Емиратът, който се роди за седмица
Неочаквано бързото падане на Афганистан в ръцете на талибаните ще подкопава имиджа на САЩ за дълго
Неочаквано бързото падане на Афганистан в ръцете на талибаните ще подкопава имиджа на САЩ за дълго
Курсът на историята понякога има странно чувство за хумор. Когато в началото на юли репортер запита президента на САЩ Джо Байдън дали падането на Афганистан в ръцете на талибаните е неизбежно, твърдият отговор беше: „Не, не е.“Според американския държавен глава 300-хилядната афганистанска правителствена армия е „по-добре обучена, по-добре екипирана и по-компетентна по въпроса как се води война“в сравнение с бунтовническите сили.
Само пет седмици по-късно реалността го опроверга. Същата тази уж добре смазана военна машина, погълнала десетки милиарди долари и тренирана в продължение на 20 години от въоръжените сили на САЩ, се разпадна за броени дни пред смаяния поглед на света и капитулира почти без бой под напора на настъпващите талибани. „Афганистанските политически лидери се предадоха и избягаха от страната. Афганистанската армия колабира, понякога дори без да се опита да се бие“, беше принуден да признае и Байдън в първото си официално изявление след неочаквано бързото превземане на столицата Кабул миналия уикенд.
Въпреки всичко щатският президент продължи да твърди, че все още стои категорично зад решението си за напускане на страната — защото „никога не е добър момент да изтеглиш американските войски“и защото „американските войски не могат и не трябва да се бият и умират във война, която афганистанските сили сами не желаят да водят“. „Всичко това се случи по-бързо, отколкото очаквахме“, все пак отбеляза държавният глава на САЩ. Суровата истина обаче е, че настоящите събития са кулминация на дълги години изцяло погрешна стратегическа визия, прикриване на реалната картина и тотален провал на американските специални служби да прогнозират курса на събитията в раздираната от граждански конфликт централноазиатска държава. А картините на паническата евакуация от кабулското летище дълго време ще подкопават имиджа на Вашингтон като водеща световна суперсила.
Как се срина афганистанската армия
Най-общо казано, основната грешка на САЩ е, че се опита да моделира местната армия по свой образ и подобие, като наля в нея поне 88 млрд. долара. През последните две десетилетия обаче афганистанските въоръжени сили станаха фатално зависими от САЩ, що се отнася до всички по-сложни и критично важни елементи от военното планиране, като например огнева поддръжка от въздуха, разузнаване, логистика, оперативно и стратегическо планиране и т.н. За много военни армията не беше кауза, а просто сигурно средство за препитание с държавни средства и за незаконно обогатяване. И така, след като настоящият американски президент Байдън потвърди решението на своя предшественик Тръмп и разпореди изтеглянето
на последните 3000 щатски военнослужещи (а с тях си тръгнаха още 8000 съюзници и 11 хил. военни контрактори), ситуацията бързо започна да става неудържима. През последните седмици афганистанската армия се оказа без специалисти, които да поддържат нейните военновъздушни сили и без логистика, която да снабдява с храна, гориво и боеприпаси бойните части, разпръснати из страната.
В интерес на истината някои бойни части, особено от специалните сили за бързо реагиране, се сражаваха почти до последния момент, но като цяло след началото на американското изтегляне моралът на военнослужещите тотално започна да се срива. Виждайки, че трябва да се бият за загубена кауза и в подкрепа на корумпирана централна власт, скъсала връзка с реалността, по-голямата част от войските предпочетоха да сключат сделка с талибаните, да се предадат или просто да дезертират, вместо да рискуват живота си. Казусът с бързия разпад на афганистанската армия не е прецедент — подобен беше курсът на събитията през 2014 г., когато ИДИЛ нахлу в Ирак. Тогава около 1500 бойци на радикалната групировка успяха да обърнат в отстъпление 30 хил. правителствени войници, превзеха втория по големина иракски град Мосул и се добраха до най-големите оръжейни складове на иракската армия.
Въоръжените сили на Афганистан се разпаднаха за броени дни пред смаяния поглед на света.
Модернизират ли се талибаните
За разлика от предишното си управление, когато прилагаха ислямските закони по възможно най-суровия начин, този път талибаните се опитват да си изградят поне първоначално много по-умерен имидж. Първото нещо, което те направиха след почти безкръвното влизане в Кабул през уикенда, беше да обявят обща амнистия за всички държавни служители и за афганистанците, които са работили за американските и натовските сили през последните години. Също така обещаха спазване на правата на жените и включването им в управлението „съобразно ислямските закони“. „Помилвахме всички, които са се сражавали срещу нас. Не искаме повече повторение на конфликтите. Не искаме никаква вътрешни или външни врагове“, обяви говорителят на движението Забихула Муджахид пред журналисти в Кабул във вторник. „Ще позволим на жените да работят и учат. Това, разбира се, ще става в определени рамки. Жените ще бъдат много активни в обществото, но в рамките на ислямското право“, каза също той. Забихула Муджахид твърди също така, че новата власт няма да позволи територията на Афганистан да бъде използвана като плацдарм за атаки от страна на терористични организации срещу други държави, а също така и че отглеждането на опиумен мак и производството
на наркотици ще бъде спряно. Според говорителя на талибаните първоначалните планове на бунтовниците са били да останат в покрайнините на Кабул, докато протичат преговорите за предаването на властта и сформирането на ново управление, но бягството на президента Ашраф Гани зад граница и колапса на силите за сигурност са ги принудили да навлязат, за да предотвратят дестабилизация, безредици и мародерство.
По неофициална информация в афганистанския град Кандахар се е завърнал и Молла Абдул Гани Барадар, който е ключов лидер на движението и един от най-вероятните кандидати за бъдещ ръководител на новия режим, който талибаните вече наричат Ислямски емират. „Той не е главната фигура в талибанското движение, а ръководител на политическия офис в Доха. Начело е лидерски съвет, в който Барадар изпълнява функциите на нещо като външен министър. Ръководителите на военния и лидерския комитет обаче са различни хора“, разяснява пред телевизия „Ал Джазира“Харун Рахмани, преподавател в американския университет в Афганистан, базиран в момента в Турция. Според него първоначално е имало очаквания да бъде сформирано неутрално преходно правителство, но след бягството на президента Гани талибаните са били принудени веднага да запълнят вакуума. Така целият политически процес оттук нататък ще е под контрола на талибаните, независимо че те твърдят как искат да сформират „инклузивно“ислямско правителство с широко участие. Според Рахмани за бунтовниците все пак е важно да получат международна легитимация, както и да се опитат да наберат вътрешна популярност, включвайки в управлението представители на колкото се може повече различни общности. По неофициална информация на агенция Associated Press в столицата е дошъл висшият лидер на движението Амир Хан Мутаки, който преговаря за сформиране на преходно правителство с местни политически лидери като бившия президент Хамид Карзай и бившия ръководител на преговорния съвет за национално помирение Абдула Абдула.
Колко ще издържи „въздушният мост“към Кабул
Твърденията на талибаните, че няма да бъдат извършвани гонения и вендети, обаче бяха приети с много сериозно недоверие от жителите на Кабул. Още в понеделник хиляди се струпаха около градското летище, което междувременно беше отцепено от около 7000 американски и британски военни, спешно изпратени да подсигурят евакуацията на западния дипломатически персонал и местните им сътрудници. Струпването на огромни тълпи от паникьосани хора, които разбиха терминала и нахлуха на пистата за излитане и кацане, доведе до поне седем човешки жертви, някои от които бяха на афганистанци, опитали се да се хванат за излитащите самолети и впоследствие паднали от тях. Всичко това доведе до временно спиране на евакуацията в понеделник, като полетите бяха възобновени ден по-късно, след като щатските военни успяха да установят периметър за сигурност и да изчистят полосата на летището от тълпи. По информация на агенция Reuters около 5000 души са били евакуирани по въздуха през следващите 24 часа. Не е ясно обаче колко време ще издържи крехкото споразумение между американските сили и талибаните летището да остане под западен контрол. Според досегашните договорки САЩ бяха поели ангажимент да изтеглят всички свои войски от страната до края на август.
Обещанията на талибаните за умереност също така започнаха да се пропукват още в сряда, след като в провинциалната столица Джалалабад избухнаха протести заради свалянето на държавното знаме и замяната му с флага на талибаните. По време на безредиците представителите на ислямисткото движение са открили огън по тълпата, като свидетели съобщават за поне трима убити и дузина ранени. Така че вероятно е въпрос на време да се види, че всички обещания за умереност за били само имиджов ход за пред света в търсене на международна легитимност.
Талибаните се опитват да си изградят по-умерен имидж, обещават амнистия и зачитане на жените.