Афганистан: Завръщат ли се талибаните
Има реална опасност ислямисткото движение отново да вземе властта в Кабул през следващите шест месеца
Както можеше да се очаква, след като настоящият американски президент Джо Байдън потвърди решението на своя предшественик Доналд Тръмп за бързо изтегляне от Афганистан, ситуацията в раздираната от гражданска война централноазиатска държава, известна с прозвището си Гробницата на империите, стремително започна да се влошава. Особено знаково беше напускането на авиобаза „Баграм“- най-голямото военно летище в страната, откъдето САЩ координираха своята кампания срещу бунтовниците талибани в продължение на 20 години. Преди около месец то тихомълком беше опразнено от щатската армия посред нощ и без да бъдат предупредени афганистанските сили, които впоследствие трябваше да поемат контрола над него.
След този символичен акт
талибаните увеличиха в пъти атаките си срещу правителствените сили за сигурност, и то с нарастваща ефективност, без обаче да нападат малкото останали войски на САЩ и НАТО. През последните два месеца бунтовниците се успели да овладеят повече територии от който и да било момент от 2001 г. досега. От около 20% през май в момента техните сили са увеличили контролираната от тях територия в Афганистан до около 50%, отбелязват представители на проекта Long War Journal на неправителствената организация Foundation for Defense of Democracies, които следят в реално време ситуацията „на терен“. Става дума за над 145 области, като в непосредствена заплаха се намират половината от столиците на афганистанските провинции.
Ситуацията се влошава
През последните дни интензивни сражения започнаха да се водят за контрола над градовете Кундуз, Херат, Кандахар и особено за Лашкар Гах. Представители на талибаните от своя страна претендират, че вече контролират 85% от областите на страната след началото на новата си офанзива. Според различни аналитични оценки на американската разузнавателна общност, ако нещата продължат да се развиват в същата посока, има реална опасност афганистанското правителство да падне от власт в рамките на шест месеца, след като завърши пълното изтегляне на западните сили в края на август. Президентът на Афганистан Ашраф Гани от своя страна обяви в понеделник пред парламента на страната, че „до шест месеца ситуацията ще е под контрол“, и обвини САЩ, че са влошили положението с „внезапното решение“за изтегляне на войските си. В отговор талибаните обявиха изявлението му за „глупост“и добавиха, че „по божията воля времето му изтича“.
„Талибаните си дадоха сметка, че всичко, което трябва да направят, е да продължат да упражняват натиск, да изчакат да си тръгнем, след което да предприемат едновременна офанзива в цялата страна“, коментира Дейвид Петреъс, бивш командир на американските сили в Афганистан и бивш директор на ЦРУ, пред Wall Street Journal. „Като цяло те постигат целите си, без САЩ да получат значителни отстъпки в замяна“, допълва той. На практика, докато постигат успехи на бойното
Бунтовниците се опитват да осуетят включването на т.нар. Северен съюз на страната на централната власт.
поле, талибаните нямат особен стимул да преговарят за политическо уреждане на конфликта с правителството в Кабул – нещо, което изрично беше записано в договорката за американското изтегляне, подписана в катарската столица Доха.
През последните дни активни бойни действия се водят основно в южната и западната част на Афганистан, както и в столицата Кабул, където в рамките на 24 часа бяха извършени няколко бомбени атентата и нападения от засада. Най-мащабната атака беше срещу дома на изпълняващия длъжността министър на отбраната Бисмила Мохамади във вторник, при която са загинали поне 8 души, а 20 са били ранени. При сражението са убити всичките четирима нападатели, твърдят от афганистанското вътрешно министерство. Отговорност за нападението са поели талибаните, като според говорителя на движението Забихула Муджахид скоро може да се очакват подобни операции срещу други висши правителствени служители. Серия от атентати бяха извършени през последните седмици и срещу пилоти от афганистанските военновъздушни сили. Това има стратегическо значение, тъй като правителствените сили стремително губят възможностите си за въздушни удари и разузнаване след изтеглянето на САЩ и НАТО.
В непосредствена заплаха се намират половината от столиците на афганистанските провинции.
Битката за Лашкар Гах
Паралелно афганистанската армия започна в сряда мащабна контраофанзива срещу талибаните в предградията на южния град Лашкар Гах, за който има най-голяма опасност да бъде превзет. В населеното място живеят над 200 хил. души, много от които са се оказали блокирани между кръстосания огън на двете враждуващи страни без възможност да напуснат зоната на бойните действия. Евентуалното падане на Лашкар Гах, който е център на провинция Хелманд, би имало огромно символно значение за бунтовниците, тъй като това ще е първата регионална столица под техен контрол от 2016 г. насам, когато за кратко успяват да окупират северния град Кундуз. Провинция Хелманд също така играе стратегическа роля за американските и британските сили по време на 20-годишната им кампания срещу талибаните. „Централното правителство казва, че наскоро е изпратило нови специални части в Лашкар Гах, но ние не сме ги виждали“, коментират местни хора пред BBC.
Прави впечатление също така, че по време на настоящата си офанзива бунтовниците са изключително активни и в северната и североизточната част на Афганистан. Преди 20 години въпросният регион беше приеман за антиталибанска крепост, а местните племенни вождове сформираха т.нар. Северен съюз, който се сражаваше на страната на западните сили. По всичко личи, че сега бунтовниците искат да нанесат изпреварващ удар и да попречат на местните милиции да обединят сили с централното правителство в Кабул. Последното обаче трудно би могло да се случи в момента и без тяхната намеса, тъй като настоящият президент Ашраф Гани е във влошени отношения с много от племенните вождове, сформирали „Северния съюз“. „По ирония на съдбата оцеляването на Гани зависи от „Северния съюз“, който той толкова дълго се опитваше да обезглави“, коментира Дженифър Муртазашвили, професор по международни отношения в Питсбъргския университет, през WSJ. “Както изглежда, Гани е неспособен да прави компромиси, изолиран е и отказва да осъзнае ситуацията около себе си”, обобщава тя. В контекста на изпреварващата офанзива на талибаните също така милициите от „Северния съюз“ще са достатъчно заети да защитават собствените си територии, за да подпомагат афганистанската редовна армия и да се бият за каузата на правителството в Кабул.
В настоящата криза се откроява и още един фундаментален проблем, който ще има стратегически ефекти през следващите месеци на криза – водената от САЩ коалиция никога не успява да намери правилната формула за изграждане на въоръжени сили на страната. Идеята да се сформира единна афганистанска армия с численост около 300 хил. души по западен образец очевидно никога не успява да сработи напълно. По принцип през последните години САЩ се опитват да обучат афганистанските военни, да ги оборудват с ново западно оръжие и да им осигурят поддръжка от въздуха. Тук обаче на дневен ред излиза проблемът, че Афганистан не може да генерира достатъчно приходи, за да си позволи модерни оръжейни системи и технологии. И то при положение, че през последните години САЩ ежегодно са давали средно 4.8 млрд. долара помощ за модернизация на местната армия. Поддържането на ефективни въоръжени сили става проблематично и от логистична гледна точка, тъй като талибаните контролират все повече ключови гранични пропускателни пунктове, включително Спин Болдак, който е основната артерия към Пакистан, както и Ислам Куала, Шейх Абу и Наср Фарахи, осигуряващи път към Иран. По този начин към военната обсада спрямо режима в Кабул се добавя и икономическата.
Така, след изхарчването на около 2 трилиона долара и изпращането на около 130 хил. натовски военнослужещи на бойни мисии в рамките на 20 години, САЩ и техните западни съюзници са напът да се върнат в изходна позиция по отношение на Афганистан.
От май насам талибаните са увеличили три пъти контролираната от тях територия.