Ефектът на възстановяването

Българската икономика отбелязва 20-годишен рекорд от 9.6% годишен ръст на БВП през второто тримесечие.

Фактор е ниската база през кризисната 2020 г. Потреблението се възстановява и тегли растежа нагоре, а прогнозите са за над 4% ръст на БВП за цялата година.

Пандемията продължава да се развива непредвидимо, а към нея се прибавят и нови рискове — политическата несигурност у нас и международната нестабилност.

Двадесет години и половина. Толкова отнема на България да отчете отново икономически ръст над 9% на годишна база. Отброяването приключва през второто тримесечие на тази година, когато българският БВП се повишава с внушителните 9.6% спрямо същия период на предходната година. И както последният подобен връх — 11.5% през октомври-декември 2000 г., така и тазгодишният се дължат не на някакво икономическо чудо, а на ниска база заради икономическа криза от предходната година.

Но не е само това. Въпреки растящата инфлация покупателната способност на домакинствата в страната сега продължава да се повишава в унисон с повисоките заплати, а по-добрите перспективи за икономиката и подобрението на местния пазар на труда събарят част от досегашните задръжки за покупки.

Възстановяването обаче започва да изглежда все по-крехко, въпреки че повечето институции подобриха прогнозите си за тази година и вече очакват над 4% ръст на БВП през 2021 г. за България. Непредвидимото развитие на пандемията от коронавирус ще продължи да влияе

на перспективите пред българс- ката, европейската и световната икономика. А към ковид вече се присъединяват и други рискове, които могат да пречупят възстановяването — напрежението в Близкия изток, което може да се превърне в нова мигрантска криза за Европа, както и вътрешната политическа несигурност в България.

Година след кризата

Голям стимул за икономиката през последната година е потреблението, което отчита ръст 6.7% на годишна база през април-юни и 2.5% на тримесечна база. Една причина за повишението вероятно са отпадналите ограничения срещу разпространението на коронавируса. Друг фактор обаче е растящата покупателна способност на домакинствата.

През второто тримесечие средните брутни възнаграждения в страната нарастват с 14.1% до 1525 лв. бруто, или 1183 лв. нето. През същия период инфлацията на годишна база се задържа под 3% по българския индекс на потребителските цени, като така реалният ръст на заплатите в страната остава двуцифрен. Бързото им увеличение се дължи на няколко фактора — тази година отново беше повишена минималната работна заплата,

този път с 6.6%. Стимул са и увеличенията на възнаграждения на работещите в бюджетния сектор, сред които и допълнителните плащания за тези на първа линия в пандемията.

Пазарът на труд също се подобрява. Според данни на Агенцията по заетостта безработицата пада до 5.2% през юни и 5% през юли — рекордни стойности за местния пазар на труда. Положителната тенденция при работещите, растящата покупателна способност и по-добрите перспективи за икономиката в бъдеще дават увереност на домакинствата да предприемат отлагани покупки. Така например броят жилищни кредити, отпуснати през второто тримесечие, е на 12-годишен връх, което предполага добри перспективи и за свързани сектори като производството на мебели.

Инвестициите също са нагоре през второто тримесечие — показателят бруто образуване на основен капитал се повишава с 4.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база. Външната търговия се свива леко на тримесечна база, но на годишна увеличението е двуцифрено — 20.3% при износа на стоки и услуги и цели 28.6% при вноса.

Като цяло повечето макроикономически прогнози очакват ръст на българския БВП с над 4% за 2021 г. и подобен темп през 2022 г., като така местната икономика може да се възвърне към предкризисните си нива още в края на тази (според Уникредит Булбанк) или началото на следващата година (според БНБ). Възстановяването обаче продължава да е неравномерно и крехко.

Кой накъде е

Възстановяването обаче не е с една и съща скорост за всички сектори от икономиката. Например въпреки препълнените плажове по Черноморието това лято числата сочат, че секторът все още страда. В началото на сезона заетите в него са с 30 хил. души по-малко спрямо 2019 и 40 хил. надолу спрямо 2018 г., съдейки по данни на националната статистика към юни. В транспорта също липсват около 15 хил. работни

е делът на ваксинираните в България към средата на август - най-малкият в ЕС, което създава рискове за икономиката при поредна вълна през есента.

Годишна база Тримесечна база