Какво е общото между технологиите и рехабилитацията

Клиниката за неврорехабилитация Neurorehabilitation Robotics разработва свой собствен софтуер и устройства, чрез който да ускори и подобри процеса на възстановяване

Изкуственият интелект може да буди и страх, и надежда. И докато страховете понякога са насочени към апокалиптични сценарии като бъдещия възход на роботите, надеждите са свързани със сферата, в която технологията може да помогне най-директно — здравеопазването. Българската компания Neurorehabilitation Robotics използва изкуствен интелект и разработва софтуер и устройства, които помагат при неврорехабилитация и обединяват на едно място медицина, инженерни науки, технологии и иновативни бизнес модели. Тя вече получи 1 млн. евро инвестиция от фонда Morningside Hill, чрез който да развие продукта си и да го разшири и към външни пазари.

Екипът на компанията е също толкова цветен, колкото и дейността й. Той стои както зад център за телерехабилитация в София, така и зад бъдещата платформа за изграждане и прилагане на ефективни рехабилитационни протоколи, която да се продава на международния пазар. Така, от една страна, Neurorehabilitation Robotics е специализирана клиника за неврорехабилитация, а от друга — технологична компания, която разработва собствен соф

Клиниката за неврорехабилитация Neurorehabilitation Robotics разработва свой собствен софтуер и устройства, чрез които да ускори и подобри процеса на възстановяване.

Фокусът върху нетрадиционна неврорехабилитация я прави единствена по рода си в България.

Компанията неотдавна получи инвестиция около 1 млн. евро от фонда Morningside Hill.

туер, който да се ползва от други болнични заведения.

Медицина и софтуер

Българското дружество „Нюрорехабилитейшън роботикс“е основано през 2019 г. и все още няма финансов отчет за пълна година, качен в Търговския регистър. Компанията е основана от Ренета Йолова, която е и мажоритарен собственик, и Симеон Томов, който е изпълнителен директор. Двамата са причината за пресичането на медицина и технологии в компанията. Йолова се занимава с медицинската страна на дейността, а Томов — със софтуера и маркетинга. Заедно с останалата част от екипа Neurorehabilitation Robotics развива и предлага не само роботизирани, но и персонализирани услуги за пациентите си в сферата на неврорехабилитацията. Общо в момента в Neurorehabilitation Robotics работят десет души. „От самото начало целта ни е драстична промяна в неврорехабилитационната практика“, казва Томов.

Компанията започва като клиника, която предлага основно услуги по възстановяване. Отличава се от малкото други клиники по неврорехабилитация в България с това, че освен традиционна терапия в клиниката се предлага и телерехабилитация, която се практикува дистанционно. Услугите включват отдаване на хардуерни устройства под наем на пациенти, които в по-късен етап могат да правят сами рехабилитацията си вкъщи. Чак след това се заражда и идеята за самата платформа за изкуствен интелект: продуктът, който Neurorehabilitation Robotics в момента разработва и иска да продава на клиники, частни практики и центрове за изслед

вания върху неврологични заболявания.

Устройствата, които се използват в клиниката, заедно с алгоритъма зад тях се наричат общо The Neuropod RX Approach. Той е отличителен за услугите на Neurorehabilitation Robotics и се използва за създаването на отделните услуги, които компанията възнамерява да усъвършенства и продава в бъдеще. „Опитваме се да пакетираме услугата и като месечен абонамент, който да може да се наема и от малка практика, например двама-трима рехабилитатори, които да използват технологията за създаване на терапия спрямо нуждите на всеки отделен пациент“, казва Томов.

Конкретни решения за конкретни проблеми

На пръв поглед хибридната структура между медицинска и технологична компания може да звучи нереалистична в дългосрочен план, но Ренета Йолова вижда най-много смисъл за развитие именно в тази насока. С кариера, изградена изцяло в сферата на медицината, 12-годишен опит в неврорехабилитацията и частна практика с големи български клиники зад себе си, тя счита, че новите технологии са изключително важни за напредъка в създаването на високоефективни рехабилитационни методи. „През последните няколко години забелязвам все по-широко прилагане на технологии в рехабилитационните клиники на по-развитите пазари и считам, че е много добър момент да започне нещо подобно и в България“, казва Йолова.

Дългата практика и опитът позволяват и още едно нещо — да формулира всички проблеми в сферата на неврорехабилитацията. Основният от тях е изключително острият

недостиг на медицински персонал. Опитът на Томов го води до същото заключение, макар и по друг път: „Процесът на рехабилитация след нервни проблеми в България е относително неефективен и това се потвърждава от пазарен анализ, който направих по отношение на неврорехабилитационната роботика. Терапията не е достъпна и не е ефективна, тъй като напълно зависи от наличието на медицински персонал и не включва никакви технологии“, казва той.

Именно недостигът на кадри кара компанията да потърси алтернатива на традиционната неврорехабилитация и да се обърне към практичността на роботизираните устройства в медицината. Те се използват основно с цел да заместят рехабилитатори, особено при случаи на продължително лечение на заболявания и травми.

„Телерехабилитацията, както и продължителното домашно лечение с нови технологии, позволява именно лечението на множество пациенти с ограничен терапевтичен персонал. Затова смятаме, че бъдещето е във все по-голямата оптимизация на процесите. Недостигът на медицински персонал в световен мащаб стана още по-видим с пандемията и ние смятаме, че бъдещите решения в медицината трябва да включват все по-широка палитра от автоматизации и технологии“, казва Йолова.

Целта на екипа на Neurorehabilitation Robotics е да промени традиционния начин на терапия с помощта на роботизирана технология, която да създаде, да персонализира и да осигури силно търсена терапия. За да постигне това, компанията използва комбинация от анализ на данни, патентован алгоритъм, налични публични данни и информация, генерирана от потребителите през техните устройства. Технологията се базира на използване на субективните данни, събирани и от терапевтите, и от самите устройства чрез сензори и електроди, от които могат да се вадят биометрични данни от пациентите на клиниката.

Данни за възстановяване

Използването на тези устройства позволява измерване на различни параметри като силата на пациентите, механичната трудност (съпротивлението) и обхвата на движение. Тези параметри осигуряват обратна връзка на физиотерапевта, така че да могат да се правят промени в терапията в съответствие с целите и напредъка на всеки отделен пациент. И все пак някои параметри, които се считат за съществени за процеса на рехабилитация, включително сърдечната честота, стойката и нивото на умора на пациента, може да не бъдат надеждно измерени и записани, заради което са нужни външно оборудване, визуални сигнали и вербална комуникация с пациента.

Например мониторингът на сърдечната честота на пациента позволява наблюдение на физическия прогрес на сърдечно-съдовата функционалност, докато коригирането на гръбначната стойка осигурява правилното прилагане на дадена терапия, като същевременно намалява мускулната умора. В това отношение уредите представляват не пълен заместител на квалифицирани терапевти, а ценен допълнителен инструмент, който автоматизира множество процеси по събиране на данни.

Използването на подобен тип алгоритми е сравнително ново явление, и то в една доста консервативна област на медицината. Софтуерът на българската компания е разработен предимно вътрешно, но и с помощ от външни партньори, например по работата по модула за виртуална реалност.

Засега българската компания работи само с определен брой терапевти и фрийлансъри, с които имат текущи договори. Освен голямата им амбиция за усъвършенстване и експоненциално обогатяване на алгоритъма с нови функции и сензори Йолова и Томов имат и планове да удвоят капацитета и клиентите си в рамките на България. Телерехабилитацията в комбинация с отдаването под наем на устройства за неврорехабилитация на нуждаещите се пациенти ще бъде ключов фактор за печалбата на компанията в бъдеще. Самото излизане на печалба пък според Томов е вече предвидимо в бъдещето — то трябва да се случи на третата година от основаването на компанията, т.е. през 2022 г.

„Така сме направили бизнес стратегията, че хеджираме и финансовия, и оперативния риск с всички тези звена и пера на бизнеса. Стабилният паричен поток е в основата на финансирането на настоящите услуги, които предлагаме, и за идеите и проектите, които в момента развиваме или ни предстои да разработваме“, завършва Томов.