Велопоход към милиардния връх
Българските производители на колела растат с двуцифрени темпове, като износът достигна 750 млн. лв.
ППоредна година на двуцифрени ръстове. Производството на велосипеди в България е един от малкото сектори, който не само не пострада, но и получи допълнително ускорение от пандемията. След първоначалния шок покрай локдауните миналата пролет пазарите бързо се възстановиха, а търсенето се засили. Така с позициите, които постепенно си извоюваха последните години, българските производители се оказаха с верните продукти в точния момент. А интересът основно към електрически версии, които са доста по-скъпи от конвенционалните, доведе и до значително покачване на оборотите. Огромната част от продукцията е за износ, който през 2020 г. достига 375 млн. евро (750 млн. лв.) по данни на Асоциацията на производителите на велосипеди в България (АПВБ).
Увеличените поръчки показват, че тенденцията ще се запази и тъй като капацитетите вече са запълнени, компаниите се насочват към разширяване на мощностите. Най-пресният пример за това е решението на пловдивския производител „Макском“да изгради втори завод в града в партньорство с основния си клиент (виж отделния текст). С по-малки стъпки, но постоянно, през последните години в допълнителни линии инвестира и друга компания от региона – „Лидер – 96“, чийто завод се намира в пловдивското село Рогош. Като пречка пред по-мащабно разрастване на производството обаче остават затруднените доставки на компоненти, най-вече от по-далечните азиатски дестинации.
Пазарни особености
Интересът към велосипедите като достъпно и икономично средство за придвижване като цяло в света расте през последните години, а европейските екологични политики допълнително засилват тази тенденция. Неочакван стимул се оказа и пандемията, която накара много хора да потърсят алтернатива на обществения транспорт. Възходът в производството на велосипеди в страната започна преди няколко години, когато въведените антидъмпингови мита срещу китайската продукция пренасочиха растящото търсене към нови доставчици. А българските производители успяха бързо да намерят мястото си в тази ниша. Така през 2020 г. най-голямата компания в сектора - "Крос" в Монтана, прескочи бариерата от 400 млн. лв. приходи, а пловдивските заводи отчетоха впечатляващ ръст (виж таблицата).
"Търсенето на велосипеди е високо във всички сегменти, но в Западна Европа, където са основните пазари на българските производители, ръстът в продажбите на електрически велосипеди е много по-голям, отколкото при конвенционалните", каза Драгомир Кузов, зам.-председателят на АПВБ и собственик на софийската "Веломания", която произвежда велосипеди под собствената марка Drag. По думите му за българския пазар електрическите версии са все още скъпи -
→ Българските производители на колелета растат с двуцифрени темпове, като износът достигна 750 млн. лв.
→ Големите компании са три: монтанската „Крос“и пловдивските „Макском“и „Лидер-96“. Общият проблем са трудните доставки на компоненти.
→ Бумът е при по-скъпите електрически версии, заради което производителите разширяват фабриките си.
средният клас струва поне 3 хил. лв., докато средната продажна цена на местния пазар е около 700-800 лв. Значително увеличение на търсенето в България обаче има на конвенционални колелета. "Миналата пролет затворихме за малко търговските си обекти, но веднага след това се извиха опашки пред магазините", уточни Кузов. Това се вижда и от данните за вноса на велосипеди в страната, където преобладават конвенционалните варианти (виж графиката).
От "Лидер - 96" посочват, че 2020 е била тежка и непредвидима година, но само в началото. "Понеже нищо не трае вечно, включително трудностите, бизнесът се съвзе и бумът в търсенето на велосипеди беше изумителен до степен, за която големите производители на части се оказаха неподготвени. Това създаде естествени спирачки пред огромния потенциален ръст за годината", коментира търговският директор Анна Тодорова. За компанията ръстът се е проявил както в посока пазари, така и в продукти, с рязък завой към електрическите велосипеди. "Само в Германия компанията ни държи вече 2% пазарен дял от общото количество велосипеди. Други основни пазари са Холандия, Испания, Белгия, Италия, Швеция", каза Тодорова и добави, че на отделните пазари увеличението е между 13% и 6 пъти. Продажбите на електрически велосипеди през миналата година пък са скочили с 46%.
Електрически растеж
Именно електрическите версии са в основата и на големия ръст при българските производители, които работят основно за износ. "Търсенето е много голямо, само за първата половина на 2021 г. оборотът ни нарасна с над 100% и видяхме, че капацитетът ни не е достатъчен, защото в момента получаваме поръчки за 2024 г.", каза собственикът на "Макском" Максим Митков. Над 90% от продукцията на компанията са е-колелета.
Подобно е положението и при "Лидер - 96", където 91% от поръчките за 2022 г. са за електрически велосипеди. Това прави около 240 хил. броя годишно. Затова и производството е изцяло преструктурирано в тази посока, като обикновените велосипеди се аутсорсват. "Стремежът ни е внимателно да настъпваме в средния и високия клас на предлаганите продукти, с акцент върху високо качество и перфектно обслужване. До 2023 г. се очаква да преминем изцяло на електрически велосипеди", каза Тодорова и уточни, че портфолиото, което се предлага на нови клиенти от тази година, е само електрически модели. "Това са незаобиколими тенденции и новаторското ядро на компанията работи целенасочено в тази посока", добави тя.
От компанията посочват, че глобалният пазар като цяло
тази година е силен и динамичен. "За първото тримесечие един от най-престижните производители на мотори за е-велосипеди в света обяви 76.3% ръст. Германия очаква увеличение на продажбите на велосипеди от 20% за 2021 г. Електрическите модели са вече 17% от общо продаваните велосипеди в ЕС към момента", казаха от "Лидер - 96". Производственият капацитет на компанията за 2022 г. вече е запълнен с поръчки. "Не очакваме сътресения за второто полугодие, следим пазара отблизо и сме в непрекъсната връзка с клиентите", каза Тодорова.
Малко по-различна е картината при "Веломания", която не работи за чужди марки, но произвежда широка гама от градски, планински и шосейни велосипеди, включително електрически. "При нас ръстът не е толкова голям, както при колегите, тъй като е по-трудно да пробиеш на чужд пазар със собствена марка. Но тенденцията е устойчива и ние сме доволни от това, което правим", каза Кузов. Макар че в България все още се търсят основно конвенционални варианти, фокусът на компанията определено е към електрическите. "Това е бъдещето - не само за спорт, но и като средство за придвижване, тъй като електрическите велосипеди отварят хоризонти за много хора, включително и такива, които не са толкова спортни натури", добави Кузов. По думите му поръчките на компанията тази година са над 50% повече от миналогодишните продажби, но проблем за изпълнението им е закъснението на доставките.
Дългият път на доставките
Бумът в търсенето през миналата година доведе до изпразване на складовите наличности, а производителите на компоненти, които са основно в Азия, не могат толкова бързо да увеличат капацитета си. Нещо повече, по думите на Кузов локдаунът в някои държави продължава - в Малайзия например фабриките повече от месец не работят, а заради затварянето на пристанището в Гуанджоу за пет дни преди месец доставките все още не могат да се нормализират. "Това всъщност на нас не ни позволява да работим с пълния си капацитет", уточни той.
Нарушеното снабдяване е проблем и за другите български производители. Според отчета на най-голямата компания в сектора - монтанската "Крос" (която не бе открита за коментар), заради пандемията през първите месеци на 2021 г. са получили уведомления от няколко ключови доставчика за забавяне на доставките на компоненти, което ще свие годишните приходи с 10-30%. Точно същата мрачна прогноза обаче има и в доклада за дейността от предходната година (единствено не са споменати доставчиците на компоненти, а всъщност те постигат ръст от над 12%).
"Веригата на доставки е найголямото предизвикателство пред нас, основно за далечните доставки", каза Митков от "Макском". И обясни: "Това е проста математика - ако ние имаме 20 клиента и те увеличат своите поръчки 100%, нашето производство се увеличава 20 пъти. Тези, които произвеждат компоненти и имат по 100 клиента, трябва да се увеличат 100 пъти. Оттам идват и затрудненията в момента."
Доставките са най-болната тема за иначе толкова атрактивния бизнес с велосипеди, казват и от "Лидер - 96". "Вече дори не говорим за закъснения, това са новите реалности в доставките", коментира Тодорова. По думите й планирането на производството вече се прави за година - година и половина напред поради големите срокове на производство на части, главно мотори и рамки. В същото време цените на компонентите също растат - от 4% до 15% за различните видове и дори до 25% за някои от тях, което няма как да не се отрази на крайните цени на велосипедите. "Търсят се нови доставчици, правят се замени, като непрекъснато следим за качеството на продукта в този изключително труден за бизнеса момент", обясни Тодорова. Тя каза още, че транспортните компании също са под сериозен натиск, като цените на товарите са се вдигнали 4-5 пъти в рамките на една година. "Няма лесен бизнес в момента, така че няма място за оплакване, търсим начин да се справяме. Важното е, когато стресът от пандемията приключи, да сме на една подобра пазарна позиция", добави Тодорова.
През миналата година компанията инвестира 3.5 млн. лв. в разширение на производството и складовите пространства, още толкова са предвидени за подобни дейности и през тази година, а други 3 млн. лв. са планирани за 2022 г. "Изкушението за мащабно разширение е голямо поради политиките, които текат на ниво ЕС за подпомагане и стимулиране на велосипедния транспорт. Фокусът ни в момента е върху вътрешната организация, процесите и високото качество", каза Тодорова.
По думите на Кузов потреблението на велосипеди в страната също расте, макар че търсенето все още е в по-ниския ценови клас. "В България има голям прогрес, много повече хора започнаха да използват велосипедите като транспортно средство в градовете, а пандемията до голяма степен отключи този процес."