„Писмо до дъщеря ми“
АВТОР МАЯ АНДЖЕЛОУ ПРЕВОД ХРИСТИНА КЕРАНОВА ИЗДАТЕЛСТВО „ЛИСТ“ЦЕНА 15 ЛВ.
Всяко едно есе в тази книга, всеки един стих са изстрадани, изживени и по теми, които дълбоко са вълнували поетесата, писателка и активистка за равни човешки права Мая Анджелоу (1928—2014). Затова и не биха могли да бъдат по-живи и въздействащи. Самоиронията й предизвиква искрен смях, смелостта, с която споделя страховете си — възхищение, а същевременно за читателите тя създава безопасно място, където да си поплачат на воля.
Мая Анджелоу (псевдоним на Маргарит/Маргьорит Джонсън) се гордее с работата си като първата чернокожа кондукторка в трамвай в САЩ, защото това е важна стъпка в борбата срещу расовото неравенство. Тя е и сред първите афроамериканки, офциално членуващи в режисьорската гилдия на САЩ. Включва се през 1975 г. със сценария за филма Georgia, Georgia. Работила е още като певица и танцьорка, преподавала е в в различни университети. Мая Анджелоу печели три награди „Грами“(за найдобра аудиокнига), номинирана е и за „Пулицър“.
Много съвременни движения като MeToo и Black Lives Matters стъпват и на нейната работа като активистка, водят се от млади хора, израснали с нейните лекции, стихове и книги, образовани и със самочувствие, изградено от личния пример на личности като Мая Анджелоу. „Писмо до дъщеря ми“провокира още със заглавието, защото Мая няма дъщеря, а син. Книгата с двадесет и осем есета излиза през 2008 г. и е своебразно завещание, което неуморната активистка оставя на всички жени (и не само), за които тя
е пример и надежда. Думата „дъщеря“е много важна за Анджелоу — с тежко трвматично детство, тя самата я чува за пръв път от майка си едва когато е 13-годишна. „Дъщеря“е най-нежното име, с което може да нарече читателите си и да ги приближи до себе си. От толкова скъсена дистанция уроците на Мая Анджелоу нито за секунда не звучат наставнически или фалшиво: от менталното здраве до малките бели лъжи, филантропията, сексизма и насилието, търпението и уважението, та чак до обичаите в Мароко. Да, тя беше удостоена с честта да прочете стихотворението си On The Pulse of Morning на церемонията по встъпване в длъжност на президента Бил Клинтън, но тя е и майка, която отглежда сама сина си и получава психически срив. Нейната история казва, че това може да се случи на всеки и не е срамно да се потърси помощ. „Осъзнах колко трудно, ако не и невъзможно, е да отгледам чернокожо момче щастливо, отговорно и свободно в расистко общество.“
Мая Анджелоу не си спестява и самоиронията в есетата, разказва как замалко да вдигне скандал в една закусвалния в южните щати: след като чака прекалено дълго да й сервират, решава, че това отношение е, защото е чернокожа, но проблемът бил просто, че продуктите свършили и всички чакали готвачката. Това е смях през сълзи, защото, освен че се е борила за достоен живот на чернокожите редом с Мартин Лутър Кинг и Малкъм Екс, Анджелоу е израснала и в едно безкрайно сегрегирано общество на юг.
Смелите, живи и мелодични думи на Мая Анджелоу говорят разбираемо на всеки един от читателите й най-вече защото всички знаят, че зад тях стои личната й история, именно затова са стабилен ориентир. Въпреки че на български език още няма издадена нито една нейна книга с лирика, в „Писмо до дъщеря ми“са включени няколко нейни стихотворения.