Четвъртата вълна и рисковете за България
С ниските нива на ваксинации страната ни рискува сценарий със силна вълна, ново пренатоварване на болниците, международна изолация и поредни ограничения
Слабата ваксинация сочи към сценарий с ново претоварване на болниците, международна изолация и още ограничения
ВВ навечерието на четвъртата ковид вълна България е завладяна от лятно безгрижие — заведения, магазини и хотели са пълни с български клиенти и чужди туристи. Идващите седмици и месеци обаче това настроение е много вероятно да бъде нарушено. Ковид вълната, която залива Европа, раздели страните на две — всички регистрират рекордно високи бройки на заразените, но там, където има по-голям процент ваксинирани, броят на хората в болница и починалите е много нисък.
Тенденцията за ръст на случаите вече е факт, а как ще се развие ситуацията има два сценария. Единият е въпреки малкото ваксинирани тук много хора да имат естествен имунитет и това да направи четвъртата вълна помека от унищожителния удар през есента на миналата година. Този сценарий обаче за съжаление, макар и теоретично възможен, е малко вероятен.
Начинът, по който до момента протича вълната в сходни на България страни — със силни предишни вълни и сходни нива на ваксинация (например Русия), показва много сериозен ръст на случаите, голям натиск над здравните системи и рязък скок в броя на починалите. Това означава, че за България ниският процент ваксинирани в следващите месеци ще създава сериозни рискове в поне три посоки:
Ново претоварване на здравната система и съответно рязко увеличение на смъртността
За да бъде смекчен ударът, има риск от новo затваряне на бизнеси, което има вече сравнително ясно отражение върху икономиката Изолация на България от подобре ваксинираните държави и затруднено пътуване през пиковите месеци на новата вълна от епидемията. Добрата новина в случая е, че ресорните институции този път сякаш реагират по-навременно и вече тече комуникация и подготовка в здравната система, местните щабове и РЗИ. Лошата е, че с продължаващата съпротива на хората към ваксинациите и силното нежелание да се спазват мерки те нямат твърде много други полезни ходове, освен да подготвят болниците по-добре.
Какво се случва в другите страни и какво означава то за България
Точно два месеца бяха нужни на много по-заразния и по-бързо предаващ се вариант на вируса да вкара Великобритания в червената зона, а в популярни летни дестинации като Испания, Португалия, Гърция, Кипър това се случи още по-бързо — за около месец. Този път нещата обаче са
различни — жертвите са малко, а болниците далеч не са пълни въпреки големия брой случаи в тези страни (виж графиките).
Ваксините, дори при относително висок дял имунизирано население (50 – 60%), очевидно не успяват да спрат напълно агресивния и по-заразен делта вариант. Той успешно преминава през първата доза, а има данни и за т.нар пробиви — изцяло имунизирани хора с позитивни тестове или симптоми. Ваксините обаче са високоефективни в най-важната задача — предпазват от тежко развитие на болестта и смърт — според данните от засегнатите страни в ЕС над 95% от хоспитализираните са без ваксина или с незавършена ваксинация. А фактът, че повечето страни в ЕС пък успяха да имунизират почти изцяло своите най-уязвими и възрастни хора, помага за ограничените щети сега.
Съвсем друга е картината в държави и региони с ниски нива на ваксинации като Русия, ЮАР и др., където новата вълна носи добре познатите последствия — препълнени болници и нови рекорди за жертви.
В България числата още са ниски, ръстът на случаите — плавен, а страната ни е в зелената зона, но реално няма причини ситуацията да се запази дълго каквато е.
Ето какви са фактите:
Делта вариантът бе засечен в България в средата на юни, а последните данни от целогеномното секвениране на проби към средата на юли показва, че той вече доминира — поне в София и Бургас. Случаите в последните две седмици растат с около 50% седмично. Най-голямо увеличение има точно в София и Бургас.
Нивото на ваксинациите в България остава проблемно
ниско — само 13% са изцяло имунизирани, а още 2.5% са с една доза. Делът е по-висок в София (21%), но някой области е дори под 10% (виж картата).
Каква част от българите реално са прекарали ковид и имат някаква защита, дори да не са ваксинирани, остава неясно — всяко число между 6 до над 20% може да е вярно. В България в момента реално превантивни мерки няма. Туристическият сезон пък е в разгара си — българите пътуват свободно до Гърция и други страни с много случаи и обратно. Страната ни например затвори изцяло за британци и испанци, където има силно разпространение на делта варианта, но пък „в името на туризма“пуска безпроблемно руснаци въпреки силната вълна там.
На този фон очакванията няма как да са оптимистични. Спoред държавния здравен инспектор доц. Кунчев още в средата на август ръстът на случаите ще се усети по-осезаемо, а според математика на вече несъществуващия щаб за борба с коронавируса Николай Витанов оптимистичният сценарий пред страната е в края на август на ден да има по около 1500 заразени, а песимистичният — да достигат 3000 души на ден.
Колко зле ще бъде
Големият риск пред това България да допусне нова голяма вълна е, че тя може да нанесе пореден тежък удар на здравната система и да причини нов рязък скок на жертвите, тъй като нивото на ваксинации е неефективно ниско дори сред хронично болните и възрастните (под 30%).
По-оптимистично настроените имат поне две надежди, че идната вълна ще протече полеко. Едната е, че в страни като Кипър, Испания, Гърция делта вариантът засяга повече млади (и здрави) хора, които се справят по-успешно със заразата. Също толкова вярно е и обаче, че тези страни ваксинираха приоритетно възрастните и уязвимите, а точно по-младите хора са наймалко имунизирани, така че логично вирусът намира ниша сред тях. Това не предполага, че той ще прескочи незащитените възрастни, ако ги срещне.
Друга надежда е, че делта няма да се разгърне мощно в България, тъй като вече преживяхме две много тежки вълни и нивото на колективен естествен имунитет би трябвало да е високо. Срещу подобна спорна логика обаче седи пресният пример от Флорида, където болници сега регистрират рекорден брой пациенти, въпреки че щатът премина през две много силни вълни, а нивото на ваксинирани е 51% — незадоволително ниско за САЩ, но над три пъти по-високо от това в България.
Уравнение с неизвестно — колко хора в България имат имунитет
България така и не предприе в последните месеци представително проучване, което да покаже каква точно част от населението е прекарало вируса. Според редица изследвания естественият имунитет е понетраен и по-слаб от ваксинационния, има и много случаи на повтаряне и дори потретване на заразата, но все пак в мащаб той дава защита и е важно да се знае колко хора потенциално я имат за планирането на евентуални мерки.
Официално преболедували в България са само 6% от хората, но е ясно, че заради малкото тестване много случаи не са регистрирани. Колко — може само да се спекулира. Един от начините е да се сравни броят на починалите от ковид в страната спрямо средната смъртност от ковид, която в Европа е 2.2% от всички заразени. В България до момента официалните жертви на вируса са 18 200, което кореспондира с 830 хил заразени (12% от населението). Възможно е жертвите да са и повече — да речем, 22-23 хил., тъй като със сигурност има починали от ковид без тест в малки и отдалечени населени места.Това означава около милион прекарали
ковид (към 15%). Дори да приемем, че 2.2% смъртност е над реалната (тъй като дори найтестващите държави не успяват да регистрират всички случаи, особено безсимптомните) и я занижим до 1.5%, това означава близо 1.5 млн прекарали ковид, или около 22% от населението.
Така на практика всичко между 6 и 22% преболедували може да е вярно. Към тях трябва да се добавят и 13% напълно ваксинирани. Но тъй като в двете групи има известно препокриване — част от преболедувалите също са и ваксинирани, в край
на сметка в най-оптимистичния случай евентуално около 30% от населението би имало някаква защита срещу ковид. Разбира се, поради някаква друга причина този дял може и да е по-висок, но без нужното проучване това няма как да се знае със сигурност.
Какво може да се направи
Три неща като цяло могат да повлияят на развитието на нова вълна — ваксините, превенционните мерки и болничната подготовка. И трите обаче, както отбеляза в сряда пред депутатите служебния здравен министър Стойчо Кацаров, в България носят и рискове, вместо да бъдат силни инструменти за защита.
Изоставането при ваксинациите, което няма как да бъде ефективно наваксано преди разгръщането на новата вълна, увеличава риска от препълнени болници и жертви. Ако се прилага стриктно, приетият от служебното правителство план за борба с нова вълна може да снижи риска от лошо управление на кризата, но това ще зависи от следващото правителство, а нито съставът, нито приоритетите и политиките му са ясни засега.
Но така или иначе в България няма много място за гъвкави мерки. В държавите в ЕС с висок дял ваксинирани ограниченията вече са насочени специално към неимунизираните — рестрикции за достъп до ред места и стимули (дори финансови), да бъдат накарани да се ваксинират. Някои страни дори приеха задължителна ваксинация за медици, служители в домове и др. и това работи въпреки острите реакции и протести. В България обаче ваксинираните са твърде малко, за да бъдат подобни мерки алтернатива на класическите локдаун ограничения. Без изненада основно такива предвижда планът
Бавно започват да се увеличават положителните проби, а имунизираната част на населението не е особено голяма. Очаквам
поредната пандемична
вълна, така се развиват пандемиите. проф. Мира Кожухарова,
епидемиолог и съветник на здравния министър, пред bTV
Няма много желаещи за ваксина и очакваме с безпокойство новата вълна. Притеснявам се, че хората ще започнат да се ваксинират, когато тя е започнала, а не преди нея. проф. Красимир Гигов, председател на ваксинационния щаб
при висока заболеваемост и пълни болници — затваряне на заведения, търговски обекти (без най-необходимите), спортни обекти, културни институции, забрана за мероприятия, събирания, организирани пътувания. Училищата обаче ще продължат да работят. Тези рестрикции трудно ще се приемат — вече има протестни писма от ресторантьорския сектор, но, както и при предходните вълни, може да се окажат неизбежни. Ако има добра новина, то тя е, че актуализацията на бюджета, изготвена от служебния финансов министър,
предвижда 430 млн. лв. допълнително помощи за бизнеса.
В крайна сметка почти всички усилия на институциите сега са насочени към подготовката и по-добрата организация в здравната система и специално на болниците: план за разкриване на нужните легла, обезпечаването на болници с апаратура и медикаменти, управление на потоците, запазване на „чисти от ковид“зони и болници (виж карето). Но лошото общо състояние на здравната система също е риск и той не може да се преодолее бързо, отбеляза Кацаров.
Неравната битка на България с коронавируса обаче не може да продължи по този начин още дълго. Ясното решение на тази криза са само ваксинациите и управляващите, които и да са те в следващите месеци, трябва да намерят успешния път към убеждаването на милиони българи да се имунизират.
По темата работи и Десислава Николова