СДЕЛКИ & ПРОЕКТИ
Естонският лидер в дигиталното банкиране BigBank стъпва на българския пазар.
Компанията оперира в Литва, Латвия, Естония, Финландия и Швеция. Дейността й е насочена към бизнес и индивидуални клиенти на финансови услуги. В България BigBank планира да предлага потребителски кредити за индивидуални клиенти, а скоро и депозитни сметки, жилищни заеми и други услуги.
Американска финтех компания купува българската Transact Europe за 30 млн. евро.
GreenBox POS ще придобие българската „Транзакт Юръп“, съобщи купувачът в официален бюлетин до борсата NASDAQ, където се търгуват неговите акции. „Транзакт Юръп“е наследник на „Ти Би Ай кредит“— името беше сменено при предишната промяна на собствеността в компанията. През 2015 г. отново американска компания, Marshall Acquisitions, купи активите на дружеството за бързи кредити от израелската „Кардам“в сделка за 9.9 млн. евро, като включваше и продажба на портфейла от проблемни вземания.
ClimAccelerator Black Sea търси проекти за справяне с климатичните промени.
Акселераторската програма ще подкрепи 14 български млади компании със зелени бизнес решения и чисти технологии, а 11 от тях ще получат и финансиране. Предприемаческата инициатива следва целите и принципите на Европейския зелен пакт и е финансирана от публично-частното партньорство EIT Climate-KIC на Европейския съюз.
Robinhood търси оценка от 35 млрд. долара при излизането на борсата.
От компанията разкриха в регулаторните документи в понеделник, че очакват цената на акция да е между 38 и 42 долара, а свежият набран капитал ще е над 2 млрд. долара. За продажба ще бъдат предложени 55 млн. акции, или 35% от капитала, а мениджъри на емисията са Goldman Sachs, JPMorgan Chase и Citygroup.
ВВероятно първата по-сериозна задача пред новия парламент ще бъде да прегледа, обсъди и гласува Плана за възстановяване и устойчивост. Това ще бъде добър тест за съвместимост на новата управляваща коалиция (която и да е тя), защото споровете за пари в края на краищата винаги допират до същината — какво дадена група хора намира за ценност.
Тази седмица новата версия на плана се появи онлайн. По всеобщо мнение вицепремиерът Атанас Пеканов и служебното правителство са подобрили, доколкото е възможно, рамката, оставена от Томислав Дончев и ГЕРБ. Неадекватни проекти са отпаднали, други са съкратени, има няколко нови и добри посоки. Разбира се, надеждите, че това ще е планът, който ще накара българската икономика да полети, са също толкова преувеличени, колкото надеждите, че ще успеем да премахнем корупцията от еврофондовете за няколко месеца.
Тук е моментът да посъжаляваме за изпуснатото време и възможност. Подходът, по който беше направен този план още в началото, беше да се пита администрацията какво може да се направи бързо и след това да се види кое ще изглежда добре навън (и къде може да се краде наймного). Мантрата беше: Няма време и няма кой знае колко качествени проекти, затова трябва да се работи с наличното. Това много напомня на популярната поговорка, че камилата е кон, проектиран от комитет. Далеч по-добрият подход щеше да е точно обратният. Да се питат водещи фигури в различни области — предприемачи, учени, хора на изкуството — какво според тях липсва, къде мислят, че България може да стигне след 10 години, и най-вече как. Тези идеи можеха да стартират дебат, да бъдат пресети и накрая да стигнат до администрацията, за да може тя да прецени как да ги превърне в реалност. Вместо да използва парите, за да кърпи дупки (което прави с еврофондовете вече 15 години), България можеше да ги ползва, за да шие новите си дрехи. Но, уви, тук в последните години всяка фантазия се изчерпва с... разширението на метрото в София.