Как Доган копае дъното
“Понякога задачата е и да се докара хаос в реда”, казва веднъж левият германски социолог от средата на XX век Теодор Адорно. През последните седмици политическата криза в България произвежда предимно хаос. И макар че това не е задача, която някой си е поставял, тя донякъде върши работата да променя предишния ред. Защо имаше нужда от това се вижда от поне два текста в този брой на “Капитал”
В темата от корицата е разказана историята за удълбочаването на канала във Варненското езеро, който води до пристанището на ТЕЦ „Варна“на Ахмед Доган. Това е история за около 400 млн. лв., които са потънали на дъното - работата може да бъде свършена (и вероятно Е свършена) за около една трета от тези пари. Освен това каналът е можело да бъде изкопан, така че да свърши работа и на други компании, които са на брега на езерото. Но не - удълбочен е до пристанището на ТЕЦ “Доган”. Парите - печалбата от близо 60% е отишла в руска фирма. Цялата схема е направена по модела на “Автомагистрали” - създадена е фирма, на която се преведени пари без конкурс. Това е типичен пример за реда, който се установи в късния етап от управлението на Бойко Борисов, но историята е показателна и за друго. Огромната сума и процент на “печалба” показва още няколко неща: Ахмед Доган (и оттам ДПС) са били изключително важен партньор, за да се организира толкова сериозна държавна подкрепа за открито личния му бизнес
Наемането на руска фирма навява съмнения, че през тази сделка може за сметка на държавата да са изчистени неуредени сметки с Москва на най-близкия до предишната власт кръг (всичко по тази тема на стр. 11 - 18).
В броя има и друг сюжет, който показва защо предишният ред има нужда от малко хаос. Преди седмица бяха направени публични зловещи кадри с полицейско насилие над протестиращи срещу правителството миналата година. Този случай е възмутителен на квадрат, че и по-висока степен, защото самият побой над беззащитните момчета и момичета е само началото на гаврата с тях. Следва демонстрация на пълната безнаказаност и липса на правосъдие в държавата. Вътрешните проверки в МВР констатират някакви нарушения, но наказанието за това е “забележка”, или да не бъдат повишавани за две години. Прокуратурата (да припомним и че протестите тогава бяха и срещу главния прокурор Иван Гешев) до момента не е направила абсолютно нищо да накаже полицаите, извършили побоя, както и началниците им, позволили или наредили това да се случи. Нещо повече. Както ще видите на стр. 20, един от прокурорите - Иван Иванов от Софийската районна прокуратура, е заключил, че травмите на един от пребитите е, защото той се е “самонаранил при пълзенето”. Това е не просто отказ от правосъдие, не само брутална измяна - прокуратурата да застане на страната на нарушилите закона срещу хората, а и гавра от висш порядък. Това е прокурорският еквивалент на ритането и удрянето - когато някой търси справедливост и има право да я получи, ти му се изплюваш отгоре и казваш, че сам си е виновен.
Разбира се, за разрушаването на предишния ред е нужна умерена доза хаос и само за кратко време. Прекаляването може да има неприятни последствия. От март досега управлението на България се случва без законодателна власт. Досега това минаваше сравнително безпроблемно, но това положение, изглежда, ще продължи поне до средата на ноември и недостатъците започват да се усещат. Парламентът все пак има важна роля за работата на държавата и без него постепенно се появяват проблеми. На стр. 22-24 са събрани няколко от по-спешните примери за задачи, които ще трябва да почакат още поне три месеца, за да бъдат свършени.