Козметичен вместо основен ремонт
Преработеният план отново пропуска възможности за ударна модернизация на икономиката. Вместо да прави радикални реформи, той дава решения на парче в сектори като енергетиката и образованието. Ако 12.6 млрд. лв. се похарчат без стратегия, има риск да нав
Преработеният план отново пропуска възможности за ударна модернизация на икономиката.
Вместо да прави радикални реформи, той дава решения на парче в сектори като енергетиката и образованието.
Ако 12.6 млрд. лв. се похарчат без стратегия, има риск да навредят на цели сектори от икономиката.
ВВсички се радват на пари, особено на подарени такива. Неочакваният, но грандиозен подарък, който Европейският съюз реши да си направи в средата на миналата година, изтегляйки дружно 670 млрд. евро и разпределяйки ги между държавите на принципа най-засегнати от ковид кризата, тепърва ще радва мнозина. Политиците ще бъдат онези, които ще се радват най-много: да раздаваш общи пари, все едно са твои, е любимо упражнение далеч не само на Бойко Борисов.
В България е още рано за радост - новата версия на Плана за възстановяване и устойчивост тъкмо беше публикувана, предстои да бъде обсъдена в парламента, а Европейската комисия има много коментари. В редактираната версия, която екипът на Атанас Пеканов успя само за два месеца да сглоби и представи, стъпвайки на конструкцията, оставена от ГЕРБ, има доста добри идеи. Бизнес фондовете, които бяха разширени и променени, например ще дадат шанс на много компании да растат (виж повече на стр. 13). Има идеи, които биха могли да променят системи, но не са стигнали достатъчно
далеч - например в образованието (повече за това на стр. 18). И има такива, които са откровено спорни, каквито се намират в частта за енергетика (на стр. 16).
Документът е огромен и обещава много неща на много сектори. Когато и ако бъде приет, той ще бъде отговорност на (най-малко) три кабинета и на безброй чиновници.
Ето защо тук е моментът да направим някои принципни разсъждения за плана, за начина, по който беше подходено към него, и за самата идея държавата да насочва икономиката чрез такива мащабни инвестиционни инжекции.
Има три основни проблема, за които е добре да се мисли сега, докато той все още е в процес на преговори.
Първо
Планът не адресира най-важните проблеми, не прави радикални реформи, а дава решения на парче
В последната седмица няколко източника на „Капитал“потвърдиха, че Европейската комисия е върнала доста критики по частта от плана, която се занимава с реформи. Същото заяви и президентът Румен Радев официално. Това не е случайно. Идеята на документа е да обвързва основните пречки пред България с пари за разрешаването им. ЕК има няколко механизма, по които наблюдава България - европейски семестър, механизмът за сътрудничество и др. - и по всички тях е върнала конкретни задачи.
Далеч не всички такива задачи са адресирани в плана, а адресираните не са решени адекватно. Да оставим за момент настрана двата гигантски проблема: бъдещето на енергийната система и реформата на съдебната.
Например приобщаването на ромите в образованието и решаването на проблема с преждевременно напускащите училище е такъв проблем. Тези групи не са получили никакъв финансов фокус. Огромен проблем пред страната е рамката за несъстоятелност, която в момента е ужасно усложнена. Това е споменато в плана с много обещания, но с нищо, което да гарантира, че проблемът скоро ще се разреши.
Проблем, който е бил посочен от ЕК и може да се реши с пари, е този за гарантирания минимален доход. Той не е пипан от 10 години и е 75 лева, като въз основа на това се изчисляват всички социални плащания и десетки хиляди хора живеят под прага на бедността.
Липсата на конкретни ангажименти в плана може да спъне одобрението му. А дори да не го спъне, това пак ще е изпуснат шанс.
Част от причината планът да изглежда така е начинът, по който беше създаден. Първоначалната идея - да се съберат идеи от администрацията и да се напълни една предварително зададена рамка, е начинът, по който се създават европейските програми. Това е чудесен подход, когато просто искаш да изхарчиш едни пари, които ти дават. Но е лоша идея, когато целта е да ползваш тези пари, за да растеш бързо и силно.
За краткото време, което имаше, за Пеканов беше невъзможно да промени изцяло рамката и се наложи да работи с нея, още повече че едно служебно правителство без парламент не може да поема много ангажименти.
Другата част от причината е, че администрацията в България свикна в последните години да изброява проблемите на страната и да дава обещания за решаването им, когато дойдат пари. Но работата е, че пари за много от тези проблеми вече бяха давани. Например диверсификацията на газовото снабдяване зависи от връзката с Гърция, но ЕК е дал пари за нея преди години и България продължава да не я е завършила. Жп свързаността е огромен проблем и ЕК го подчертава, но страната от 2007 г. насам харчи милиарди, за да завърши единствената си модернизирана жп линия - Бургас - София с отклонение до турската граница. Би било трудно да убеди Брюксел защо трябва да вземе пари отново за същото (което е една от причините в плана да няма пътища и жп линии).
Второ
Няма отговорник за обещаното Атанас Пеканов е прав, че в момента в текста се споменават 43 реформи. Но през 2014 г. ЕК постави 41 условия пред България, за да отпусне следващия транш от еврофондове. Повечето от тях бяха обвързани с измерители и се водят изпълнени, което не попречи нито на лошото харчене на тези пари, нито на липсата на каквито и да е съществени реформи.
В настоящата система и разпределение няма да има кой да носи отговорност за всичко обещано. Министерството на финансите трябва да надзирава харченето на парите, отделните министерства - да съблюдават целите си, а вероятно Сметната палата и двете одитни звена на МФ - АДФИ и ОСЕС, ще контролират харченето.
Повечето от парите са обвързани със срокове, реформите - с конкретни измерители. Ако приемем, че това е нов проект, за който България получава проектно финансиране, нормално е той да има ръководител.
Размитата отговорност обаче е най-добрият начин да се скрие провал: справка - европроектите.
Трето
Толкова много пари могат да вдигнат всички лодки. Или да ги удавят
През 2015 г. двама български учени, Елена Николова от Европейската банка за възстановяване и развитие и Николай Маринов, преподавател по политология в Университета в Манхайм, направиха съвместно изследване на ефекта, който е имало изливането на пари от правителството на НДСВ към общините, пострадали от мащабни наводнения през 2004-2005 г. Това, което установяват, е, че има ясна връзка между количеството
дадени пари и увеличаването на корупцията в дадена община. Интересното е, че благодарение на серия от налични данни двамата дори са успели да сведат до ясни стойности това съотношение: 10% увеличение на парите за бедствия водят до 12.2% увеличение на корупцията в общината.
Това е много важно изследване, защото то обобщава последните 15 години в българската политика и икономика. Изливането на огромни по размер еврофондове (над 40 млрд. лв.) от Брюксел към София през правителството доведе не просто до нарастване на корупцията, а до формирането на цял нов модел на кражба, в който отгоре на държавата беше сформиран „кръг“, който се финансираше с немалка част от тези пари.
И това не е всичко - огромните за българските мащаби средства доведоха до преформатирането на цели сектори от пазарни в държавно контролирани, а други насочиха усилията в създаването и печеленето на „проекти“вместо в естествен ръст за бизнеса.
Рискът сега е този план да направи същото. Има държави в Европа, за които той е просто допълващо финансиране - за Ирландия например ще бъде под 1% от общите публични инвестиции в следващите 5 години. За България не е така. Планът възлиза на двегодишните пълни капиталови разходи на държавата, както са заложени в бюджета, и е над 10% от БВП. Концентриран в няколко години (трябва да се изхарчи до 2026 г.). Насочен правилно, този водопад от пари може да промени тази икономика. Насочен неправилно, или проектиран така, че да подсилва недобри тенденции, той може да я удави.
Прост пример: дори в променената му версия, над 50% от парите в този план са за строително-монтажни работи. С други думи, през 2021 г., България продължава да си представя ръста на икономиката и бъдещето по социалистически: в бетон, дограма и асфалт.
Няколко идеи
Всичко това е резултат от факта, че само и единствено правителството взима инвестиционните решения. Вместо това то трябва да задава рамката, а бизнесът и домакинствата да решават кое е най-добро за тях. Големите предприятия например и без никакви стимули започнаха да инвестират в собствени ВЕИ инсталации, които да задоволят част
от нуждите им от електроенергия. Без субсидии, без преференции. Просто защото е икономически изгодно. Ако целта е да се постигне енергийна ефективност, не винаги най-доброто решение е да се лепи стиропор по старите панелни блокове. Замяната на 10-годишен хладилник или пералня с нови ще има много по-голям ефект в месечните разходи на домакинствата и в крайна сметка ще спести много повече енергия. Но в този случай възможностите за корупция са помалко - дава се ваучер на домакинството за нов уреди и то си го купува от магазина. Няма строителство, няма поръчки, няма комисиони. Същото е и с електронните услуги - вместо да се дигитализират, хартиените процеси би трябвало да се автоматизират така, че въобще да не е нужно човек да си вади онлайн дадена справка от едно ведомство, за да я представи пак онлайн на друга институция.
Или пък преподавателите и директорите може и трябва да са в основния фокус на една истинска образователна реформа наймалкото и защото те трябва да прилагат и използват технологиите, за които ще отидат сериозно количество средства, така че да има добавена образователна стойност за учениците. Наложително е заедно с харчовете за СМР и оборудване да залегнат ясни реформи за учебни програми, които наистина да са насочени към изграждане на ключови компетентности и в които технологиите да са компонент, чието използване във всеки един предмет води до иновативни решения и методи на преподаване
Решения има много, но почти всички са свързани с отказа на властта да разпределя и усвоява средствата и вместо това да започне да ги насочва към определени цели. Проблемът на предишния план не беше само в това какво предлагаше да се финансира, а в остарялата му философия. Тя е подобна на начина, по който се изразходват еврофондовете досега. България влезе в ЕС като найбедната държава и 12 години по-късно продължава да е най-бедната, само че има метро и една цяла магистрала. Възможностите за трансформация на икономиката, които даваха европейските пари, бяха напълно пропилени. Планът за възстановяване сега има същия недостатък - след пет години ще бъдат изхарчени над 12 млрд. лв. и положението ще бъде същото. България може да мечтае по-смело.