На Мадрид с любов
Мадридският булевард “Пасео дел Прадо” и прилежащият към него парк Ретиро бяха включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
ННа 25 юли El Paisaje de la Luz (пейзажът на светлината, но и на просветлението), ансамбъл от история, култура, наука и природа с 500-годишна история, се превърна в 49-ата испанска и първа мадридска забележителност, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Всъщност става дума за една от най-централните, известни и обичани зони в испанската столица - булевард Paseo del Prado и централния парк „Ретиро“в непосредствена близост до него. „Пейзажът на светлината“, от своя страна е наименованието на кандидатура, с която Мадрид спечели признанието на ЮНЕСКО.
Paseo del Prado беше отличен като първия залесен градски булевард със свободен обществен достъп в света, чиято история започва през XV век. Въпреки еволюцията на градската среда през вековете мястото е запазило жив основополагащия стремеж за съчетаване на култура и природа в сърцето на града. То е замислено като място за среща на всички жители, независимо от социалната им принадлежност. Този „демократичен жест, който вдъхновява останалия свят“, е признат от журито за „универсална ценност“и „уникален градски модел“, визионерски за времето си и надхвърлил границите на Мадрид. Много от главните улици в страни като Куба, Перу, Мексико следват примера на испанската столица.
Зоната обхваща двеста хектара, от които седемдесет и пет процента зелени площи. Paseo del Prado започва от площад „Сибелес“, където се намират едноименният фонтан и сградата дворец на мадридското кметство. От другата страна е седалището на Испанската централна банка. Редуват се големи културни, научноизследователски, политически и икономически институции. Тук е и „златната миля“на изкуството с намиращите се съвсем близо един до друг музеи „Прадо“, „Тисен-Борнемиса“, „Рейна
София“, „Кайша форум“, както и ботаническата градина. По средата на Paseo del Prado, на площад „Нептун“, един срещу друг са разположени и двата най-емблематични петзвездни хотела, The Westin Palace и Ritz (отворен отново през април след тригодишна реконструкция и преминаване към марката Mandarin Oriental).
Заради пандемията решението на ЮНЕСКО идва с година закъснение. Сред новите попълнения са също посветеният на бог Шива храм „Рамапа“в южния индийски щат Телангана, както и трансиранската железопътна линия, свързваща североизточната и югоизточната част на страната в продължение на хиляда и четиристотин километра.
За първи път Мадрид се опитва да попадне в създадения през 1972 г. списък на ЮНЕСКО (в него вече има 1121 обекта от цял свят) през 1992 г., но тогава не достига до финала. Настоящата кандидатура е от 2014 г. и постига иначе трудно срещано единодушие между управляваните от политически опоненти администрации. До последния момент кметът на Мадрид Хосе Луис Мартинес-Алмейда говори за „умерен оптимизъм“. Истината е, че съветващият ЮНЕСКО Международен съвет за паметниците на културата и забележителностите силно препоръчва от кандидатурата да бъде премахнат паркът „Ретиро“заради липса на достатъчно добра историческа обосновка. От Мадрид директно отказват, като предпочитат да заложат на „всичко или нищо“.
Зад големия успех да убедят журито, че Paseo del Prado и паркът „Ретиро“са исторически и географски свързани стои координиран от Моника Луенго екип от експерти по градоустройство, околна среда, национално наследство, историци, архитекти, изкуствоведи. Докладът на експертната група надхвърля хиляда и петстотин страници. И все пак местната администрация трябва да гарантира, че ще запази наследството за бъдещите поколения. Вече са приети мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и сериозно ограничаване на транспорта с десет километра пешеходни зони. Поредно доказателство, че при сериозно неспазване на изискванията обекти могат да бъдат изключвани от списъка на ЮНЕСКО, тази година стана пристанището на Ливърпул. Случва се за трети път - след долината на река Елба в Дрезден и Резервата за антилопите орикс в Оман. Макар причините за премахването им да са различни, обяснението от страна на ЮНЕСКО най-кратко е формулирано като„необратима загуба на изключителната универсална ценност“.