Игра с коефициентите не гарантира спад в бедността
Европейската комисия от години отправя препоръки за промяна в обхвата и адекватността на месечните социални помощи, като по всичко личи, че в момента това е поставено като условие за приемане на българския план за възстановяване. Точно това провокира служебния кабинет да се разбърза с промени в коефициентите, които се прилагат спрямо гарантирания минимален доход (ГМД) за определяне на диференцирания минимален доход (ДМД), които да влязат в сила от 2022 г. В същото време в предложената актуализация на бюджета за тази година се предвижда нова социална добавка за пенсионерите — до правителствената линия на бедността от 369 лв., която на практика ще има функцията на нов ГМД, но само за пенсионери.
Всичко това звучи объркващо, но дискусията заслужава специално внимание. Към момента месечните социални помощи се отпускат на база диференциран минимален доход, който се определя, като индивидуалният коефициент на всяко лице или семейство се умножи по гарантирания минимален доход. Последният в момента е 75 лв., а индивидуалните коефициенти варират в зависимост от възрастта, семейното положение, здравословното и имуществено състояние на лицата. В най-честите случаи коефициентите варират от 0.66 — за лице в трудоспособна възраст, което съжителства с други лица, до 1.65 — за хора над 75 години, които живеят сами.
През последните над 10 години ГМД почти не е променян. През 2009 г. е 65 лв. а след 2018 г. е фиксиран на сегашните 75 лв. Докато през 2009 г. обаче ГМД е над 27% от минималната работна заплата, през 2021 г. е вече едва 11.5%. Това прави доходния критерий за отпускане на месечните социални помощи силно рестриктивен и с много малък обхват. На практика през 2020 г. обхваща 76 хил. души, или около 1% от населението. Това е на фона на над 23% от населението, което е под линията на бедността, и около 10% — в дълбока бедност с доход под 40% от медианния доход в страната.
Всъщност програмата е толкова рестриктивна, че има силно ограничен ефект върху бедността и неравенството. За разлика от други широкообхватни и скъпи програми обаче — насочени към семействата с деца, хората с увреждания и т.н., точно месечните социални помощи имат най-голям потенциал за снижаване на бедността. Предлаганите от правителството промени в известна степен са отговор на критиката от ЕК. Те засягат процентите за определяне на диференцирания минимален доход, като за пореден път не се предвиждат промени в базовия размер на ГМД. Сметките обаче показват, че стъпката е твърде плаха. През 2022 г. няма да се наблюдава сериозна промяна в обхвата — бенефициентите биха били около 100 хил., или под 1.5% от населението. Отлагането на ефекта за 2024 г. също е спорно, тъй като се очаква и покачване на медианния доход, тоест новият размер на ДМД най-вероятно ще навакса само частично изоставането си.
Към момента въпросните 75 лв. месечен ГМД са около 10% от медианния доход и около 17% от линията на бедността за 2020 г. Очакването на ЕК е към 2024 г. месечните социални помощи да достигнат около 30% от линията на бедността. Това най-вероятно няма да се случи с предложените промени в коефициентите. И без ЕК икономическата логика показва, че социалното подпомагане трябва да се насочи към най-бедните.
ИПИ изготви множество сценарии за промяна в ГМД — с конкретни изчисления за обхвата и ефекта. Базовото предложение е за увеличение на ГМД до 150 лв., което да е в сила още от 2022 г. Това би означавало да е около 20% от медианния доход в страната, или 1/3 от линията на бедността. Обхватът на месечните социални помощи се разширява до около 280 хил. души — над 4% от населението, и само тази промяна би довела до спад в дела на бедните с 3.4 процентни пункта. Общите бюджетни разходи оценяваме на около 150 млн. лв. месечно, далеч по-малко от много други програми с много по-ниска ефективност.
Фокусирането на помощта върху найниската зона в кривата на доходите е нормално да дава сериозен ефект върху неравенството. Социалните програми, насочени към най-бедните, са ключови за ефективността на социалната политика и запазването на общата макрорамка в страната.
Ниското равнище на гарантирания минимален доход ще запази ограничения обхват и на предлаганите промени.
Е