Отровни ли са парите от ЕС
През следващите години в българската икономика може да се случи истинска революция. Парите от Фонда за възстановяване на ЕС могат да се използват за ударна модернизация, която да изстреля България години напред и по-близко до найпрогресивните държави. Само за няколко години тук ще се изсипят над 12 млрд. „безплатни“лева. Ако бъдат инвестирани разумно, те могат да подпомогнат трансформацията на българската икономика в две изключително важни посоки — дигитализацията на бизнеса и зеления преход. Без да положи сериозни усилия в този преход, България рискува да се превърне от страна, устремена към „първия“свят, в държава от третия.
Революцията е напълно възможна, но не е никак сигурно, че ще се случи. Даже напротив — ако се съди от последния вариант на Плана за възстановяване, поне за момента, изглежда, че тя ще бъде пропусната. И това е проблем в поне две посоки.
Едната са пропуснатите възможности. Прогресивните държави ще помогнат на своята икономика да прекрачи по-бързо в модерността, а България, ако не върви напред, ще остане бедна и изолирана в миналото.
Втората е, че ако в българската икономика само за няколко години се изсипят такова количество пари без ясна стратегия, това може много тежко да удари цели сектори от икономиката. В момента например европейските субсидии за земеделие направиха така, че целият сектор е ориентиран към зърнопроизводство и се контролира от няколко огромни играча. Субсидийните милионери са от двете страни — тези, които взимат, и тези, които разпределят парите. Тази платена от европейските данъкоплатци трансформация не само произвежда корупция, но има много големи ефекти върху цялото производство и пазар на плодове и зеленчуци, а оттам и върху здравето на хората. Накратко, този сектор е удавен от неправилното раздаване на субсидиите в него. Представете си сега още повече пари за малко време на по-малки пазари — щетите могат да са унищожителни и за много години напред (вижте всичко по тази тема на стр. 11 – 21).
Все още обаче има време парите от фонда за възстановяване да не бъдат отровни, а да подпомогнат модернизацията. Този вариант на българския план не е последен. Следващото правителство ще има възможност да го промени. Какво ще бъде следващото правителство обаче (и кога ще го има) все още не е ясно. Трите „партии на промяната“тази седмица започнаха разговори помежду си и засега, изглежда, има някакво разбиране само за формата му — министрите ще бъдат излъчени от „Има такъв народ“, а в замяна на подкрепата за тях формацията ще гласува в парламента за политики, които са важни за „Демократична България“и формацията около Мая Манолова (вижте повече на стр. 22 – 24).
Средата на лятото може също да е активен сезон за бизнес, и то с добри новини. Първият пример е продажбата на младата българска компания „Ремикс“на водещ калифорнийски търговец на дрехи втора употреба. Историята е класически успех — преди почти девет години четворка IT и маркетинг предприемачи тестват онлайн модел, който развиват и в региона. Сега сбъдват своята американска мечта: продават създанието си на американския лидер в сектора при оценка почти 30 млн. долара (стр. 50).
Другата местна успешна история е за производителя на велосипеди „Макском“. Пловдивската компания, създадена преди 25 години, този юли направи смесено дружество с австрийския си клиент Pierer Group. Заедно ще изградят нова фабрика за 60 млн. лв. за електрически колела. Бурният растеж на втория по големина производител на велосипеди в България не е единично явление. Целият сектор скача с двуцифрени темпове от години и прави рекорден износ от 750 млн. лв. през ковид година. И сега поръчките растат, като има само една спирачка — недостигът и трудните доставки на компоненти от Азия (стр. 42).