Жителите на Пловдив надделяха в борбата за чист въздух

„В българското правораздаване съществуват анклави, в които принципите на правото, общественият интерес и върховенството на закона имат значение.“Това коментира адвокат Михаил Екимджиев по повод на решението, с което тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) задължи местните власти в Пловдив за една година - до 22 юли 2022 г., да предприемат всички нужни мерки, за да изчистят мръсния въздух в града. Адвокат Екимджиев е пословичен със своето критично отношение към съдебната система у нас, но сега заявява, че „на фона на тежките структурни проблеми в българското правосъдие, на нищетата и падението на българската прокуратура, това решение носи нова надежда“.

„Това е безпрецедентно решение не само за България, а и за Европа. За първи път в България е уважен колективен иск, при това за толкова значима тема като чистотата на атмосферния въздух. То доказва, че в правовата държава чрез независимия съд гражданите могат да принудят корумпираните и безхаберни институции да спазват закона и да работят в интерес на обществото. Доказва също така, че колективните искове и по екологични теми могат да бъдат ефикасно средство за защита на гражданите“, казва адв. Екимджиев.

Става въпрос за едно дело по такава важна тема като въздуха за дишане, което се проточи 10 години. Само по себе си това сочи за предизвикателствата, пред които правната общност е изправена във връзка със съвременния прочит на законите в контекста на климатичните промени и замърсяването на околната среда.

След десетгодишна съдебна битка съдът задължи общината да направи необходимото, за да изчисти въздуха в рамките на една година.

Решението е важна стъпка към съвременния прочит на закона в контекста на климатичните промени и замърсяването на околната среда.

То създава очакване, че и Столичната община ще бъде осъдена по висящото дело срещу нея.

Пловдив - първенец по мръсен въздух

По данни на Евростат от 2007-2008 г. нормите за замърсяване на въздуха в Пловдив са превишени над 150 дни годишно. Така, въпреки че в околностите му няма замърсяващи предприятия, той се нарежда на първо място сред големите европейски градове по брой дни с прекомерно замърсен въздух. „Град, който не е толкова мащабен и няма замърсяваща индустрия, се оказа един от найзамърсените и опасен за живеене град в Европа“, казва адв. Екимджиев.

Резултатът е „естествена реакция на самозащита“. През 2011 г. Екимджиев заедно с други известни пловдивски адвокати Емилия Недева, Катина Бончева, както и над 100 други граждани, заведоха срещу община Пловдив първия колективен иск в България по темата за качеството на въздуха. Ищците нямат имуществена претенция - те не искат обезщетения и глоби за общината, а просто настояват местната власт да се погрижи за здравето на жителите на града. След като съдиите в Пловдив си правят отвод още в началото, делото се гледа на първа инстанция в Окръжен съд - Смолян, а на втора - в Апелативен съд - Велико Търново. Жалбоподателите губят на първите две инстанции, които най-общо приемат, че проблемът с мръсния въздух е повсеместен и общината е безсилна пред него.

„Решенията и на смолянския съд, и на въззивния Великотърновски окръжен съд, изглежда, бяха политически повлияни“, казва адв. Екимджиев. И обяснява защо прави този извод: „Пред тези съдебни инстанции бяха представени всички доказателства, с които разполага и Върховният касационен съд. Те имаха и експертизата, доказваща системното превишаване на допустимите норми, и доказателства, представени от самите ответници (общината и РИОСВ), които потвърдиха, че основната работа на двете институции от 2007 г. насам е била да пишат

скъпоструващи програми за това какво трябва да се направи, за да се подобри състоянието на атмосферния въздух, след което да не предприемат никакви действия за изпълнение на тези програми.“

ЕС не приема оправдания

Ключово за развръзката на делото е не само добросъвестното отношение на съдебния състав към този казус, но и решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от април 2017 г., според което в периода от 2007 г. до 2014 г. България не е спазила европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и в частност - изискванията да се поддържат нива от 50 микрограма на кубичен метър фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) поне 330 дни годишно.

Основната защитна теза на България по делото пред СЕС е лошото социално-икономическо положение на страната. Проблемът с фините прахови частици е труден за решаване поради източниците на замърсяване - битовото отопление и автомобилният транспорт, а в България дървата и въглищата са масово използвани за отопление през зимния период поради икономическите трудности пред голяма част от българското население, се казва в позицията на България пред съда. Цитират се и данни - за 2013 г. процентът от населението, което изпитва големи трудности да покрие основните си месечни разходи, е бил 32.9 за България, докато за 28-те държави членки средно този дял е бил 12.2%.

СЕС отхвърля този довод, като се позовава на практиката си, че когато държава членка не изпълнява задълженията по Договора за функциониране на ЕС и вторичното право, няма значение на какво се дължи това нарушение - на нежелание, небрежност или пък на технически трудности, с