Джоун Дидиън: годините на магическо писане
Хора стават известни по разни начини донякъде и защото елементи от външния им вид и историята им съвпадат с едни общи конструкции, нещо като въображаеми минисценарии, които имаме в главите си.
Джоун Дидиън (р. 1934) има тази способност – да генерира около себе си случки, образи, връзки, асоциации.
На 80 години тя стана рекламно лице на Céline – крехка стара жена с изтъняла бяла коса, стиснати устни и огромни черни очила. „Модният интернет се разтресе така, както не беше поне откакто Ким Кардашян се съблече гола за списание Paper преди два месеца“коментираха в „Ню Йорк таймс“през януари 2015 г.
Много по-фиксираща е фотосесия от 1968 г. Джоун Дидиън изглежда току-що станала, с джапанки и неподредена коса, нагъната дълга рокля и ръце в момичешки жест с цигара в едната, а другата - под гърдите, подпряна на колата си „Корвет Стингрей“.
Има нещо в тази комбинация от недоприкрита крехкост и свирепо очертана двигателна сила, която комуникира директно с тайните ни желания.
Около Дидиън има и много случки – като например самото начало на кариерата й. Първата й статия „За самоуважението“е „импровизирана на две сядания“за сп. “Вог” през 1961 г., когато сътрудник не успява да предаде материал и тя запълва отделената колонка с точност до конкретния брой знаци. И всеки журналист, който я е интервюирал оттогава насам, добавя своето клонче слава, като прави анекдотични дори пословично сдържаните й отговори: Страхувате ли се от смъртта? Не. Е, да, разбира се.
Освен това тя надживя всичките си съперници. През 2017 г. племенникът й Грифин Дън направи документален филм. А последният й сборник „Let Me Tell You What I Mean“излезе тази година.
Моята лична легенда за Джоун Дидиън е следната:
През 2015 г. гледах на пресекулки документален филм (сега чак виждам ,че режисьор е бил Мартин Скорсезе) за списанието The New York Review of Books. Главният редактор Робърт Силвърс, плешив, едър и внушителен мъж, мърмореше нещо и изведнъж показаха една мъничка съсухрена бабка, която заговори за предразсъдъците ни към изнасилването с такъв, как да го нарека, артикулиран, предизвикателен и ясен тон, че аз запомних името, намерих статията, промених си мнението за изнасилването, прочетох два сборника и най-нашумялата й книга напоследък – „Годината на магическото мислене“.
(Статията се казва „Сантиментални пътешествия“(Sentimental Journeys). Става въпрос за един прочут процес от 1989 г., в който петима младежи са обвинени и осъдени за изнасилването на млада жена, тичала за здраве през Сентръл парк в Ню Йорк. Забележително е, че Дидиън е била способна да мисли и пише обективно за тази смесица от насилие, секс и расизъм. През 2002 г. младежите са оневинени, а през 2013 г. градът ги обезщетява с 41 милиона долара. В последните години за този случай има документален филм, „Нетфликс“сериал в 4 части и опера.)
Общо взето, моят митологичен сюжет е, че със силата на разума, наблюдението и обективността можем да разбираме истини, далеч преди ДНК пробите да са доказали предразсъдъците на обществото и предубедеността на съдебната система.
Причисляват Дидиън към „новата“журналистика заедно
чувствах невидима, безплътна. Сякаш бях прекосила една от онези легендарни реки, които разделят всекидневното от света на мъртвите.“
Едно от специалните качества на прозата на Джоун Дидиън е, че намира ясни думи за доста смътни усещания и състояния. Другото е, че има капацитета да измества килима под краката, т.е. да променя перспективата ни, която сме приемали за даденост. Как го прави?
Когато питах Зорница Христова, преводач на „Годината на магическото мислене“, какво я е затруднило, тя посочи нещо много интересно: „Това са на пръв поглед много обикновени изречения, без претруфени думи. Трудното е друго - обикновено общата основа между оригинала и превода е конкретиката на фабулата. В случая общата основа са емоционалните изменения. В този смисъл не можеш да посегнеш към речниковото значение на думата, налага се да го мислиш като мелодия, която или влиза във верния тон, или не.“
Като читател това означава, че не можеш да хванеш напълно смисъла, ако не дочетеш до края. В тази книга, а и в някои от най-добрите си статии, Дидиън чертае с потока на мисълта си едни спирали, с повторения и контрапункти, за които не е съвсем предвидимо къде отиват.
В статията си „Защо пиша?“от 1976 г. тя обяснява кристално ясно тази техника: „Пиша изцяло за да разбера какво мисля, какво гледам, какво виждам и какво означава. Какво искам и от какво се страхувам.“Малко по-късно добавя, че като студентка в „Бъркли“се е опитала и да мисли абстрактно. „Провалих се.“
Процесите й на писане и мислене са сплетени и вместо да има предварителна идея, която изкусно да ни натрапва, тя следва посоката, където я води писането.
Освен това изреченията на Джоун Дидиън са много особени. Не са неправилни, но са особени и ако се пренаредят, губят въздействие. Ще дам само един пример, с едно от редките й самохвални заключения: “Grammar is a piano I play by ear.”
Буквално „Граматика е пиано, на което свиря като слухар“или по-обяснително „Граматика е пиано, на което свиря като виртуоз“.
Поради тази поетичност в синтаксиса човек е изкушен постоянно да цитира Дидиън и за нея казват, че е „повече цитирана, отколкото четена“. Забележително обаче е, че много често почти при всичките й известни цитати, няколко изречения или няколко страници по-нататък тя обръща смисъла нагоре с краката.
Така например най-известният й цитат „Разказваме си истории, за да живеем“звучи като прослава на литературата и въображението. Само че ето какво следва: „Търсим поучение в самоубийството, социален или морален урок в петорно убийство. Интерпретираме това, което виждаме, избираме най-работещата от множество опции. Живеем изцяло, особено ако сме писатели, чрез налагането на сюжет върху несвързани образи чрез „идеи“, с които сме се научили да застопоряваме изменчивите фантасмагории, които представляват нашето истинско преживяване“.
Остава ми само да добавя, че Джоун Дидиън е много консервативна. Не по тесногръд и нискочел начин. Не и политически, въпреки че дори Рейгън е бил твърде вляво за семейството й от пет поколения калифорнийци. Тя е консервативна в един постар смисъл – в който да имаш характер означава да поемеш отговорност за живота си, а да имаш самоуважение означава да се освободиш от очакванията на другите.
Pop-up dog bakery. Dog•alicious, кучешката къща от София, се пренася с всичките лакомства и макраме аксесоари на малкия фестивал Karavana party, който ще се проведе в скейтърския Xchallenge Park в Царево. Докато хората се забавляват с музиката на Любо Киров, Милица Гладнишка и „Михаил Йосифов секстет“, кучетата ще махат с опашки на специално приготвени за тях сладоледи, Puppychino, мъфини, бисквитки, дехидратирани храни. Използва се технология за бавно изсушаване на ниска температура, което позволява да се запазят всички хранителни качества от суровото месо, плодове и зеленчуци. Xchallenge Park, Царево, начало 19 ч.
gabrovo.bg
Премиера на „Балет без граници“. Триптихът от съвременни творби на трима млади български хореографи, които работят във Франция, Норвегия и САЩ, гостува на Стара Загора. Христиан Бакалов, Калоян Бояджиев и Владимир Ангелов избират общото заглавие „Балет без граници”, защото за тях балетът не признава географски бариери. Те са се посветили на свободата в съвременния танц: извън ограниченията на конкретни техники, жанрове и стилове. „Нищо не може вятъра да спре“е с хореография на Христиан Бакалов, „Съвършена картина“е на Калоян Бояджиев, а „какаФония“от Бах до Бейби Шарк — на Владимир Ангелов. В Античен форум „Августа Траяна“, начало 21 ч., билети: operasz.bg
25.07
Rila run 2021. Състезанието Rila run по планинско бягане дава възможност да се включите във вълнуващо спортно събитие на чист въздух и красиви гледки в лятната планина като участник или като доброволец. Дължината на трасето е 21 км. Трасето започва от входа на стадион “Искър”, минава през парка, по екопътеката покрай Искъра, продължава нагоре в южна посока по пътека към връх Соколец, излиза на седлото на Ястребец, където е подкрепителният пункт, следва хижа „Мусала“, а финалът е на връх Мусала. Самоков, стадион „Искър“, начало 9 ч., такса 40 лв., регистрация на: marathon.bg
28.07
Концерт и награди за нова поп и рок музика. На галаконцерта в Борисовата градина можете да чуете AIRBAG, Wet Pebbles, Вера Шандел и Ангел Заберски, група „Лунапарк“, Electric Pie, Big Mama Scandal и други финалисти в радиоконкурса за нова поп и рок песен „Пролет 2021“. Същата вечер ще бъдат връчени и наградите на победителите като възможности за реализиране на концерт в Първо студио на БНР, участие във фестивала “Евросоник” в Холандия и др. На „Арена София“, Колодрум „Сердика“, Борисова градина, начало 19 ч., вход свободен
На езеро Панчарево, до Национална греб- на база „Средец“, начало 20 ч., билети на: www.operasofia.bg
До 30.07
Капиталът на Хубен Черкелов. Двадесет и три творби от личната колекция на художника Хубен Черкелов са подбрани в юбилейна изложба със заглавие „Капитал“. В ерата на дигиталните валути и bitcoin Черкелов решава да напомни, че хартиените банкноти са изкуство, всяка от 23-те творби е вдъхновена от изображения на пари. Банкнотите са представени като символ на общото доверие в цивилизованите общества. Показани са визуални образи от стари и различни валути от САЩ и други държави по света. Парите се превръщат в своеобразен ключ към актуалните проблеми в политика, финанси, история и изкуство. Част от изложбата са и Дарт Вейдър на 2 долара от Нова Зеландия, Дон Кихот - 1 песета, 100 песети, Сервантес, Бенджамин Франклин - 100 долара 2020, 2015, Джордж Вашингтон, Марк Твен.
Специален епизод, който е продължение на първия и подготовка за втория сезон на южнокорейския сериал, първа продукция от страната специално за Netflix. Базиран на комикс, сюжетът на сериала се развива през XVI век, по време на управлението на династията Хосеон. В ролята на Ашин е една от най-известните южнокорейски актриси - Джун Джи-хюн.
От този петък в Netflix.
Потулената истина: Записи от подкаста. Журналистът Ронан Фароу, свързван с началото на MeToo вълната, се връща към темата. В “Потулената истина” той разговаря с различни хора, по един или друг начин свързани с вече осъдения холивудски продуцент Харви Уайнстийн, обвинен в множество сексуални посегателства. Първите четири епизода са вече онлайн, остават още два до края на първи сезон.
В HBO GO.
Rear Window. Класиката от 1954 г. с Джеймс Стюарт и Грейс Кели е стандарт за напрегнат трилър, който държи зрителите на нокти. Често имитираният в съвременното кино филм на Алфред Хичкок вече може да се гледа и на стрийм.
В Amazon Prime.