Антоанета Колева

Като какъв човек се определяте?

Търпеливо-работлив. Обичлив. Немейнстриймен в много аспекти.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Обичането – на хора, на животни, на привидно луди идеи. Точно в този ред на приоритизиране.

Любимият ви момент от деня?

Тишината, след като всички заспят. О, всъщност това е момент от нощта, разграничаването ден-нощ не е добра идея.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Битката с манталитети. Понякога вия безмълвно от безкрайните опити да тичам сякаш с крака, потънали в разтопен асфалт…

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Правя книги, с които светът да става всеки ден все по-голям и по-интересен.

Как си почивате?

С музика, вино и тишина. Ако успея, добавям тихата гледка на планинско небе през върховете на боровете или пуст морски бряг.

Какво ви зарежда?

Любовта. Обичта, пробляснала дори за секунда в нечий поглед. И идеи на философи, чрез които придобивам опиянението от свобода, все повече свобода.

Какво ви разсмива?

Незлобивата „човещинка“. При добро настроение – всичко, освен болката.

Какво ви натъжава?

Болката – онази, над която нямаме власт, на смъртното ни тяло, и онази, която сами си причиняваме. Загубата на хора, които обичаш. Неспособността ми да дръпна някого към „светлината“, както аз я виждам.

Какво ви вбесява?

Причиняването на болка. Това има хиляди частни и публични измерения, то е цялото зло. И напоследък дивият алчен порив на разни хора да глътнат света.

Личност, на която се възхищавате?

Съвсем пристрастно ще споме

на първо двама скъпи мъртъвци – философа Мишел Фуко и художничката Яна Левиева. После ще добавя скъп приятел – доктор Давид Иерохам.

Кое свое качество харесвате най-много?

Бързия ум.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Помненето на милиарди детайли. Реагирането на всичко твърде емоционално.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Когато бях дете, си представях как всички хора се подреждат в редичка пред мен и аз един по един ги правя да изглеждат красиви и радостни. След толкова години живот си въобразявам единствено следното: да може само с мисъл да изпълниш всекиго с любов, от край до край. И – край на болката! Много наивно, обаче пък смятам, че прекаленото засилване на обратното, нека го нарека принцип на реалност, значи прекалено бързо остаряване.