ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА
Нидерландия
Румъния
Словения
икономики”, казва банков анализатор. В периода 1999-2003 г. това бе българският случай. “В резултат вече имаме по-добре капитализирана икономика, но и опасно високи социални неравенства. Те имат не просто човешко, икономическо и социално измерение, но и политическо, защото правят управлението на държавата все по-трудно. Ако продължават да се разрастват, то и държавата като система от все по-неефективни институции ще стане напълно неуправляема. Това е моментът, в който ще кажем и сбогом на демокрацията, дори на последните й фасадни елементи”, е мнението на анализатора.
Задочният данъчен спор напоследък е и по още една тема - глобалният корпоративен данък. “Вие кога разбрахте, че служебното правителство се е ангажирало да вдигне данък печалба на 15%? На вас ли го казаха или всички го прочетоха в световните медии”, попита риторично Николай Василев. Подобно обвинение още преди няколко седмици отправиха и от ГЕРБ.
Всъщност служебният кабинет изрази принципна предварителна позиция, с която подкрепя идеята за глобална минимална данъчна ставка (още няма договорка за точния размер, а само, че ще е поне 15%), с която да бъдат облагани мултинационални компании с оборот над 750 млн. евро. На този етап идеята е всяка държава да може да избира сама дали да приеме тази ставка в националното си законодателство, или да остане с различна. В този случай някои дружества, които оперират тук, може да доплащат горницата (от например 5 процентни пункта) в други държави, ако по формулата за разпределяне на данъка се окаже, че дължат повече там. Към споразумението, договорено под
егидата на ОИСР за промяна на международните правила за корпоративните данъци, се включиха 130 държави. Но тепърва предстои да се уточнят важни детайли (например каква да е данъчната основа) и да се постигне съгласие в ЕС. Дотук три държави - Ирландия, Унгария и Естония, са твърдо против. А очакванията са сделката от ОИСР да бъде обсъдена и евентуално приета през октомври. Едва след това ще се мислят общи европейски позиции, европейски правила, директиви и т.н., като България ще има право на глас по време на всички тези процеси. Друг е въпросът, че открай време Германия и Франция се опитват да се борят срещу данъчния дъмпинг на страните с по-ниски данъци в ЕС и може след години да се окаже, че страната няма да може да се рекламира с “магическото” число 10.
Има ли спор за еврозоната
“Вие ме познавате като един от най-острите поддръжници на еврозоната от 2005 г. Не може да се каже същото за други министри…” - с тези думи преди седмица Николай Василев намекна, че влизането на България в еврозоната е още една разделителна линия между него и служебния финансов министър.
В своите изказвания Асен Василев никъде не е казвал директно, че не поддържа идеята. “Мисля, че трябва да продължим техническата подготовка, така че към 1 януари 2024 г. да имаме готовност да влезем в еврозоната”, казва той в интервю за “Дневник” отпреди няколко дни. Но и подчертава, че “редовен кабинет трябва да проведе един широк обществен дебат до 2024 г., за да препотвърдим избора си, че искаме да влезем в еврозоната, за да сме абсолютно наясно това как се случва и да няма страхове, да няма притеснения и обществото да вземе информирано решение.” Попитан допълнително за позицията си, той отговаря, че няма опасения за присъединяването на страната през 2024 г., но обществото трябва да вземе информирано решение.
Факт е, че такива притеснения има - те са свързани с опасения за увеличение на цените и некоректни практики при конвертирането на лева в евро, поне ако се съди от последната анкета на Евробарометър. Тя показва и още нещо - че подкрепата за въвеждане на еврото в България се увеличава с 6 процентни пункта спрямо година по-рано и достига 54% от населението към май тази година.
В проекта на Плана за преминаването от едната валута към другата (линк), който беше публикуван преди седмици от Министерството на финансите, се предвижда мащабна информационна кампания, която да започне скоро и да се засили с приближаването на крайния срок. В нея би трябвало да са адресирани както основните страхове на обществото - като инфлационните притеснения, така и плюсовете, сред които репутационните ползи, привличането на повече инвестиции и търговия, по-ниски транзакционни разходи за бизнеса. На политическо ниво досега нито една от системните партии не е поставила под въпрос този документ.
Частна ББР и магистрали
Предизвикалата най-много критики идея на Николай Василев всъщност беше приватизацията на ББР. Първи аргументите си против обяви служебният икономически министър Кирил Петков, според когото банката трябва да продължи да съществува „обаче като абсолютно прозрачна, за малкия и средния бизнес, с лимит (на всеки кредит – бел. ред.) 5 млн. лв. и новия професионален мениджмънт да финансира малки иновативни компании“. А Василев контрира, че рискът е тя да бъде употребена отново от следващ министър. Принципната му теза е вярна - продажбата на държавната банка е най-чистят вариант за премахване на изкушението да бъде употребявана за тесни бизнес или политически интереси. Но реалността е, че тя е непродаваема по поне три причини. Първо, има над 1.2 млрд. лв. привлечени средства от международни институции, които вероятно нямаше да са в ББР, ако зад нея като гарант не стои държавата. При продажба тези договори и средствата трябва да се прехвърлят към нова държавна структура. Второ, кредитният портфейл на банката е, меко казано, “превзет” от огромни трудно платими заеми към политически любимци (почти 1 млрд. лв. са към осем частни клиента, зад повечето от които прозира Делян Пеевски или ДПС). Трето, заради ковид държавата вдигна капитала на ББР със 700 млн. лв. и ББР през търговските банки осигурява евтини кредити на фирми и граждани. Връщането на тези заеми ще отнеме години, а голяма част от тях също се очаква да донесат загуба на банката. Четвърто, капиталът на ББР е твърде висок (почти 1.5 млрд. лв.) и ако се калкулира в продажната й цена, ще я направи още по-непривлекателна за покупка от търговски банки. Накратко, в този си вид ББР е непродаваема и почти всяка държава има подобен инструмент за икономически политики. Въпрос на употреба.
Същото е валидно и за другата идея на Василев - концесия на непостроени магистрали. Работещ по света модел, който обаче заради камара от лоши примери в миналото е загубил доверието на публиката тук. Справки – опитът на НДСВ да даде магистрали без състезание, монополните ски съоръжения в Пирин и на Витоша, плажовете, летище София...
Разминаването във визиите е по ключови теми - данъчна система, управление на публичните финанси, социалната политика, ролята на държавата в икономиката.