Времето се влошава, времето изтича

Политиките за адаптиране към климатичните промени стават крайно наложителни

Политиките за адаптиране към климатичните промени стават крайно наложителни

“Апокалипсис сега” – асоциацията с филма на режисьора Франсис Форд Копола за климатичните промени може да изглежда твърде претенциозна, но ако попитаме гражданите на редица страни в Югоизточна Европа как се чувстват сега, вероятно ще са в подобно положение. В момента преживяваме една от най-тежките и продължителни горещи вълни от десетилетия, а неприятната новина е, че екстремните събития зачестяват и повечето прогнози са, че тази тенденция ще продължи.

Светът е стигнал до етап, в който е по-скоро безсмислено учените, правителствата и бизнесът да спорят дали климатичните изменения се дължат главно на човешката дейност. Факт е, че те се случват и трябва да се разработват и прилагат политики за адаптиране към тях. И трябва да е ясно, че този процес е свързан, първо, с огромни инвестиции, като големите ползи ще дойдат по-късно, а вероятно и за следващите поколения.

Не звучи оптимистично и прогнозата в новия доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата към ООН, публикуван преди седмица – със сегашните темпове на развитие Земята ще се затопли с 1.5 градуса до около 2030 г. в сравнение с прединдустриалната ера и това ще бъде с 10 години по-рано от датата, която беше предвидена през 2018 г. Така се застрашава постигането на ключовата цел на Парижкото споразумение, защото признаците на изменението на климата стават очевидни във всяка част на света. Докладът показва как възможното може да стане реалност, а авторите подчертават, че сега тези промени „засягат всеки населен регион

по света, като човешкото влияние допринася за много наблюдавани промени във времето и климатичните крайности“.

За да разберем какво означава да живеем в свят, който е с 1.5 градуса по-топъл спрямо преди 200 години, означава, че топлите вълни, които тогава са се случвали веднъж на 50 години, ще се появяват 9 пъти по-често. Ако температурата се повиши с 3 градуса - честотата им ще се увеличи до 14 пъти. Или всеки три години и половина ще трябва да се сблъскваме с това, което усещаме като жега последните седмици. С всичките последствия от това, като пожари, унищожени реколти, енергийни дефицити и всякакви други аномалии.

Измерване на щетите

Изменението на климата представлява най-голямата дългосрочна заплаха за световната икономика. Редица международни институции призовават за различни смекчаващи мерки, които биха ограничили затоплянето. Амбициозната цел за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. ще струва много пари, но негативните ефекти и щетите от промените в климата ще струват още повече. Анализ на Международния валутен фонд от 2019 г. предвижда, че изменението на климата може да намали глобалния БВП на човек със 7% до 2100 г.

Още по-притеснително звучи изготвеният през пролетта индекс за икономиката на климата от Swiss Re Institute, според който в най-лошия сценарий, ако не се предприемат мерки, глобалните температури могат да се повишат с над 3°C, а световната икономика да се свие с 18% през следващите 30 години. В най-добрия вариант спадът ще е 4%, ако целите на Парижкото споразумение за увеличение под 2 градуса по Целзий са постигнати (прогнозите са направени на базата на проучване сред 48 икономики, представляващи 90% от световната икономика, целящо да определи как биха пострадали от изменението на климата при четири сценария за повишаване на температурата). Тъй като глобалното затопляне прави въздействието на природните бедствия по-сериозно, това

може да доведе до значителни загуби на доходи и производителност. Например повишаването на морското равнище води до загуба на земя, която иначе би могла да се използва продуктивно, а топлинният стрес може да доведе до спад на реколтата. Икономиките в Азия обаче биха били най-тежко засегнати, като Китай е изложен на риск да загуби близо 24% от своя БВП при тежък сценарий, докато най-голямата икономика в света, САЩ - близо 10%, а Европа - почти 11%, показват резултатите.

Горещото лято също може да навреди на културите както директно (много важни култури са много чувствителни към температури над определен праг), така и чрез т.нар. воден стрес. Когато необичайно горещите и сухи условия изсмукват влагата от земята, последващите засушавания не само задълбочават проблемите за фермерите, но и създават нови. Заради сухото и горещо последно лято в Бразилия (сега там в по-голямата част от страната е зима) се очаква реколтите от кафе и захар да намалее значително, което вече изстреля цените им до рекордни нива.

Увеличава се и рискът, и размерът на пожарите. Това е проблем не само в топли, пожароопасни места като Австралия. В продължение на няколко месеца през лятото на 2019 г. големи горски масиви на север в Русия и Канада, дори в Гренландия изгоряха.

Най-дългосрочната промяна е морското равнище, чието покачване ще разруши бреговете и ще увеличи наводненията.

Време за адаптиране

Тази действителност прави политиките за адаптиране към климатичните промени по-необходими от всякога. В началото на века политиците в по-рисковите страни признаха, че международните усилия за намаляване на емисиите никога няма да бъдат достатъчни, за да се предпазят от въздействията на изменението на климата.

Преди десетина година темата за адаптацията започна да заема своето място в международната дипломация. Страните, участнички в Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, поеха ангажимент за глобална рамка за адаптация и създадоха Зелен фонд за климата, с цел да съберат 100 млрд. долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се страни да намалят емисиите си и да създадат планове за адаптация.

Десетилетие по-късно нуждата от действията е повече от спешна. Неправителствената организация Глобална комисия по адаптация, която е създадена от 17 държави през 2018 г., изчислява, че ако не се направи нищо за подготовка за изменението на климата, това може да намали добивите в световен мащаб с между 5% и 30% до 2050 г. в зависимост от редица условия, се казва в анализ на Economist. Приблизително 5 млрд. души могат да страдат от недостиг на вода поне един месец в годината. В България например видяхме подобно засушаване през 2019 г., когато повечето язовири в страната бяха стигнали критично ниско ниво - както заради климата, така и поради лошо управление, което обаче пак е част от подготовката за промените. В същото време стотици милиони хора може да се наложи да напуснат домовете си в крайбрежните градове.

Адаптацията не е проблем само за бедните страни. Щетите, които ураганът Санди нанесе на Ню Йорк през 2012 г., показаха, че екстремните събития могат да поставят на колене един от най-важните финансови центрове в света. Те надхвърлиха 19 млрд. долара, което стимулира изработването на план за адаптация на града.

Бизнесът също започна да разглежда своята уязвимост към изменението на климата - отчасти поради натиска от активисти инвеститори. Microsoft например е изградила допълнителен облачен капацитет, в случай че сървърите бъдат извадени от строя заради екстремни метеорологични условия.

В някои развити страни адаптацията вече спасява живот. Приблизително 15 хил. починаха във Франция през 2003 г. в резултат на горещата вълна през август, докато горещата вълна през 2019 г. е убила 1500 души в страната. Подобрението се дължи на повишената осведоменост за заплахата, мерките на властите и частните инвестиции. Сега има целенасочена подкрепа и медицинска помощ за най-уязвимите.

Успехите във Франция са съобразени с нуждите на конкретно население, изправено пред специфични заплахи. Специалистите са на мнение, че това, което трябва да се направи за

Изменението на климата представлява най-голямата дългосрочна заплаха за световната икономика.