Не става само с харчене, трябва и акъл
Планът за възстановяване предвижда всяко училище да разполага с модерно технологично пространство за работа.
Има опасност обаче учителите и учениците да не знаят какво да правят с него.
Реални реформи в системата на обучение не се залагат и в крайна сметка образованието може да остане на сегашното си ниво.
Планът за възстановяване прави заявки за множество реформи в образованието, но повечето от тях реално са вече предприети от МОН мерки през последните 5 години. Сега дори не изглежда да е предвидено надграждане върху тях въпреки финансирането от почти 1.5 млрд. лева. Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), включително измененията от септември 2020 г., с които детските градини станаха задължителни и за 4-годишните, например са представени като комплексна образователна
реформа. Такава наистина има - с нови учебни програми, които тепърва трябва да покажат резултатите си. Но е трудно това да бъде представено за нова мярка, тъй като е процес, траещ вече 4 години. Това важи за всички цели за средното образование - планът повтаря вече започнали дейности, вместо частта с реформите да демонстрира някаква коренна промяна в настоящата посока.
Истинският потенциал за промяна в българското образование е заложен найвече в програмата за изграждане на цялостна STEM (природни науки, технологии,
инженерни науки, математика) среда в българското училище. Това ще стане чрез създаването на STEM центрове в 1980 български училища - реално би трябвало да бъде покрито всяко българско училище, което до този момент не е кандидатствало за такъв център по досегашната национална програма.
Рискът е обаче това да се окаже още една програма за закупуване на хардуер и софтуер вместо програма с реален заряд за трансформация на учебния процес. Дали това ще се случи зависи от управлението на проекта и колко добре МОН комуникира на директорите и училищните екипи реалния потенциал на STEM центровете и необходимостта от обучения и подкрепа за учителите, така че да усвоят методиките на преподаване, необходими за добавена стойност от проекта.
Милиард и половина, за какво?
В Плана за възстановяване и устойчивост за трансформацията на българското образование са заложени почти 1.5 млрд. лв., от които над милиард ще бъдат директно инвестирани в средното образование. Парите ще бъдат разпределени по няколко различни направления, но основите са две - за създаване на STEM среда в българските училища (576 млн. лв) и за обновяване и модернизиране на сградния фонд на българските училища (680 млн. лв. главно за СМР). Доколкото второто е предимно саниране и ремонти на училища и детски градини, по-големият фокус е върху изграждането на STEM средата, която реално има потенциал да промени нещо в сектора.
„В образователната среда ще се развиват и надграждат лаборатории за придобиване на умения и работа по проекти чрез съвременно оборудване за експериментална работа във всички STEM области и внедряване на дигитални технологии, включително такива, които позволяват да се работи интердисциплинарно, синхронно и асинхронно“, пише в документа. Целите са да се повиши дигиталната грамотност и мотивация за учене на учениците, както и да насърчи мултидисциплинарна работа на проектен принцип от страна на учениците.
Какво точно е STEM
STEM центровете в училище не са
просто научни лаборатории по физика или химия, а представляват големи работни пространства, понякога и цял етаж, които повече приличат на coworking пространства. „Има различни кътове или зони в тези пространства, там може да има зона за писане, за експерименти, за прототипиране, за работа в екипи, за групови игри, за презентиране, и т.н. Всяка от тези дейности в различните зони идва с различен облик на пространството, различно обзавеждане и оборудване“, обяснява за „Капитал“образователен експерт, работил по програмирането на STEM центрове, който не пожела да бъде цитиран с името си.
Това отразява развитие на съвременната наука - в днешно време науката, която може да се причисли към групата STEM, никога не е изолирана дисциплина, а найчесто е в комбинация с дигитални технологии, с маркетинг и с някоя социална наука, за да произведе продукт, който да стигне до потребителите. „За да могат нашите ученици, когато изкарват шестици или други оценки по всеки един учебен предмет, тези оценки да значат нещо в компаниите, в които те ще работят. За да могат да правят повече добавена стойност за България, за себе си и за света, те трябва да правят такива неща от училище“, обяснява за „Капитал“управителят на Центъра за творческо обучение (ЦТО) Александър Ангелов. Той е убеден, че STEM центровете могат да се превърнат в модел за подражание, на базата на който училищата цялостно да се трансформират с времето.
Ангелов смята, че за да са полезни бъдещите 1980 STEM центъра, ученето в тях трябва да се случва чрез създаване на продукт, в което участват и различни учители от различни дисциплини. „Много по-дълбокото използване на STEM подхода и STEM средата, които тези центрове би трябвало да представляват, би било тогава, когато учителите се научат и биват подкрепени да преподават на проектен принцип и на проблемно базиран принцип. Да дават на учениците си задачи от реалния живот - например свързани с устойчивото развитие на градовете, събиране на боклука, решаване на някакви технологични предизвикателства или изобщо предизвикателства - и около тези задачи учениците да формират поетапно стъпки за разрешаването им, през което те ще използват различните дисциплини“, обяснява за „Капитал“друг образователен експерт.
Потенциални слабости в проекта
За да се преподава по този начин обаче, са необходими висококвалифицирани педагогически екипи, които планират как да трансформират учебния процес, така че инвестицията в центъра да не е просто ремонт и покупка на допълнителни технологии. В начина, по който в момента са разписани средствата по проекта, личат слабости - 40% от средствата са отделени са СМР, 35% за закупуване на машини и съоръжения, 10% за разходи по придобиване на патенти и софтуер, 5% за труд и само 10% за развиване на човешкия капитал. „За мен липсва много голямо перо, а това са именно новите учебни програми, по които ще се работи. Без това няма никакъв смисъл от това да направиш такава инвестиция. ЗПУО постави някакво начало на реформа, но това е една стъпка, а за да стане стандартна практика този концептуално нов начин на преподаване, има нужда от много други стъпки“, смята Ангелов. Това за него означава сериозни инвестиции в човешкия капитал в системата на образованието, нов стандарт и система за измерване на качеството в образованието, каквито в момента реално няма, и да бъде внесена или адаптирана солидна програма, в която дигиталните технологии са компонент, а не самоцел във всички учебни предмети, така че реално учителите да знаят как да ги използват.
Друг голям проблем според Ангелов е добавянето на 93.6 млн. лв. в програмата за така наречените ВОСКС, или високотехнологични и оборудвани свързани класни стаи, които са предвидени за 2243 училища в страната. Една от целите зад тази мярка е да се оборудват максимално количество класни стаи, тъй като въпреки всички закупени устройства през последната година на пандемията, то е направено несистематично и непрекъснато нещо липсва, споделя с „Капитал“източник, близък до МОН. Според него пакетът за една високотехнологична класна стая включва проектор, екран и компютър и струва около 10 000 лв.
Според Ангелов идеята за ВОСКС не само че се припокрива с функциите на STEM центъра, но е и изостанала, защото това са технологии, закрепени за стената,
STEM центровете в училище не са просто научни лаборатории по физика или химия, а представляват големи работни пространства, понякога и цял етаж, които повече приличат на coworking пространства.
а идеята е да са свързани учениците и учителите, не физическото пространство. „Подобно нещо няма никаква добавена стойност. Нека има високотехнологични класни стаи, но нека да бъдат свързани с модел на преподаване, в който технологиите участват, а не с простата покупка на хардуер“, смята Ангелов. Като положителен пример той дава модела на преподаване 1 към 1, който се прилага в общинските училища в Пловдив и в отделни паралелки в други части от страната, при който всеки ученик и преподавател има лаптоп и са свързани в облака като по-смислена алтернатива.