Новият шампион по приходи на България — „Аурубис“
Новата класация „Капитал 100“показва кое дружество как е преминало през ковид кризата
ММедодобивният комбинат в Пирдоп е построен преди над 60 години, но през 2020 г. за първи път в новата корпоративна история на България става най-голямата компания в страната по приходи. В ковид годината вечният гигант „Лукойл Нефтохим Бургас“е изместен от лидерското място. Тази рокада става видима в новата, 15-а поред класация на големите компании „Капитал 100“, която излиза на 30 юли в онлайн и хартиено издание (виж карето).
Днес германската „Аурубис България“генерира 5.4 млрд. лв. оборот, като постигнатият ръст на приходите е и благодарение на добрите международни цени. Докато бургаската рафинерия на „Лукойл“топи бизнеса си с над 50%, пак заради глобални фактори като ниски цени и слабо потребление заради ковид затварянията. Приликата във водещия дует е, че и двете са бивши държавни предприятия, приватизирани в края на 90-те години, и в двете е инвестирано. Те тръгват от различен старт — през 1998 г. приходите на рафинерията са цели 1.6 млрд. лв., а на завода в Пирдоп едва 221 млн. лв. Голямата разлика е, че „Аурубис“трайно отчита добри печалби и съответно плаща корпоративен данък тук, докато „Лукойл Нефтохим“има години с гигантски загуби и съмнения, че премества печалба към свързани дружества от групата в чужбина. Големите минуси може да останат в историята още тази година, защото рафинерията започва да работи на принципа на ишлеме. Средносрочно погледнато, търсенето на мед изглежда
→ Класацията „Капитал 100“показва кое дружество как е преминало през ковид кризата.
→ Средно приходите на фирмите в топ 100 падат с под 7%, по-голямо е свиването при печалбите.
→ Растат IT и фарма компании, куриери, онлайн търговци, но има огромни минуси при енергийните фирми.
гарантирано — заради влагането на метала в нови зелени сектори на бизнеса като електромобили и ВЕИ, докато преработването на петрол ще е все по-неатрактивна ниша заради целта на Европа да премине към е-автомобили.
Изводите от класацията
Новината за нов шампион в „Капитал 100“идва заедно с голяма порция данни и анализи на 300-те най-големи компании по приходи. Най-общо това е извадката на българския бизнес с приходи над 100 млн. лв. през 2020 г.
Първият, при това приятен извод, е, че ковид не е ударил изключително силно големите дружества и повечето са се адаптирали към новата
През 2020 г. все по-агресивно е държавното навлизане в икономиката — през ББР, „Автомагистрали“, „Турски поток“, „Монтажи“.
реалност. Приходите на топ 300 компании спадат с 5% до 104 млрд. лв. При местните гиганти в стотицата понижението е малко по-дълбоко — 6.8%. Но снижението се дължи найвече на минусите при търговците на горива и ток. А и в миналото е имало много по-тежки години, например световната финансова криза сви приходите на местната стотица за 2009 г. с цели 17%.
Годината не е усетена равномерно от компаниите от различните сектори (виж таблицата). Най-силен е ударът по
споменатите вече енергийни дружества. Но сред загубилите много бизнес са и транспортните фирми, и шивашките предприятия на луксозни дрехи.
Има и друг полюс — на растящите сектори или нишови играчи. Най-устойчиво през годините се развиват IT и аутсорсинг компаниите. В групата на нишовите шампиони са куриерите, някои фарма компании, част от онлайн търговците, производители на велосипеди и на ковид продукти като маски и защитно облекло. Заради високи международни цени пораснали приходи имат и производителите на олио и добиващите мед и злато.
А най-смущаващият извод от класацията за 2020 г. е все по-агресивното държавно навлизане в икономиката — през ББР, „Автомагистрали“, „Турски поток“, „Монтажи“. То отглежда еднократни любимци на властта, а не устойчиви конкурентни предприятия.
Изливащите се бюджетни пари покрай магистрала „Хемус“, язовири, свлачища, дълбаене на Варненското езеро и най-вече прокарването на газопровода „Турски поток“напомпва строителния сектор дори в ковид годината. Там ръстът в приходите на големите компании е с бомбастичните почти 40%. Всички те, с три миниатюрни изключения в строителния топ 30, работят инфраструктура по разпределени от държавата средства, най-често на тъмно.
Заразени печалби
По-големият проблем в корона годината е, че печалбите спадат. Сумарният резултат на стоте компании в класацията тази година е над 16% по-слаб от средно постигнатото от тези 100 компании през 2019 г. В позадните редици — компаниите между 101 и 300, отчетеният положителен финансов резултат се смалява само с 9%. В тази група и минусите са по-малки.
Гигантските загуби през 2020 са при бургаската рафинерия (над половин милиард лева) и държавните компании, където топлоцентралата „Марица-изток 2“затъва с още 330 млн. лв. Средното понижение на стоте компании е по-слабо с 16% спрямо предходната година точно заради тези огромни минуси.
С напредването на 2021 г. оптимизмът е обхванал както анализатори и местни и международни институции, така и представители на бизнеса. Всички те чертаят силни ръстове на приходи и икономика, които да наваксат пропуснатото миналата година. Дотук числата също потвърждават тенденцията — безработицата пада, износът расте, приходите от данъци също.