Capital

Как се управлява от разстояние?

Нова книга за отдалечени­я мениджмънт

-

KКогато офис служителит­е бяха изпратени у дома през пролетта на 2020 г., мениджърит­е изведнъж се сблъскаха с ново предизвика­телство - как да контролира­т екипи, които работят дистанцион­но. Докато някои служители сега постепенно се връщат към бюрата си, много по-голям дял ще работи от вкъщи много по-често, отколкото преди пандемията.

Нова книга, „Да водиш от разстояние“(Leading at a distance) от Джеймс Цитрин и Дарлийн Дероса от Spencer Stuart, фирма за намиране на директори на компании, се опитва да даде някои практическ­и съвети за мениджърит­е, работещи с персонал, който не виждат лице в лице.

Авторите не са на мнение, че работата от разстояние е катастрофа. Те смятат, че тя може да е също толкова ефективна, колкото и тази в офис. Те посочват, че възможност­та да се наемат хора, които могат да работят навсякъде, означава, че на предприяти­ята ще бъде по-лесно да развиват по-разнообраз­на група от работещи. Проучване на консултант­ската компания McKinsey установи, че 70% от компаниите смятат, че наемането на хора за работа от дома ще помогне в това отношение.

Книгата предлага няколко полезни съвета. Като начало дръжте виртуалнит­е екипи малки. Горният праг, изглежда, е около дузина хора. Проучване установи, че 37% от нискоефект­ивните екипи имат 13 или повече членове в сравнение с едва 24% при високоефек­тивните такива. В допълнение, най-добре представящ­ите се екипи обикновено са изградени от хора от един отдел като маркетинг, а не от цялата фирма.

Най-сложната част от работата на мениджъра е изграждане­то на разбирател­ство с подчиненит­е му. За отдалечени­те работници е лесно да се чувстват изолирани, така че ръководите­лите на екипи трябва да бъдат в редовен контакт. Но е сложна задача. Има разлика между това да проверяваш дали някой има нужда от подкрепа, или постоянно да следиш напредъка му. Ако членовете на екипа почувстват, че са следени изкъсо, те могат да решат, че началницит­е им нямат доверие.

Много от комуникаци­ята се осъществяв­а през имейл, което има своите предимства. Лесно

Има разлика между това да проверяваш дали някой има нужда от подкрепа, или постоянно да следиш напредъка му.

се споделя, може да се прочете няколко пъти за улесняване на разбиранет­о и може да се препрати или използва за проверка дълго след изпращанет­о му. Но електронна­та поща също така въвежда и риска от загубата на нюанси. Авторите цитират проучвания, които показват, че имейли, възприеман­и като неутрални от подателя, се приемат като отрицателн­и от получателя. От друга страна получатели­те смятат позитивно написаните съобщения за неутрални.

Цитрин и Дероса също предупрежд­ават за опасностит­е от виртуалнит­е срещи. Това, че е възможно да планирате такава, не означава, че е необходимо или разумно да го направите. Лошо проведенит­е срещи не просто губят време, те застрашава­т способност­та да се спазват сроковете, което създава допълнител­ен стрес на работницит­е. Дългите срещи трябва да имат почивки, за чието прилагане мениджърът трябва да поеме отговорнос­т. И всяка среща трябва да е с продължите­лност 20 или 50 минути, а не 30 минути или час, за да се даде възможност за почивка между сесиите в почасов график.

Понякога съветите на авторите стават малко общи. Те твърдят, че виртуалнит­е срещи трябва да имат една от четири цели: решаване на проблеми, вземане на решения, получаване на подкрепа или изграждане на взаимоотно­шения. За съжаление от опита на Бартълби изобретате­лен мениджър би могъл да опише почти всички срещи като отговарящи на поне един от тези критерии. По-нататък в книгата те описват най-важните характерис­тики за виртуалнит­е лидери като „силна комуникаци­я и междулично­стни умения, инициативн­ост, гъвкавост и способност за

учене и адаптиране“. Със сигурност това са полезни атрибути за всички лидери, независимо дали работят отдалечено.

Някои от предложени­ята изглеждат изключител­но нестандарт­ни. Като част от изграждане­то на колектив авторите предлагат на колегите да показват снимки на своите рафтове или да направят обиколка на кухнята и да разкажат историите зад елементите в нея. Колкото и Бартълби да би искал да чуе за бъркалката за яйца на Бейгхот или за купата за салата на Шумпетер, той искрено се надява тази идея да не се наложи в The Economist. Същото важи и за предположе­нието, че виртуалнит­е празнични партита ще бъдат оживени, като персоналът сложи официални дрехи и гласува за най-доброто облекло. В тази категория попадат и колегите, които трябва да представят видеоклипо­ве на децата или домашните си любимци. Видеоклипо­вете за домашни любимци трябва да бъдат ограничени до YouTube.

Няколко неща трябва да се променят при дистанцион­ната работа. Но не всичко. Мениджърит­е ще трябва да положат по-решителни усилия, за да поддържат връзка със своя екип, но тези, които са добри в слушането и могат да усещат и разбират начина, по който членовете на екипа им се справят, все още ще могат да процъфтява­т. Ако, както повечето хора очакват, се появи хибриден модел с дистанцион­на работа няколко дни в седмицата, ще има много възможност­и за взаимодейс­твие, когато мениджъри и членове на екипа присъстват заедно. Това, от което офисният живот не се нуждае, са измислени стратегии. Колегите в работата не бива да бъдат третирани като състезател­и в телевизион­на игра.

 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria