Европейски онколози: България трябва спешно да приеме свой национален раков план
На 19 юни 2021 г., в рамките на Осмата годишна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) се проведе виртуално медийно събитие за насърчаване на създаването на Национален раков план на България. То е част от програмата на "Пфайзер" Онкология за мобилизиране на експерти по политики, академични среди и медии за подобряване на профилактиката, ранната диагностика на рака и грижите за пациентите в България. Акцент бе поставен върху Европейския раков план и възможностите да се победят онкологичните заболявания в страните от Източна Европа. При почти всички случаи на рак в страните от Източна Европа диагностицирането на болестта става случайно при посещение на лекар по друг здравословен проблем. Причините за това са лошата превенция и късната диагностика.
Изключително важно е правата на пациентите да бъдат включени в прилагането на българския Национален план за борба с рака. Наскоро в Европейската организация за борба с рака въведохме заедно с европейския комисар по въпросите на здравеопазването Стела Кириакидис Европейския кодекс за онкологична практика, насочен към пациентите и гражданите манифест на основните изисквания за добра клинична практика при раковите заболявания, с цел да се подобрят резултатите при всички пациенти с рак в Европа. Акцентът в Кодекса е върху информирането и подпомагането на пациентите с рак на всички етапи от тяхното заболяване. В него е включена поредица от 10 основни всеобхватни права и по-конкретно указания какво трябва да очакват пациентите от здравната система, за да постигнат възможно най-добрите резултати. Приемането на някои или всички от тези права на пациента би представлявало стъпка към положителната промяна в грижата за пациентите с рак в България.
Изследванията и иновациите са ключови компоненти на съвременното лечение. През 2019 г. публикувахме статия, която недвусмислено показва, че при пациентите с рак, които се лекуват в болници, занимаващи се с научноизследователска дейност, се постигат по-добри резултати спрямо пациентите, лекувани в други болници. Проучването на раковите заболявания не е просто плюс - то е основен компонент на съвременното им клинично лечение.
През 2020 г. от злокачествени тумори са заболели малко над 35 хиляди българи
По данни на Global Cancer Observatory (GLOBOCAN) през 2020 г. от злокачествени тумори са заболели малко над 35 хиляди българи, а почти 20 хиляди за загубили живота си поради онкологично заболяване. Пак от този източник става ясно, че най-честият вид рак при мъжете е на простатата, а при жените - на гърдата. Смъртността при мъжете се определя на първо място от рака на белия дроб, а при жените - на гърдата. В България понастоящем има повече от 40 болнични звена, отделения и клиники за лекарствено лечение на пациенти със солидни тумори. Тези звена са предимно съсредоточени в София, а в страната са на територията на доскоро наричаните онкологични диспансери, сега комплексни онкологични центрове. Почти всяка голяма частна болница или верига от болници също има отделение по медицинска (лекарствена) онкология. Достъпът на онкопациенти до лечебни звена е безпрепятствен и обезпечен с лекарства. Проблемът е пациентите да бъдат правилно насочени към тези звена от диагностичните и хирургични специалисти.
Ранното откриване на онкологични заболявания е възможно и трябва да бъде цел на медицинските специалисти и на обществото. Част от злокачествените тумори са напълно лечими, ако са диагностицирани и лекувани в ранен стадий. Наличието на метастази прави болестта трудно лечима или нелечима и създава условия за значително влошаване на качеството на живот на пациента. Към момента в страната ни има нормален достъп до образни изследвания, все повече се налагат лапароскопската и роботизираната хирургия. Това е предпоставка за по-ранно и по-ефективно лечение на злокачествените тумори, стига пациентът да се обърне навреме към специалист. За да се скъси времето от първите симптоми или дори безсимптомната изява на тумора до преглед от онколог, ролята на личните лекари е ключова. Това са специалистите, които трябва да предположат наличието на рак и да насочат пациента си за поставяне на диагноза. Ключова е и ролята на мултидисциплинарното обсъждане на всеки пациент, като единствено този подход осигурява най-достоверна диагноза и адекватно последващо лечение.
Националният антираков план значително ще улесни пътя на всеки пациент с онкологично заболяване
Изграждането и включването на националния антираков план в рутинната медицинска практика в страната би трябвало значително да улесни и подобри пътя на всеки един пациент с онкологично заболяване. В разговори с колеги от страни от Централна и Източна Европа, където този план не само че е изграден, но е започнал и активно да функционира, те споделят за по-ранно диагностициране и съответно лечение на болни със солидни тумори. Това води до значително подобряване прогнозата на тези пациенти с реален шанс за тяхното излекуване. Искам да подчертая обаче, че отговорността за изграждането и проработването на антираковия план е отговорност не само на здравните специалисти, но и на цялата общественост. Нужно е подобряване информираността на хората в страната за крещящата нужда от работеща профилактика на част от онкологичните заболявания (там, където има одобрен и ефективен скрининг). Тогава, когато всички в България работим заедно върху този проблем, бихме могли да очакваме и неговото разрешаване.
Подобряването на качеството на живот на пациентите е основната цел на националния антираков план. Работеща профилактика в цялата страна с достъпни скрининги на рака на гърдата, рака на маточната шийка, рака на простатата. В последно време активно се говори и за скрининг за рак на белия дроб. Така ранната профилактика ще води до по-ранно диагностициране на онкологичните заболявания, оттам и възможностите за радикално лечение и последващо системно противотуморно лечение са по-големи.
Необходимо е активно участие от страна на държавата не само по отношение на финансирането, но и за организацията на звена, където да се осъществяват палиативни грижи на добро ниво. Палиативните грижи заемат изключително важно място в цялостната онкологична грижа. За съжаление обаче проблемът с тяхното осигуряване е реален и в последно време все повече се задълбочава.