Плащай, за да не учат

Около 40% от българските ученици продължават да са под критичния праг познания по четене, математика и природни науки

Около 40% от българските ученици продължават да са под критичния праг на познания по четене, математика и природни науки

Увеличените публични разходи за образование в България засега не водят до повишаване на образователните резултати, сочи публикувано от Световната банка обширно изследване от известни образователни икономисти за ролята на фискалните трансфери за подобряването на образователните резултати. Докладът, дълъг над 300 страници, е с фокус образователните системи в 7 държави, сред които и България.

Резултатите на българските ученици в големи международни тестове като PISA не са се променили за последното десетилетие, образователната система е силно неравна и сегрегирана, с големи концентрации на ученици с ниски образователни резултати в едни и същи „провалящи се“училища, а парите, които общините преразпределят чрез делегираните бюджети, нямат връзка с резултатите, които учениците постигат. „Казано по-директно, изглежда, че разходите за образование не играят никаква роля за образователните резултати“, обобщава за „Капитал“изпълнителният директор на Центъра за изследвания в образованието Асенка Христова, един от авторите на главата за България в проучването.

„За да работи финансиранебългарските

то като стимул за качество, то трябва да е свързано с цялостна промяна на стимулите в системата. С наливането на повече пари за същото просто няма как“, смята Христова. Цената на бездействието е огромна - сегашните неравенства и ниски резултати да продължат да се възпроизвеждат независимо от усилията на системата и наливаните в нея средства. В момента България харчи 3.8% от БВП за образование, а всички политически партии в бъдещия парламент правят заявки да вдигнат този процент, в средния случай до 5% - трябва да можем поне да измерваме ефекта от тези инвестиции и той да е положителен вместо нулев. Обратният вариант означава по-ниска производителност и доходи през целия живот за сегашните ученици и продължаващо влошаване на структурните неравенства с десетилетия напред. Рискът е ясен - България за дълго да остане най-бедната страна в ЕС, а българските кадри да са неконкурентоспособни. Финансирането на образованието, разбира се, въобще не е единственото решение - системата се нуждае от цялостна визионерска промяна, от която то би било само един важен фактор, но то може да даде тласък за последващи реформи.

Непроменени ключови показатели

Образователните резултати на

ученици не са се променили от десетилетие, а образователните неравенства остават високи, сочи докладът на Световната банка. Българските резултати в теста PISA, който измерва функционалната грамотност на деветокласниците, остават на практика непроменени от 2006 г. насам - около 40% от българските ученици се представят под критичния праг по четене, математика и природни науки. Резултатите на България в проучването PIRLS, което измерва четивната грамотност на четвъртокласниците, сочат, че 5% от тях още не са се научили да четат - показател, който остава на това ниво от 2001 г. насам.

Разбивката на данните от PISA сочи към най-голямата образователна сегрегация в Европа - учениците с беден социално-икономически профил в страната обикновено са концентрирани в едни и същи лощо представящи се училища, а учениците с по-добър социално-икономически профил учат в други добре представящи се „елитни“училища. Според авторите на изследването 54.7% от вариацията в образователните резултати на учениците в страната се обясняват с разлики между училищата, в които учат. Големи са разликите и между учениците от градовете и тези от по-малките населени места - става дума за ефективно изоставане от над три години учене за учениците от по-малките населени места. „Липсата на подобрение на ключовите показатели за резултати в образователния сектор в продължение на повече от десетилетие и явните признаци на големи неравенства в системата предполагат необходимостта от преосмисляне на механизмите за фискални трансфери в страната“, пишат авторите на доклада.

и математика след 7 клас неравенствата се запазват. Дори след контрол над фактори като размер на общините, размер на класовете и бедността сред учениците, данните от 2018-2019 г. не показват никаква връзка между финансирането и резултатите по български език и литература на седмокласниците.

Голяма част от повишеното финансиране в българското образование от 2017 г. насам е насочено към повишаване на учителските заплати и поддържането им над средните за страната. Повишаването на учителските заплати ясно доведе до увеличение в броя на българските учители и в задържането на съществуващи учители в професията, които се отчитат и в данните на Световната банка, но при липсата на каквито и да е стимули в тази насока, то не води до повишаване в качеството на преподаване. Докладът на Световната банка прави извода, че финансовите стимули за учителите не са съобразени с нито една надеждна мярка за постиженията на учениците.

Същата липса на стимули важи и за останалите участници в системата - министри, образователни инспектори, кметове и общински образователни екипи, директори на училища. Общините например са принципали на почти всички общообразователни училища в страната и трябва да осигуряват достъп и участие в образованието, но в голяма степен са ограничени служебният министър на образованието

Нужна е спешна промяна на стратегията за финансиране на образованието, като от принципа „парите следват ученика“се премине към „парите следват качеството

до преразпределение на централно спуснатите делегирани бюджети по строго определени от МОН правила за дейности, които не включват образователните резултати на учениците като елемент. Докато общините могат да включват средства и от своите ограничени бюджети, на практика много малко се възползват - 98% от средствата за общообразователните училища идват от правителството или от европейски програми, сочи докладът. Така децентрализацията по отношение на образованието е по-скоро формална и административна.

Измерване на добавена стойност

Според Христова промяната във финансирането с фокус върху качеството може да даде начало на други ключови реформи, от които се нуждае образованието. Докладът дава като успешен пример бразилския район Кеара, където е проведена финансова реформа с фокус върху качеството. Кеара награждава както училища с много високи резултати и нисък процент на отпадащи ученици, така и училища с незадоволително представяне, които все пак в рамките на някакъв период от време демонстрират увеличение на основните си показатели. Според Христова подобен подход трябва да бъде приложен и в България, но за целта трябва да можем да измерваме добавената стойност на образованието.

Тук идва другата ключова реформа - да се създадат инструменти, с които да се следи качеството и добавената стойност в системата като част от по-голяма интегрирана, последователна и надеждна рамка за оценка и проследяване на това какво учат (или не учат) учениците. Националните външни оценявания и матурите не изпълняват тази роля най-малкото защото не са сравними година по година, нито е ясно към какво се целят и не могат да се ползват като база за правене на политики. „Ние нямаме система за оценка на качеството, която да проследява надеждни индикатори за качество, свързани с образователни резултати, които не са само оценка от един изпит в един образователен етап“, обяснява Христова.

Но кога

Без ясен и последователен подход за осигуряване на качеството в образованието, който да интегрира всички цели и стандарти за качество на училищно и системно ниво, българското правителство не може да взима информирани решения относно разпределението на финансирането и подобряването на преподаването и ученето. Необходимостта от промяна в стимулите при финансирането не е изцяло непозната за българската система. В събота служебният министър Николай Денков определи пред bTV необходимостта финансирането да следва качеството за ключова. За целта трябва да се изгради система за оценка на качеството - препоръките на доклада на СБ. По думите на Денков биха били необходими между 6 месеца и една година за изграждане на система за оценка на качеството, която проследява как училището помага на ученика да напредне.