Защо „Северен поток 2“ще бъде завършен въпреки всичко
Най-големият печеливш от сделката между САЩ и Германия, осигурила зелена светлина за газопровода, е Владимир Путин
Най-големият печеливш от сделката между САЩ и Германия, осигурила зелена светлина за газопровода, е Владимир Путин
С„Северен поток 2“е наричан „найпротиворечивият енергиен проект в света“. От години газопроводът, който ще удвои капацитета за пренос на газ от Русия към Германия, предизвиква напрежение между САЩ и Европа и вътре в Европа. Америка твърди, че „Северен поток 2“е инструмент за засилване на руското влияние, увеличаване на зависимостта на Европа от руски газ и лишаване на Украйна от приходите от транзитни такси. Берлин отговаря, че САЩ просто искат да продават своя втечнен газ и че газопроводът е изцяло бизнес проект. Полша разглежда „Северен поток 2“като форма на геополитическа обвързаност с Москва и акт на съглашателство с авторитарния режим на Владимир Путин. Украйна пък го смята за потенциална руска примка около врата си.
Въпреки всичко това „Северен поток 2“е почти готов и след договорката между САЩ и Германия от миналата седмица изглежда сякаш вече няма какво да попречи газът по тръбите на дъното на Балтийско море да потече още в края на годината. И както отбелязва в свой коментар немското списание Spiegel, „от германско-американското споразумение за „Северен поток 2“има много губещи. Но най-големият печеливш е руският президент Владимир Путин“.
Вие си протестирайте, газопроводът си върви
Само седмици преди парламентарните избори в Германия канцлерът на страната, независимо от шумните протести от Източна Европа, подписва ключово споразумение за газопровод под Балтийски море, който ще засили руското влияние върху европейския енергиен пазар. Ако това ви звучи като описание на случилото се през юли 2021 г., то е само защото в света на германската енергийна политика историята наистина се повтаря, пише Politico. Цитираната случка всъщност е от септември 2005 г., когато Герхард Шрьодер, който съвсем скоро ще изгуби властта и ще отстъпи канцлерския пост на Ангела Меркел, е домакин на церемония в Берлин, на която заедно с Владимир Путин слагат подписите си под договора за изграждане на „Северен поток“.
Миналата седмица руският президент не беше в Берлин, за да отпразнува споразумението между Меркел и американския президент Джо Байдън, което отвори пътя пред втората фаза на същия проект — „Северен поток 2“. Но пък Путин получи телефонно обаждане от завърналата се от последното си посещение като канцлер в Белия дом Меркел, след което Кремъл разпространи следното изявление: „Руският президент похвали непоклатимата отдаденост на германската страна по отношение на завършването на този чисто търговски проект, чиято цел е укрепване на енергийната сигурност на Германия и ЕС.“
Въпросът е какво направи възможен компромиса във Вашингтон и вдигането на американските санкции — единственият инструмент, способен да спре газопровода. Най-краткият отговор е: прагматичният подход на администрацията на Байдън. Както отбеляза говорител на Държавния департамент след посещението на Меркел, „ние продължаваме да вярваме, че [„Северен поток 2“] е лоша сделка за Германия, лоша сделка за Украйна, лоша сделка за Европа“, но Америка просто се „опитва да извлече най-доброто от една слаба ръка“. Или с други думи — Белият дом приема, че газопроводът, който е готов 98% и остават по-малко от 40 км за дострояването му, е свършен факт. И освен това приоритет за Байдън е да формира общ фронт с Германия, ЕС и съюзниците от НАТО срещу Китай и по други въпроси, които касаят по-пряко Америка.
Във Вашингтон Байдън и Меркел се договориха, че САЩ няма да прилагат наказателни мерки срещу компаниите, които участват в „Северен поток 2“. В замяна Берлин поема ангажимент да наложи санкции срещу Русия, в случай че тя застраши Европа и конкретно, ако „използва енергетиката като оръжие или извърши понататъшни агресивни действия срещу Украйна“. Освен това Германия ще назначи специален пратеник, който да опита да
накара Москва да удължи с още 10 години изтичащия през 2024 г. договор за транзит на газ, според който Русия трябва да транспортира всяка година определено количество газ през Украйна или да плаща, дори да не го прави. Берлин също така обещава да осигури финансиране от 1 млрд. долара за подпомагане на прехода на Украйна към възобновяеми енергийни източници и допълнителни 70 млн. долара за подобряване на сигурността на украинската енергийна инфраструктура.
Има съмнения, че нито Белият дом, нито Берлин имат способността да гарантират изпълнението на някои от най-важните елементи на сделката за „Северен поток 2“.
Но критиците на проекта не бяха впечатлени от обещанията на Берлин. Външните министри на Украйна и Полша излязоха със съвместно изявление, в което ги определят като „безсъдържателни и недостатъчни за ефективно ограничаване на заплахите, произтичащи от „Северен поток 2“.
Според Славомир Дебски от Полския институт за международни отношения (PISM) споразумението „ще създаде огромен риск за сигурността на източния фланг на НАТО и особено в Украйна“. Пред Financial Times Дебски допълва, че случилото се във Вашингтон е поредният пример за невъзможността „Германия да бъде убедена, че запазването на мира по южния фланг на НАТО е по-ценно от нейните отношения с Русия на Путин“.
Опасенията в Украйна са, че замяната на действащите американски санкции с хипотетични германски такива не е достатъчна гаранция срещу бъдеща руска агресия. Освен това е под въпрос доколко финансовият удар за Украйна от загубата на 2 млрд. долара годишно от транзитни такси ще може да бъде избегнат или поне смекчен с ангажиране на Кремъл да продължи доставките през съседната държава и след 2024 г.
Още в деня след обявяването на сделката между Байдън и Меркел висши представители и от двете страни изразиха съмнения, че Белият дом и Берлин имат способността да гарантират изпълнението на някои от най-важните й елементи. Американският сенатор Джийн Шахийн, демократ от Комисията по външни отношения, която участва в разработването на санкциите срещу „Северен поток 2“, коментира, че е „скептична“по отношение на споразумението, като се има предвид, че „ключовият играч на масата — Русия — отказва да играе по правилата“.
Под въпрос е например доколко могат да заработят евентуалните германски санкции срещу Русия, най-малкото защото очертаването на ясни „червени линии“, които Кремъл не бива да прекрачва, е сложно. В същото време има опасения, че след пускането на „Северен поток 2“Русия ще пренасочи газовите доставки през него и няма да спазва договора си с Украйна, още по-малко пък ще се съгласи да го удължи след 2024 г. И колкото и Меркел да уверява, че „газопроводът не е заместител на обещаните доставки през Украйна“, след заработването му Берлин ще изгуби още един лост за натиск срещу Русия.
Цената на победата
Всъщност въпросът е защо Русия и Германия влагат толкова усилия и близо 10 млрд. евро в газопровод, който е не само политически противоречив, но и икономически спорен. Дори руски анализатори изразяват съмнения, че някога „Газпром“ще излезе на печалба от този проект. Както написа в свой коментар за в. Handelsblatt миналата година Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания (DIW), „този газопровод е ненужен по отношение на енергийните доставки, твърде скъп и несъвместим с енергийните и климатичните цели на ЕС“.
Международната агенция по енергетика например предвижда свиване на търсенето на природен газ в ЕС в идните две десетилетия. Според прогнозата ЕС ще потребява 329 млрд. куб. м през 2040 г. при 394 млрд. куб. м за 2020 г.
И съвсем не е изключено победата на Путин да се окаже тупик, пише в свой анализ политологът Лилия Шевцова. „Иронията е в това, че американско-германската легитимация на „Северен поток 2“идва в момент, когато ЕС приема програма за освобождаване на Европа от нефтеногазовата зависимост до 2050 г. Моделът на икономиката, по който работи този газопровод, е изчерпан“, отбелязва Шевцова. Тази ирония беше призната и от Клемъл. „Става ясно, че още от началото на 2023 г. ще плащаме въглероден данък от 1.4 млрд. евро, а по-нататък и до 10 млрд. евро в следващите пет години само заради това, че нашият износ на енергоресурси не е достатъчно „зелен“. И какво се получава — построихме газопровод, за да снабдяваме Европа, а сега трябва и да плащаме за снабдяването! Трябва честно да си признаем, че този рунд не се разви в наша полза“, отбеляза наскоро говорителят на Кремъл и специален представител на президента по въпросите на цифровото и технологичното развитие Дмитрий Песков. Нищо, че в момента Путин ликува.