Коя е следващата стъпка за Етериум?

Наскоро се завърнахте от световна конференция, посветена на Етериум, в Париж. Какво представихте на нея и какво можем да очакваме занапред?

Тази година, съвсем очаквано, в центъра на вниманието бяха децентрализираните автономни организации (DAOs) и като цяло децентрализираните приложения, които почиват на мрежата на Етериум. Моята лекция беше фокусирана върху оптимизацията на транзакционните такси и решенията, които съм развил от личен опит. Предвид промените от изминалата седмица бих казал, че това беше една от най-горещите теми.

Етериум мрежата търпи постоянна еволюция. Разкажете ни повече за найновите промени.

Етериум е в основата на блокчейн революцията. Благодарение на възможностите, които мрежата предоставя, се създадоха безброй апликации и множество криптовалути, неизменяемите токени NFT и още много други, които почиват на Етериум блокчейна. Наскоро станахме свидетели на преломен момент в криптоисторията, който очерта бъдещето на втората най-голяма криптовалута, а с това дава тласък и на всички останали проекти, ползващи кода на Етериум. Промяната е позната под името Лондонски хард форк (актуализация на мрежата), който бе дългоочакван от цялата криптообщност. В същността си той представлява набор от пет предложения за подобрение на Етериум мрежата и може би най-значимото от тях е протоколът EIP1559. Той има за цел да промени скоростта на транзакциите и да стимулира добива на криптовалутата. Така се гарантира, че натоварването на мрежата няма да доведе до повишаване на цената на транзакциите. Тази стъпка на прозрачност и предвидимост ще спомогне за масовото приемане на децентрализирани приложения и тяхната по-широка употреба.

Едно от най-големите предимства на актуализацията е, че дава възможност на мрежата да оптимизира транзакционните блокчейн девелопър в Nexo

такси. Накратко, имплементацията променя същността на таксите и тяхната волатилност. До този момент транзакционната такса, или т.нар. такса за газ (от англ. gas fee), отиваше при миньорите като възнаграждение за извършената операция. Този протокол обаче тотално променя всичко. Създава се базова такса (от англ. base fee). По този начин таксите могат да бъдат предвидими и да се „озаптяват“високите такива, които в миналото често стимулираха една транзакция да бъде приоритизирана пред друга.

Паралелно с това протоколът EIP-1559 води до още една значителна промяна, а именно дава дефлационна черта на валутата. До момента нямаше ограничение за броя на Етери в мрежата, тъй като поначало е инфлационна криптовалута. Миньорите се възнаграждават с чисто нови монети всеки път, когато валидират блок, и се компенсират с таксите за транзакции, които се поемат от потребителите. След като актуализацията се въведе, миньорите вече няма да получават приходи от такси за транзакции освен по изричното желание на потребителя. Важно е да отбележим и че вече таксата, която не отива при миньора, ще бъде премахвана от предлагането, или „изгаряна“. Това ще намали

предлагането и ще даде на Етериум така необходимия тласък.

Какви са следващите стъпки в еволюция на мрежата?

За Етериум предстоят още големи промени, най-вече преминаването му към система за доказателство на залог (Proof of Stake) от система за доказателство за работа (Proof of Work). Тази промяна се очаква да влезе в сила при Етериум 2.0 и според създателя — Виталик Бутерин, ще намали въглеродните емисии, свързани с добива, с цели 99%.

Системата за доказателство на работа разчита на мрежа от компютри по целия свят, които постоянно работят за решаване на сложни проблеми за поддръжка и валидиране на блокове. Платформа с доказателство за залог, която не стимулира силно потребление на енергия, позволява на потребителите да поставят свои собствени токени като обезпечение в подкрепа на блокчейн мрежата. Големите промени, разбира се, изискват доста време и подготовка. Епицентърът на новата архитектура на Етериум, познат като Beacon Chain, e вече функционираща система, която се използва активно с вече над 6 589 757 ETH, или над 20 милиарда долара в депозити.

Най-големият доставчик на телевизия в България - „Булсатком“, има избран нов собственик - Спас Русев, стана ясно от официално съобщение. Преди това сделката беше потвърдена от три независими източника на „Капитал“. Продажбата, която тепърва трябва да бъде одобрена от КЗК, е очаквана и е пореден опит за промяна в оператора, след като от пет години имаше проблем с изплащането на дълговете и кредитори и фондове се опитват да го оздравяват през последната 1-2 години. Основателят на „Булсатком“Пламен Генчев, който държи около 20% в оператора, твърди, че сегашният търг за продажба е незаконен.

Година след продажбата на БТК Спас Русев е на път да влезе в нов оператор, като е избран за предпочитан купувач на проведения от инвеститорите в компанията търг. Той купува през свързаното дружество „Вива корпорейт България“, създадено през април, в което управители са две чуждестранни лица. Негов собственик е регистрираната в Люксембург фирма Viva Corporate, която пък е създадена през 2016 г. и тогава за собственик е посочен точно Русев. Единствените въпросителни са дали и за колко време ще управлява оператора самостоятелно, или ще препродаде компанията (или просто най-големия й актив - абонатите) на друг играч. По всичко личи, че най-вероятният кандидат е БТК.

Според информация на „Капитал“Русев е подал най-високата оферта около 140 млн. евро, като на финалната права е имало още един кандидат - собственикът на „Теленор България“PPF Group. И двете предложения са били близки като стойност, а победителят е избран заради условията да изплати сумата бързо.

Последни прегради

Подаването на обвързващите оферти се е случило преди около две седмици, съобщиха източници на „Капитал“. В тъй наречения data room е проявен интерес от няколко компании, макар и за част от тях той да е бил чисто проучвателен. Основателят на „Булсатком“Пламен Генчев твърди, че сегашната продажба е неправомерна, защото той е имал кол-опция, която му предоставяше предимство при определени условия. Тя важеше до края на 2020 г. и след като според Генчев и екипа му тя не е била уважена, преди няколко месеца те започнаха арбитражно производство в Лондон.

Малко по-късно регистрираното в Лондон дружество Bulsatcom UK Holdco Ltd., което е шапка на едноличния собственик на „Булсатком“от години - базираното също в Лондон Bulsatcom Investment Limited, попадна под контрола на администратор - компанията Alvarez&Marsal Europe. Решението дойде от акционерите на оператора, които явно предпочитаха продажба, а не дела. Според британското законодателство назначаването на администратор замразява всякакви съдебни производства срещу компанията. Генчев и адвокатите му твърдят, че процедурата е започната, за да се спре арбитражното производство заради кол-опцията.

В България беше заведено и дело от сочени за свързани с Пламен Генчев фирми - „Бг топ мюзик“и „Розенфелд и ко“, с искане за несъстоятелност на „Булсатком“и назначаване на синдик. От хода на делото се вижда, че съдът е отказал предварителни обезпечения, а първото заседание е било на 10 август.

Сбогом, фондове

Продажбата идва, след като акционерите - няколко фондове и

банки, в крайна сметка решиха да излязат от инвестицията си. Имаше и вариант те да забавят още известно време сделката, но явно е надделяла идеята това да стане сега. Инвеститори в Bulsatcom UK Holdco са фондовете BlackRock и Blantyre Capital, Българската банка за развитие (ББР), Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), Пламен Генчев и още един фонд - Integral.

С най-високата си оферта Спас Русев скоро ще получи най-големия доставчик на телевизия в страната с около 650 000 абонати на тази услуга и още 170 000 на фиксиран интернет и към 1300 служители. За 2020 г. компанията отчита приходи 163 млн. лв. спрямо 193 млн. лв. година по-рано при загуба 22.6 млн. лв. (131 млн. лв. през 2019 г.). Краткосрочните дългове към финансови предприятия (банки и фондове) са 152 млн. лв., а заедно със задълженията към доставчици, НАП и др. общият пасив е 247 млн. лв.

През последните години компанията премина през финансово преструктуриране заради огромните си дългове, а впоследствие инвеститорите избраха и нов изпълнителен директор - Станислав Георгиев, чиято задача беше да оздрави бизнеса и да спре изтичането на абонати преди евентуалната продажба. Бяха пуснати нови услуги и канали, бяха върнати и тези на HBO.

Следващият оператор

Победителят в наддаването Спас Русев искаше да купи компанията още в края на миналата година, когато Пламен Генчев имаше кол-опция. Въпросът е какви са плановете му сега за компанията, като надали те са дългосрочни. На първо време ще трябва да получи разрешение от КЗК и да плати и предоговори дълговете.

Спас Русев, след като за няколко години притежаваше най-голям дял в БТК и го продаде с печалба, остана член на надзорния съвет на телекома. Затова и очакванията на пазара са, че не след дълго той може да продаде новопридобития оператор на БТК, който е трети на пазара на телевизия след „Булсатком“и „А1 България“според данните на КРС за 2020 г., с много малка разлика от втория.

Пред такава сделка между лидера с 650 000 абонати и третия на пазара ще има антимонополни трудности. През тази година найголемият телеком по приходи - БТК, е в поредица от придобивания на регионални доставчици на телевизия и интернет. Първо бяха купени софийските „Нет 1“и „КомНет“, след това пловдивската N3, а накрая и русенската „Нетуоркс“, като така добави над 100 000 нови абонати на телевизия.

Спас Русев, след като за няколко години притежаваше най-голям дял в БТК и го продаде с печалба, остана член на надзорния съвет на телекома. Затова и очакванията на пазара са, че не след дълго той може да продаде новопридобития оператор на БТК