Ще оцелее ли бюджетът без актуализацията
Възможността предложената от служебния кабинет актуализация на бюджета да се превърне в реалност се отдалечава
Със замирането на надеждите за съставяне на правителство се отдалечава и възможността предложената от служебния кабинет актуализация на бюджета (и на пенсиите) да се превърне в реалност. В очертаващия се кратък живот на парламента с поляризирани политически лидери трудно ще се намери време и съгласие за това, още повече че до тази седмица няма избрана дори бюджетна комисия, която да я обсъди.
Рамката, която ведомствата на социалния министър Гълъб Донев и финансовия Асен Василев предложиха, залага на повече приходи, по-голямата част от които са разпределени като разходи, но малък дял отива и за свиване на очаквания дефицит в края на годината. А точните числа са: до края на годината в бюджета да постъпят с 2.1 млрд. лв. повече от планираните приходи, от които 1.8 млрд. лв. са разписани като повече разходи. Това означава и че касовият дефицит ще се свие с около 280 млн. лв. до 4.6 млрд. лв.
Най-едрият нов разход е за социални плащания (575 млн. лв.), като фокус е актуализацията
на пенсиите. Идеята е от 1 октомври коефициентът за стаж във формулата за изчисление на пенсията да бъде повишен от 1.2 на 1.35, което ще увеличи пенсиите със средно 12.5%, но вече политическите сили лансираха и свои различни варианти. В ревизията на бюджета влизат и 430 млн. лв. допълнително помощи за бизнеса, 335 млн. лв. повече разходи за здравеопазване.
Според служебния кабинет тази актуализация е абсолютно наложителна, а без
нея държавата няма да може да обслужи евентуална нужда от допълнителни средства при силна вълна новозаразени през есента. Действително приета ревизия ще е облекчение за кабинет, функциониращ без парламент, но има и други гледни точки. Например според икономиста Красен Станчев: „Настоятелна необходимост за актуализация на бюджета няма, тъй като законът за публичните финанси дава достатъчно гъвкавост на което и да е правителство да поддържа здравето във фиска.“
Определено всяването на страхове, че без актуализация държавните финанси ще се сринат, е най-малкото преувеличение. Първо, към края на юли бюджетът е на плюс от над 700 млн. лв. и изпълнението досега и очакванията са за допълнителни приходи, а не за недостиг. Второ, дори не е използван лимитът за поемане на дълг - в началото на годината бяха пласирани ДЦК за 0.8 млрд. лв. при разрешени до 4.5 млрд. лв. И трето, сметките за актуализацията са правени при силно негативен сценарий за протичане на есента по отношение на новозаразените с коронавирус, който може да не се реализира и съответно да не се наложат толкова големи допълнителни разходи.
Основният проблем е, че служебното правителство не може да увеличава общите бюджетни разходи, заложени за годината, а само да мести средства. Примерно, за да осигури пари за надбавката от 50 лв. на пенсионерите (104 млн. лв. месечно), трябва да ореже разноски от другаде. А опциите за пренасочване на средства започват да намаляват, съдейки по думите на Асен Василев. В интервю за „24 часа“той обяснява, че например за помощите за бизнеса вече са преструктурирали разходи в полза на мярка 60/40, за да бъде удължена до юли, резерв има и за август, но след това при тежка или продължителна ковид вълна ще трябват парите от актуализацията. Подобно стои въпросът и с допълнителни заплащания за медици.
Тук обаче също има потенциално решение - вече добре отиграният от ГЕРБ модел да се ползват заложените капиталови разходи като буфер. Към края на полугодието са направени едва 21% от разписаните за годината разходи за инвестиции от държавния бюджет, което предполага наличие на пространство за маневра с отлагане за следващата година на някои от тях.