Всичко ще е ток и жица
Европа иска само електрически коли, скъпи самолетни билети, нов въглероден данък и повече ВЕИ и водород през 2035 г.
ДДенят е понеделник, 23 юли 2035 г. София отново е потънала в лятната жега, но обичайният за това време на годината смог от изгорели газове и прах липсва. Голяма част от колите по улиците вече са електрически заради стимулите за купуването им през последните години и забраната за продажба на бензинови и дизелови коли, която е влязла в сила в началото на годината. Докато пиете сутрешното си кафе на балкона и преглеждате баланса от продадения през миналата седмица ток от соларите, които сложихте преди 5 години на покрива, си спомняте как изглеждаше преди кварталът - сиви блокове с порутени фасади и кални градинки между тях. Сега почти всичко е санирано и има много повече зеленина. Поръчвате си електрическо автономно такси, за да стигате до работа - след въвеждането на въглероден данък върху вносните стоки много фирми върнаха производствата си в Европа и сега сте представител на компания за алуминиеви елементи. Докато пътувате обаче, отново се сещате, че няма да може да отидете на почивка в Испания заради драстично поскъпналите полети след въвеждането на схемата за CO2 разрешителни за авиацията и ще трябва отново да шофирате към Гърция или Черноморието.
Такава може да е реалността след помалко от 15 години в Европа, ако амбициозният климатичен план на Брюксел бъде одобрен и влезе в сила. Миналата седмица беше зададен още по-категоричен курс към превръщането на ЕС в първия икономически блок в света с нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. с цел да се ограничат негативните ефекти на климатичните промени. Огромната задача да се прекрати зависимостта от изкопаемите горива включва три направления – по-строги регулации и стандарти за CO2 емисиите в индустрията, оскъпяване на въглеродните емисии за замърсителите и насърчаване на инвестициите в нискоемисионни технологии. Планът на Европейската комисия (ЕК) е 13-те законодателни мерки да спомогнат за намаляване на емисиите в ЕС с 55% до 2030 г. и за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
До този момент съюзът е постигнал съкращаване на емисиите с 24% спрямо 1990 г., но сега ще се прицели в някои от най-големите източници на замърсяване, сред които енергетиката, индустрията, автомобилите, самолетите, корабите и отоплителните системи. Подробностите ще станат обект на ожесточени дебати през идващите месеци, когато предложенията бъдат внесени в Европейския парламент и в Съвета на ЕС, които трябва да ги приемат, преди те да започнат да се прилагат, като се очаква това да отнеме около две години. Ако пакетът, наречен Fit for 55
● ЕК представи най-мащабния пакет от реформи, който ще промени коренно живота на хората в следващите 15 години, ако бъде приет.
● Предложенията включват забрана на дизеловите и бензиновите коли, нов въглероден данък, още по-дълбока реформа в енергетиката и строги изисквания към сградите.
● Всичко това звучи добре, но е свързано с огромни инвестиции и повишаване на разходите на домакинствата.
(готови за 55), бъде одобрен и въведен на практика, той ще задълбочи и разшири процеса на декарбонизация на европейската икономика.
Обявената стратегия е по-амбициозна от досега известните цели на Зелената сделка и на практика поставя България в сложна ситуация – страната до този момент упорстваше срещу старите по-ниски цели, а на масата са вече новите, по-високи такива. Тринадесетте законодателни мерки засега са само предложение и тепърва ще се гласуват. Но ясно показват каква е посоката и накъде трябва да бъдат насочени усилията на европейските правителства. И това, че няколко държави, сред които и България, са против, не означава, че няма да се следва този курс. Затова трябва да сме подготвени.
България лае, керванът си върви
Една седмица след обявяването на плана от Брюксел е трудно да се разбере какво смята България за него - официална позиция на правителството все още няма. Липсват и каквито и да е изявления на политическите партии въпреки старта на новия парламент. Financial Times обаче съобщи, че седем държави, включително България, се противопоставят на намерението да бъде разширена системата за търговия с въглеродни квоти до най-замърсяващите сектори на икономиката, защото смятат, че най-бедните ще платят сметката.
Преговорите в ЕС, които ще започнат през следващите месеци, се очаква да бъдат напрегнати. Спорните политики включват забраната за продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили от 2035 г. (виж текста на стр. 14), въвеждане на данък върху керосина за авиацията и въглероден граничен данък върху вноса при няколко сектора (виж текста на стр. 16), както и много поамбициозни цели за ВЕИ (повече на стр. 18). Така нареченият Климатичен социален фонд, който трябва да смекчи последиците от прехода към „чиста” икономика, също срещна съпротива от „пестеливите“северни страни като Нидерландия, където има опозиция срещу по-голямото преразпределение на средствата в блока. „Ако фондът бъде премахнат, логиката зад новата Схема за търговия с емисии (СТЕ) изчезва“, заяви европейски дипломат пред британското издание.
Макар че все още няма официална позиция на България, не е трудно да се досетим, че страната не е готова за изпълнение на плана, както не беше готова и за т.нар. Зелена сделка, която има по-ниски цели. Липсата на нужната политическа воля за реформи в енергетиката (както и в други сектори) заради страха от протести и загуба на избори води до единствената цел – пазене на статуквото. Но от това едва ли ще има ефект - по-скоро може да загуби само България, като пропусне възможността да се възползва от фондовете за реформи.
Като сериозен производител на авточасти България може да бъде засегната от планираната пълна промяна на автомобилната индустрия. Най-сериозен негативен ефект ще има върху производителите на части за двигатели, защото Брюксел предлага от 2035 г. вече да не се продават традиционни автомобили и микробуси с двигатели с вътрешно горене, като автопроизводителите ще трябва да се насочат към превозни средства без емисии - главно електрически и водородни. От друга страна, създава се възможност за привличане в страната дори и на по-малки компании за електроколи.
Ерата на изкопаемите горива
„Настоящата ни икономика, базирана на изкопаемите горива, достигна лимита си. Знаем, че трябва да се придвижим към нов модел”, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен при представянето на пакета. Той съдържа стотици страници законодателни предложения, включително създаването на нова европейска система за търговия на емисии за строителството и пътния транспорт, мащабна реформа на облагането на енергията в ЕС и т.н.
„Пакетът превръща Европа в първия глобален актьор, който трансформира дългосрочните цели за нетни нулеви емисии в реални политики, което отбелязва навлизането на климатичните политики в ежедневието
на всички граждани и бизнеси”, обобщава анализаторът от брюкселския институт Bruegel Симоне Талиапиетра.
Някои от 13-те предложения представляват надграждане на настоящите климатични политики на ЕС и макар да не е иновативно, именно това подобряване на съществуващите инструменти ще доведе до по-голямата част от съкращаването на емисиите до 2030 г. Но планът съдържа и нови елементи, включително търговия с емисии за строителството и пътния транспорт. Двата сектора съответно съставляват 35% и 22% от емисиите в ЕС и тяхната декарбонизация е важна част от постигането на климатичните цели.
Брюксел планира да разшири въглеродния пазар към морския превоз и отоплението, както и да увеличи цената на въглеродните квоти за тези сектори, които вече се покриват от СТЕ, и да намали субсидиите за изкопаеми горива. При цена на CO2 емисиите от 60 евро на тон електроенергетиката и индустрията несъмнено трябва да се променят. От началото на тази година цената на квотите вече се вдигна до над 50 евро на тон и това създава сериозни проблеми - борсовият ток поскъпна до над 100 евро/мВтч, а някои производства губят конкурентоспособност.
Друга новост е въвеждането на въглеродни данъци върху вноса – идея, която вече разтърси глобалните вериги за доставки и беше разкритикувана от развиващите се икономики. Предложението цели да предотврати т.нар. въглеродно изтичане, при което компаниите заобикалят по-строгите изисквания, като преместват производството в държави, които не регулират толкова стриктно емисиите. Данъкът, наречен механизъм за регулиране на въглеродните граници, първоначално ще се отнася за вноса на стомана, торове, цимент и алуминий, след което ще бъде разширен и до други
продукти. Също така той ще се прилага за електричество, което блокът внася. Вносителите ще трябва да започнат да съобщават за въглеродното съдържание на включените в плана вносни продукти още през 2023 г. и да започнат да плащат през 2026 г., като се използва същата цена на тон въглероден диоксид като в СТЕ.
Освен това трябва да има различен минимален данък за моторните горива и горивата за отопление, за да се насърчат „зелените” алтернативи. Той ще бъде постепенно въведен от 2023 г. в рамките на 10 години.
Що се отнася до намаляването на въглеродните емисии на новите автомобили, пакетът съдържа съществена цел – емисиите трябва да бъдат орязани с 55% до 2030 г. и със 100% до 2035 г., като се прави уточнението, че ако производителите не успеят да постигнат целите, те могат да бъдат отложени до 2040 г. „Тези климатични цели технически са постижими, тъй като „зелените” технологии са все по-евтини и ефективни. Това, което е необходимо, е да има солидна политическа рамка, която да движи инвестициите и избора на потребителите. И точно това представлява Fit for 55 – един пакет, който да подкрепи и да насърчи декарбонизацията в европейската икономика, като същевременно се справи с временните ефекти върху най-уязвимите семейства и бизнеси”, казва пред “Капитал” Симоне Талиапиетра.
Откъде идва отпорът
Критиките към климатичния пакет на ЕС идват от няколко страни. Някои природозащитни групи казват, че макар амбицията на плана да е безпрецедентна, той пак няма да бъде достатъчен, за да се изпълнят целите за ограничаване на покачването на температурите, заложени в Парижката климатична сделка. Най-замърсяващите бизнеси в ЕС пък обвиниха Брюксел, че