Повтаря ли се историята
Имотите в развитите икономики са надценени с около 10% спрямо дългосрочната тенденция, смята Адам Слейтър, водещ икономист в Oxford Economics. Ситуацията до голяма степен напомня началния етап на кризата от 2008 г. – амбициозни покупки поради възможността за евтино заемане на средства и засилен интерес на инвеститорите към сектора. Но има и съществени разлики. Купувачите на жилища сега имат значително по-стабилно финансово състояние или поне добра кредитна история. Една от причините за кризата преди повече от десетилетие беше въвличането на пазара на имоти в сложни финансови структури от банките, които впоследствие се сринаха. За разлика от тогава, банките сега са много по-добре регулирани. Ако цените на имотите в Америка паднат с 1/4, 33-те най-големи банки пак биха имали двойно повече капитал, отколкото през периода на навлизане във финансовата криза през 2007 - 2009 г., обяснява Тhe Economist. Критериите за отпускане на кредити също са по-стриктни.
Във Великобритания миналата година едва 3.6% от жилищата са сменили собствениците си в сравнение с 6.5% през 2006 г. Това потвърждава тезата, че като цяло активността на пазара на имоти е по-ниска.
Регулаторите, определящи паричната политика в други страни, също осъзнават предизвикателството и вземат мерки. В един от най-горещите имотни пазари - новозеландския, централната банка наскоро получи още един инструмент за влияние – задаване на максимално съотношение дълг към доход при теглене на кредит, който трябва да започне да се прилага до няколко месеца. Медианната цена на жилищата в страната е нараснала с 30% от началото на годината до май т.г. по данни на Bloomberg.
ЕЦБ започва да отдава по-голямо значение на цената на жилищата, като планира да включи този показател в измерванията си за инфлацията. Канадската централна банка, която е критикувана, че е допринесла за поскъпването на жилищата, започна да оттегля механизмите си за стимулиране на икономиката. Норвежката и корейската централна банка също алармират за надценяване на имотния пазар.