Новата амбиция на Китай – двигател на пазара на суровини
Пекин освобождава метали от резерва в опит да осигури нужните количества и да спре ръста на цените
на суровините. Експертите на американската Citigroup смятат, че усилията на Китай са съсредоточени основно върху ограничението на „повишаването на цените на суровините чрез управление на пазарните очаквания и възпиране на спекулантите, отколкото върху разрешаване на какъвто и да е физически недостиг“.
Самият обем на планираните търгове на цветни метали не е с внушителни обеми засега, но това е първият подобен ход за последното десетилетие и е показателно за намеренията на Пекин за директна намеса на пазара, ако цените на суровините се повишат драстично. Над 200 производители на цветни метали участваха в наддаването в началото на юли, като цените на сделките бяха с 3 до 9% по-ниски
от пазарните през този ден.
„Пазарът има силно желание да купува. Компаниите, спечелили наддаването, със сигурност биха имали полза“, казва пред Reuters Хе Сяохуй, анализатор от държавната компания Antaike. Той очаква освобождаването на метали от резерва да продължи до края на годината.
Амбицията на Китай има своето логично обяснение - въпреки че не е страната с найголемите световни запаси на метали, е водещият производител на олово, калай и цинк, както и вторият по големина на боксит, показват данните на Световната банка. Добивът на метални руди е с най-бързи темпове в света, като Пекин вече осигурява между 20 и 50% от световното производство на бокситни, оловни, калаени и цинкови руди.
Рафинирането на неблагородни метали също е силно концентрирано, като Китай държи между 35% и 55% от световното производство. Страната е лидер при алуминия с 55%, въпреки че има само 3% от резервите на боксит и едва 20% от производството на бокситни руди. При никела този процент е “само“35%.
Този апетит към природните ресурси се движи от бързата индустриализация и възхода на Китай като глобална икономическа сила през последните 30 години. Така се превърна в
Според специалистите Китай трудно ще наложи контрол на цените.
Китай
ОИСР