Един център да ги управлява

ДДруга новост, добавена от служебното правителство, е създаването на Национален STEM център към МОН за 20.8 млн. лв., който ще поеме централното управление на проекта и ще работи и като централно звено за обучение на учители. В него се планира изграждане на 10 лаборатории по STEM науки и 10 зали за обучение. Бюджетът е разпределен така: 4.7 млн. лв. са за сградата на центъра, 3 млн. лв. за ремонт на съществуващата сграда в учебния център, 5 млн. лв. за общежитие, 6 млн. лв. за 10 лаборатории и 2 млн. лв. за 10 зали за обучение. Ще бъдат построени и три регионални STEM центъра в съществуващи бази на МОН из страната на обща стойност 14.1 млн. лв.

Ролята на националния център ще бъде да “координира, подпомага и консултира изграждането и развитието на STEM среда във всяко българско училище, като създава модел за учене, квалификация, работа с научноизследователски методи и инструменти”, пише в проекта. Той ще има и други функции - ще има гореща линия за учители, развиващи STEM център в свои училища, ще провежда практически и теоретични обучения, дори ще бъде дом на олимпийските отбори на България, които ще използват високотехнологичната и модерна среда за подготовка за състезания и организиране на срещи с ръководителите на отборите. Центърът ще е непрекъснато онлайн, за да може да консултира учители и млади изследователи през образователния облак на МОН. Под въпрос е обаче защо административният и управленски капацитет се обвързват с построяването на чисто нова сграда за 20 млн. лв. “Не мога да намеря обяснение как тези строежи ще генерират икономически растеж, каквато е реалната цел на плана - вече имаме редица държавни сгради, посветени на иновациите, които седят празни - като „София тех парк“, като Олимпийския център... Сегашната идея обслужва цели всякакви - разработване на съдържание за учители, лаборатории различни, високи постижения за ученици, но ме оставя с впечатлението, че реалната цел е да се изхарчат едни пари”, коментира за „Капитал“образователен експерт, пожелал да остане анонимен.

Според Александър Ангелов, който също е скептично настроен към мярката, единственият работещ вариант за подобен център би било публично-частно партньорство под форма “университет, три-четири по-малки организации със специфична експертиза и много дълбоко подготвена малка група училища, в които вече има STEM центрове, тогава има смисъл да се направи един център гнездо на държавна или общинска територия, да бъде оборудван и да бъде източник на ноу-хау”, смята експертът. Проектът на МОН все пак прави заявка за създаването на Координационен съвет към центъра с участието на СУ “Св. Климент Охридски“, БАН, педагогическите факултети в страната, научноприродните музеи и други организации, “който ще способства за обмена на знания и опит между различните звена в страната, свързани с квалификация на педагогическите специалисти и иновативното обучение, но и на ръководния състав в българското училище”, пише в проекта. Ангелов обаче остава скептично настроен. “Иновацията в практиката не трябва да бъде водена от държавата. Трябва да бъде водена от експерти в университетите и експерти в други организации. Аз не виждам нито един пример, в който държавата е успяла в момента да обезпечи такава иновативна дейност, която да работи както трябва”, коментира той. Според него има голям смисъл да се направи програма за обмен на добър опит между български и чужди училища, като на първо място да се изкарат съдържанието и методиката.