Има ли такова правителство

Българската политика отдавна не е завързвала толкова сложен възел. След дългия застой по времето на ГЕРБ и ДПС ситуацията сега е толкова динамична, че никой от участниците в нея не може да я управлява напълно или да предвиди как ще завърши. Положението е толкова сложно, че както и да се разплете възелът сега, от него ще има предимно губещи. Политическата игра не е кой ще излезе от ситуацията с печалба, а как ще се минимализират загубите.

Ако “Има такъв народ” успеят да съберат гласове за избиране на предложеното правителство, ще се озоват в управлението сравнително неподготвени - с лица без управленски опит (което не е задължително лошо), но и без никакви идеи какво да правят с администрацията по средните и ниските нива, както и из страната. Нещо повече - те ще имат изключително нестабилно мнозинство в парламента. Това означава, че те ще управляват трудно администрацията на ГЕРБ и на практика няма да държат законодателната власт. Това е рецепта за сравнително бърза политическа катастрофа.

Обратното, ако “Има такъв народ” не съберат гласове за правителство, ще трябва да изчислят веднага щетите от случващото се в момента - липсата на диалогичност и предлагането на компромисен състав на ка

//ПРЕГОВОРИТЕ ЗА НОВО МНОЗИНСТВО

Шансовете да бъде избран кабинет с мандата на „Има такъв народ“намаляват.

„Демократична България“и „Изправи се...“бяха отблъснати от тона на Слави Трифонов и част от номинациите за министри.

Ако Пламен Николов бъде избран за премиер, това ще е възможно повече с помощта на ГЕРБ или ДПС.

бинет ще дърпа резултатите им надолу. В подобна ситуация е и БСП. Ако подкрепят кабинета на Слави Трифонов, те ще спечелят първоначално вътрешно стабилизиране - червеният апарат, който чака на държавна кариера вече осем години след Орешарски, ще бъде доволен. В същото време БСП ще трябва да понесе солидарно и всички негативи на това управление, които (в някаква степен) могат да се видят отсега. Ако не подкрепят правителството на ИТН, БСП ще трябва за трети път тази година да се явят на избори и вероятно отново да подобрят негативния си рекорд за слабо представяне.

За “Демократична България” (ДБ) ситуацията също е сложна. Ако подкрепят ИТН, те ще вземат правителство от типа “котка в чувал” - голяма част от хората в него може и да имат най-добри намерения, но през последните години много са внимавали да не се разбира за тях. Два от важните приоритети на формацията - съдебната реформа и промяната в службите, в предложеното сега правителство се дават на доста компромисни фигури. Да номинираш за правосъден министър човек, който нарича хората от ДБ “соросоиди” и “майцепродавци”, означава, че тяхната подкрепа по-скоро е нежелана. Освен това формацията може в началото да подкрепи нещо като политически върколак, на който не могат да влияят - първоначално изглежда горе-долу окей, но когато изгрее първата луна на например парите от фонда за възстановяване, той да извие силно и да отвори много голяма уста. Тогава “демократите” няма да могат да го свалят от власт. Ако пък не подкрепят кабинета, рискуват върху им да се стовари вината за новите избори.

Погледнато откъм “Изправи се БГ! Ние идваме!”, възелът също е сложен и здраво затегнат. Ако те… хм… дойдат при Слави Трифонов, могат лесно да се озоват в групата на тези ad hoc формации, които танцуват само един парламент - като партиите на Ковачки, Бареков или Яне Янев.

Така, ако една от тези формации не подкрепи кабинета на ИТН, партията на Слави Трифонов ще се окаже в ситуация, в която, ако искат да бъде избрано правителството й, да имат нужда от гласовете на ГЕРБ и ДПС. Това също е сценарий без положителен изход, защото тази подкрепа няма как да бъде дадена дискретно, а ще се вижда ясно. Златният пръст на Волен Сидеров светеше много силно в пленарната зала при избора на кабинета “Орешарски”. Тогава замисълът също беше подобен на обсъжданата и сега възможност - определен брой депутати да излязат от залата и да свалят броя на гласовете, необходими за гласуване на правителството. Не се получи никак дискретно, а сега е дори и по-сложно. Ако ГЕРБ подкрепят Трифонов, рискуват върху още пресните рани от своето управление да получат нови от имиджова гледна точка. Тя обаче може да остане на заден план, ако срещу това запазят част от каналите, по които се разпределяха еврофондове и бюджетни пари. Ако не го подкрепят, ще се изправят пред нови избори, на които ще се види дали няма да са паднали още по-ниско след още три месеца, или ще се сбъдне очакването им подобно развитие да работи за тях.

Едно от нещата, което прави сегашната ситуация сложна за прогнозиране, е, че в момента се играят едновременно поне три различни политически игри. Събирането на мнозинство за правителство е най-видимата, но заедно с нея се случва и друго.

Ако в момента изглежда, че всички политици ходят върху сурови яйца, то е по две причини:

Всички си дават сметка, че е напълно възможно и този парламент да не избере правителство и да има нови избори, което може да не се хареса на много хора.

Затова всички много внимават да не изглежда, че те са виновни за третото гласуване тази година, без да броим президентския вот.

Иначе казано, заедно с преговорите за правителство тече и много отчетливо прехвърляне на евентуална вина. Затова в момента всички парламентарни формации казват, че искат правителство - от ИТН, през ДБ и БСП до ГЕРБ и ДПС. В същото време е разбираемо да не искат правителство в тази конфигурация. ИТН да не желае да поема отговорността за управлението, ДБ да няма доверие на Слави Трифонов и т.н.

Най-ясният знак, който евентуалното гласуване на правителството би дало, е, че изваждането на служебния кабинет от управлението е надделяло над всички други съображения.

За да бъде ситуацията още по-сложна, в стратегията на основните партии освен преговорите за парламентарно мнозинство и прехвърлянето на вина е замесена и трета игра - подготовката на президентските избори. Те ще са в началото на ноември и ако сега не бъде избран кабинет, ще се проведат заедно с парламентарните.

Сливането на двете кампании носи рискове на първо място за Румен Радев. Опасността за него е да понесе негативите от близо половин година управление на служебното правителство. Това е и надеждата на партии като ГЕРБ и ДПС. Борисов и Доган биха направили всичко възможно за президент да бъде избран друг, по възможност подчинен на тях човек. Това може и да е сред причините двете партии сега все пак да не подкрепят правителството на ИТН - с надеждата и опитите през следващите месеци да предизвикат скандали срещу служебното правителство.

Внимателното претегляне на интересите на всички останали към момента показва, че е много по-вероятно този парламент също да има кратък живот. Това означава, че до ноември, а най-вероятно и поне месец след това България ще бъде управлявана от служебен кабинет. Това ще създаде известни предизвикателства.

Първото най-вероятно ще бъде актуализацията на сегашния бюджет и евентуално гласуване на бюджета за следващата година. Това спокойно може да бъде свършено от парламента и без да има избрано редовно правителство, ако има поне елементарна кооперативност. На теория планът за развитие също може да бъде коригиран и одобрен от Брюксел, така че по него да започнат плащания преди края на годината.

Разбира се, все още е теоретично възможно и да стане политическо чудо - сложният възел да бъде разплетен и този парламент да успее да излъчи правителство. Ако не с първия и втория мандат, то например с третия. На етапа обаче това изглежда все по-малко вероятно.

Освен всички основни партии в тази ситуация има и още един губещ. Само преди месец изглеждаше, че има широк консенсус за дълбока промяна в държавата, която ударно да я изпрати в по-модерна и успешна орбита. От сегашна гледна точка тази надежда изглежда наивна. Дълбоката промяна остава все така нужна, но, изглежда, трябва да се търси нов път към нея.

*Текстът е последно редактиран в 01:30 на 5 август. За последните развития на събитията следете capital.bg