Варвара танцува

Трите дни, които чакаш цяла година, или какво предстои на електронния фестивал Wake Up Stran-Jah (6 - 9 август)

Трите дни, които чакаш цяла година, или какво предстои на електронния фестивал Wake Up Stran-Jah (6 - 9 август)

Борбата за нормал- но лято минава и през завръщането на музикалните фестивали. В България опитите са плахи, но едно от интересните събития е електронният фестивал Wake Up Stran-Jah между 6 и 9 август във Варвара, място, което диджейката и куратор на програмата Laylla Dane (Марта Дънева) описва като “райско кътче”.

Wake Up Stran-Jah, който събира предимно български селектори от различни жанрове, е причината Laylla Dane често да се връща от Германия - тя прави програмата за четвърта поредна година. Хващаме я в същия ден, в който в Берлин е свалена “забраната за танцуване”, но вместо да се възползва от това, тя е в София и идва на срещата от печатницата, в която е поръчала моделите тениски с визията на фестивала.

Как се организират събития между все още сложни за преминаване граници, ситуация, която се мени непрекъснато, и не на последно място, все още активна пандемия? “И аз може би трябва да си задам този въпрос”, казва Марта. И отговаря: “Със сърце и душа!” После добавя, че този фестивал винаги е бил труден за организиране, но сегашните предизвикателства са просто “новото трудно”. Марта Дънева е родена във Варна, израснала е в София, свидетел на първите значими събития в българската електронна сцена и от вече близо две десетилетия - пряк участник в тях под псевдонима Laylla Dane. Тогава тя е и сред малкото жени диджеи в България. Преходът от слушател към изпълнител не е бил очевиден: “Самата идея да си диджей не беше толкова достъпна тогава, нямаше го образа на диджея суперзвезда, който се наложи през последните години.” От 2014 г. Марта живее в Берлин, където навлиза в свои води заради едновременно богатата история на електронната сцена в града и интензивното настояще на клубовете там (минус 2020-2021). “Усетът и подходът не са нещо, на което някой може да те научи, всеки трябва да го изживее и развие у себе си. При мен отне години.” Идеите й, които били по-нетипични за софийските клубове, намират естествена среда в Берлин, въпреки че предизвикателства не липсват: нивото и

очакванията са други. Опитът идва най-вече покрай “всички моменти, когато ти причернява, смяташ, че няма се справиш, че ще се разтвори земята и ще потънеш, но колкото и да е страшно, успяваш да се балансираш. Трябва да излизаш от зоната на комфорт. Най-трудните партита те учат на най-много.”

На фестивала във Варвара ще има няколко чуждестранни имена (Nicolas Lutz, Timur Basha, AuroraX), но Марта не иска те да бъдат приемани като хедлайнери. “Не разчитаме на гостите, за да привлечем внимание. Те обогатяват програмата, но философията ни е да акцентираме върху местните имена.” Защо? “Много е важно да се обръща внимание на българския артист. Има много музикално ерудирани хора, които не отстъпват на международните си колеги. Вярвам, че участниците придобиват здравословна доза самоувереност и усещат личния си принос към израстването на сцената.”

Един от основните въпроси, които стоят пред нея в хода на селекцията, е как отново да направи нещо, което да е също толкова интересно, колкото предишния път, и все пак да не губи свежестта си, да надгради традиционния облик на фестивала. “Има едно ядро - това са диджеите, които са фундамент за ценностите и обликът на фестивала, хора като Стефан Панев, Bosha, Garo, от новите - Марио Милев, Стефан Александров.”

За щастие тя вижда потенциал в местната сцена, който не дава признаци, че скоро ще се изчерпи. Да привлече нови и млади имена не е проблем. “През последните пет-шест години нашата сцена сериозно се разбълбука. Има формиране на истинско електронно общество - млади диджеи, кадър промоутъри, които правят серия от събития, лейбъли, онлайн радиа, подкасти, клубовете се управляват от хора, които имат отношение към музиката.“Според нея сега има повече отъпкани пътеки, диджеите не са в небрано лозе. „На диджея вече не му се налага да мъкне колони, да си прави сам флаерите или да стои на вратата. Тези дейности се поемат от други хора, което говори за развитие на сцената в правилна посока. И това е естествен процес, който отнема време. Просто за разлика от Берлин, където електронната сцена стартира още през 70-те, при нас началото е десетилетия по-късно.”

А какво трябва, за да се създаде общество? “Тривиално, но интернет е голям фактор - примерно можеш да отвориш YouTube и да разбереш как да нагласиш рамото на грамофона, напълно недостъпно знание за мен, когато започвах.” Естественият ход на събитията е да става по-лесно, не по-трудно.

Билети за фестивала (между 70 и 100 лв.) и цялата програма са на wakeupstranjah. com