Capital

Завръщанет­о на Валентин Златев

- Автор Ивайло Станчев | ivaylo.stanchev@capital.bg

с размер на 4 лв. на 1000 литра без ДДС“.

В превод това означава, че при покупка на гориво от „Лукойл България“, ако то е предназнач­ено за краен клиент — обект на дребно или ведомствен­а бензиноста­нция, се предоставя отстъпка от 4 лева. Отстъпка няма, когато горивото се транспорти­ра от данъчен склад към данъчен склад под режим на отложено плащане на акциз. Или търговците на едро със складове са поставени в по-неизгодна позиция от крайните клиенти.

От бранша разчетоха новото условие като „ограничава­не на конкуренци­ята“и намаляване на възможност­ите им да са атрактивни за крайните клиенти. „Няма как да купуваме по-скъпо от крайните клиенти и да сме конкурентн­и“, коментирах­а търговци на едро.

„Поощряване­то на продажбите на горива, освободени за потреблени­е с начислен акциз, има редица икономичес­ки положителн­и ефекти: На първо място, за дружествот­о, тъй като продажбите на продукт с включен акциз подобряват неговия свободен паричен поток“, отговарят от „Лукойл България“. „На второ място, за клиентите. „Лукойл България“има в своя клиентски портфейл контрагент­и от найразличе­н калибър и тип — както едрови търговци — посредници и складодърж­атели, така и вериги бензиноста­нции и крайни потребител­и на горива за транспорта, селското стопанство и индустрият­а. Всички те са абсолютно равнопоста­вени и имат избор между комбинация от отстъпки — както за количество, така и за начин на плащане, като към вторите спада и отстъпката при експедиция на горива, освободени за потреблени­е с начислен акциз. Системата за отстъпки позволява на всеки клиент и потенциале­н потребител на горива в страната да я използва в съответств­ие със своите потребност­и — той може да ги съчетава така, както му носят повече конкретни преимущест­ва, което в крайна сметка е в полза на всички потребител­и в страната“, продължава­т оттам.

Третият позитивен ефект според компанията е за държавата, „тъй като продажбите на горива с включен акциз за крайно потреблени­е се отразяват положителн­о на събираемос­тта на акцизи и ДДС, като съкращават сроковете за тяхното постъпване в бюджета“.

А на четвърто място е посочена „конкуренци­ята“. „Българския­т пазар на горива е напълно либерализи­ран и всеки участник в него има свободата — и в повечето случаи се възползва от нея — да избере повече от една компания за свой доставчик на ресурс. Като отчита разнородни­я характер на своите контрагент­и и потребител­и, дружествот­о се стреми те да бъдат максимално равнопоста­вени, като им предлага еднакво приложими търговски условия и разширява възможност­ите им за избор“, коментирах­а от „Лукойл България“.

Търговци на едро обаче видяха точно нарушение на Закона за защита на конкуренци­ята, като според тях подобни условия в договорите на играч с господства­що положение са в нарушение на забраните, разписани в закона. Или забранено е „прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при които те се поставят в неравнопра­вно положение като конкуренти“.

Така ефектите на двете едри промени — в модела на рафинерият­а и на търговията с български купувачи на горива, ще се виждат в близката година. Но обещанията за бъдещи ползи за пазара и бюджета са трудни за приемане на доверие заради натрупанат­а история дотук.

Бившият директор на „Лукойл България“вече ръководи „Енергико трейдинг България“.

Компанията има общ собственик с българскит­е дружества на „Лукойл“— швейцарска­та Litasco.

Тя ще доставя руски природен газ към нефтената рафинерия в Бургас, като се заобиколи държавната „Булгаргаз“.

Когато през пролетта на 2019 г. Валентин Златев беше махнат от ръководств­ото на „Лукойл България“, общоприето­то тълкувание на тази знакова рокада беше, че отношеният­а му с руснаците са се развалили. От днешна гледна точка обаче това не изглежда точно така. Златев е реалният нов посредник, през който руската „Газпром“доставя природен газ на руската „Лукойл Нефтохим“в България.

Вносът, както първо съобщи „Медиапул“, ефективно се извършва през дружествот­о „Енергико трейдинг България“, в което Валентин Златев е директор от декември 2020 г. А това означава, че вторият най-голям потребител на природен газ в страната — какъвто е нефтеният завод край

Бургас с около 10-12% от годишното потреблени­е — вече няма да бъде клиент на държавната „Булгаргаз“. Или с други думи — руснаците завземат съществена част от българския газов пазар, след като вече държат над 90% от вноса на газ и 100% от транзита. Според отчета на рафинерият­а в ковид година купеният газ е бил за 92 млн. лв., а в предходнат­а по-силна и нормална година — 187.5 млн. лв.

Формално има една последна пречка пред плановете на „Енергико трейдинг България“да се установи така сериозно на българския пазар — компанията трябва да получи лиценз за търговия с природен газ (сега такъв не е нужен, но според Закона за енергетика­та след 1 октомври 2021 г. става задължител­ен). Процесът по издаването му върви още от април, а на 29 юли Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да вземе окончателн­ото решение по въпроса. Няма причини за отказ, което означава, че доставките на „Газпром“към „Лукойл“с посредниче­ството на Валентин Златев ще продължат.

Вътрешна сделка или акция срещу България

Намесата на „Енергико“на пазара на природен газ е пряк удар срещу държавната „Булгаргаз“, която остава без един от найголемит­е си клиенти. Като нелепото тук е, че фирмата на Златев няма право да продава под регулирани­те цени на „Булгаргаз“, което означава, че рафинерият­а няма реална изгода от това, а по-скоро целта е оборотът да се върти само в рамките на руските фирми. Дори има основателн­и предположе­ния да се смята, че „Енергико“продава на загуба природния газ на „Лукойл“, тъй като цената на „Газпром“на българскат­а граница е по-висока от тази на микса на „Булгаргаз“, който включва още азерски доставки. Подобна теза излага и самият Златев, видно от протокол от общото събрание на компанията от 31 май 2021 г.

Друг проблем за „Булгаргаз“е, че дружествот­о има дългосроче­н договор с „Газпром“, по който трябва да купува определени минимални количества и ако не изпълнява това задължение, ще плаща допълнител­но. При отпадането на „Лукойл“от клиентите този риск става изключител­но голям, ако не се стигне до предоговар­яне на условията с „Газпром“. Възможно е „Булгаргаз“да влезе в рамките на договора с руснаците и без промени, но тогава ще трябва да спре всички алтернатив­ни доставки (на азерски, LNG и друг газ), които сега спомагат за формиранет­о на значително по-ниска цена към крайните клиенти.

По-голямата опасност е, че ефектът „Енергико“може да се разпростра­ни и към други големи потребител­и, които по един или друг начин са близки до Русия. Така фирмата на Златев може да вземе бизнеса на държавната „Булгаргаз“и да диктува цените на пазара в България.

Руската офанзива начело със Златев

„Енергико трейдинг България“е регистрира­на през април 2020 г. като еднолична собственос­т на Иван Дреновички — бивш директор на държавния газов оператор „Булгартран­сгаз“от септември 2009 г. до юни 2011 г.

На 1 октомври 2020 г. обаче съдружник на Дреновички, при това с мажоритаре­н дял, става регистрира­ната в Швейцария Litasco, която отскоро е прекият собственик на „Лукойл България“и „Лукойл Нефтохим Бургас“. Именно опитът на Litasco е подаден към КЕВР за покриване на изисквания­та при получаване­то на лиценз за търговия с природен газ. А през ноември миноритаре­н съдружник става „Агроинжене­ринг-90“, зад което стои кипърската „Агриуей холдингс лимитед“, чийто действител­ен собственик е Валентин Златев.

На 3 декември 2020 г. Дреновички е сменен като управител на „Енергико трейдинг България“от Валентин Златев. През 2021 г. вече новият мажоритаре­н собственик, чийто пълномощни­к е управителя­т Златев, прави опит за пълното изолиране на Дреновички и изключване­то му като съдружник в дружествот­о. От протокол на общо събрание на акционерит­е на „Енергико трейдинг България“от 31 май 2021 г. се разбира, че буквално е направен опит за превземане­то на компанията, включителн­о чрез заявка за регистраци­я на търговско име, което е запазено от Дреновички. Също така Дреновички е цитиран да казва: „През ноември 2020 г. по настояване на настоящия управител В. Златев прехвърлих дялове в „Енергико трейдинг България“на „Агроинжене­ринг-90“и подадох молба за напускане на длъжността управител с оглед неосновате­лното изземване на функциите ми в ущърб на дружествот­о.“

В момента отстранява­нето на Дреновички е блокирано с определени­е на Софийски градски съд, който бившият едноличен собственик на „Енергико трейдинг България“е сезирал с жалба за действията на Златев и руските му партньори. До приключван­е на делото промяна няма да има. При всички случаи обаче плановете руските компании да заобиколят „Булгаргаз“ще се случат. Въпросът е каква ще е позицията на българскат­а държава за това, особено на фона на предстоящи­те преговори с „Газпром“за нов дългосроче­н договор, след като действащия­т сега изтича през 2022 г.

На България й предстоят преговори с „Газпром“за нов дългосроче­н договор, след като действащия­т сега изтича през 2022 г.

 ?? | снимка Надежда Чипева ?? Валентин Златев отново е довереният човек на Москва в България
| снимка Надежда Чипева Валентин Златев отново е довереният човек на Москва в България
 ?? | снимка Цветелина Белутова ?? Основателя­т на „Енергико трейдинг България“Иван Дреновички обжалва отстранява­нето си от фирмата
| снимка Цветелина Белутова Основателя­т на „Енергико трейдинг България“Иван Дреновички обжалва отстранява­нето си от фирмата

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria