Няма връщане назад без амбициозни ангажименти от най-големите замърсители

Главният секретар на ООН Антонио Гутериш определя доклада на Междуправителствения комитет по изменението на климата към ООН като „червен код за човечеството“. Дори със стриктно спазване на вече сключените в Парижкото споразумение мерки, увеличение на средните глобални температури от 1.5 градуса над доиндустриалните нива най-вероятно е много вероятно до 2040 г. Между 2011 и 2020 г. увеличението спрямо доиндустриалните нива е било 1.09 градуса. Моделите в доклада сочат, че всяко забавяне на увеличението в температурите си струва - всеки 0.5 градуса по-високи температури ще водят до значително зачестяване на горещи вълни, наводнения и суша по света. „Последиците стават все по-лоши и по-лоши, когато ставаме все по-топли и по-топли. Всеки тон CO2 е от значение“, смята британският климатичен изследовател Ед Хокинс от Университета в Рединг, един от авторите на доклада на IPCC.

Частите в резюмето на доклада, в които авторите изразяват „висока увереност“, са много повече от тези, в които имат само „средна увереност“, отбелязва Economist. Областите, в които в предишния доклад е липсвала “висока увереност”, включват идеята, че човешкото влияние е увеличило честотата на горещите вълни и сушите в световен мащаб; че обилните валежи и наводнения ще бъдат както по-чести, така и по-интензивни в по-голямата част от Азия и Африка при нарастване на температурата с 1.5ºC; и че в някои региони, включително Южна, Централна и Източна Европа, се очаква да има най-високото повишаване на температурата в най-горещите дни - с около 1.5 до 2 пъти повече от скоростта на глобалното затопляне.

Докладът установява, че мащабното намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата наистина може да доведе до понижаване на температурите. Политиците все повече разчитат на такива мерки като единствения начин да реализират скромните краткосрочни съкращения, а твърдението на учените дава добра перспектива и за дългосрочните амбиции.

Интересен момент е, че метанът, вторият по важност от парниковите газове, се отделя масово от човечеството. Нивото му в атмосферата, подобно на това на въглеродния диоксид, в момента

е на най-високото ниво в човешката история. Но за разлика от въглеродния диоксид, задържането на метана в атмосферата е краткотрайно. Това означава, че намаляването на емисиите на метан се “изплаща” по-бързо при предотвратяването на затоплянето в сравнение с намаляването на въглеродния диоксид. Ако светът наистина сериозно се опитва да поддържа затопляне под 2ºC, да не говорим за 1.5ºC, по-големите усилия за намаляване на емисиите на метан - както от промишлеността, така и от селското стопанство, трябва да бъде висок приоритет.

Всеки опит за постигане на ниски емисии на глобално ниво минава през амбициозни мерки от страна на най-големите замърсители в света - САЩ, ЕС, Китай и Индия, които заедно отговарят за 50% от глобалните емисии. САЩ, ЕС и Индия заявяват амбициозни цели, като Индия флиртува и с идеята да предложи пълен въглероден неутралитет. Китай засега обаче не променя старите си обещания да продължи да увеличава въглеродната си стъпка поне до 2030 г. и да постигне въглеродна неутралност през 2060 г. - цел, която според активисти, включително и Greenpeace, не е отразена в реалните политики на авторитарната страна.

През първата половина на 2021 г. Китай рязко е увеличил задвижваното от въглища производство на стомана, показва анализ на финландската активистка група „Център за изследвания за енергетика и чист въздух (CREA). Само за 2021 г. Китай планира да построи пещи за производство на стомана, чиито годишни емисии, около 150 млн. тона CO2 годишно, ще надминават общите емисии на икономиката на Нидерландия, посочва Financial Times. Стоманопроизводството е вторият най-голям източник на емисии от икономиката на Китай и продължава да се разраства. Дори обявената цел пикът на китайските емисии да се случи през 2030 г. е непостижима без намаляване в сегашното производство с 30%, смята главният анализатор на CREA Лаури Миливирта.

В същото време анализ на Greenpeace от юли сочи, че 90% от всички стимули за икономиката на Китай по време на пандемията са насочени именно в традиционни инфраструктурни проекти, които също са високо въглеродно интензивни, а разпространението на Делта варианта на коронавируса най-вероятно предвещава още държавни стимули.

намаляване на емисиите, е доста подобно в целия свят - осигуряването на устойчивост чрез адаптация зависи от политиките, оформени от местните нужди и капацитет.

„Управляваното отстъпление“е крайна форма на адаптация към климата, която ще стане реалност за милиони, ако живакът не спре да се покачва. Много преди светът да стигне до този момент, общностите, особено в по-бедните региони, ще понесат катастрофални загуби. Кой да плати за загубите и щетите продължава да затруднява преговорите на ООН за климата. Богатите страни отпускат финансови средства, но не желаят да участват в нито един официален документ, който може да съдържа дори нотка на отговорност.

Повече инвестиции

Разбира се, политиките по адаптация си имат цена. Очаквано оценките варират много, защото се базират на много предположения. През 2016 г. програмата на ООН за околната среда обяви, че адаптацията ще струва 140 - 300 млрд. долара годишно до 2030 г. Според Глобалната комисия по адаптация инвестиции на обща стойност 1.8 трлн. долара в световен мащаб между 2020 и 2030 г. биха могли да генерират 7.1 трлн. долара нетни ползи. Проблемът е, че частните инвестиции и бюджетните средства засега не достигат.

До 2050 г. световното население се очаква да нарасне до почти 10 млрд. души. Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие в резултат на това са две предизвикателства, с които светът трябва да се справи, за да поддържа здравословна икономика и устойчиво бъдеще.

По темата работи и

Деян Димитров В края на май тази година на годишното общо събрание на ЕxxonMobil се случва нещо невиждано досега. Няколко малки инвеститори активисти начело с хедж фонда Engine1 успяха да вкарат в борда на компанията двама свои представители. Победата им е огромен пробив в консервативната управленска култура на петролния сектор в САЩ, тъй като постави в центъра на вниманието климатичните промени. “Това е повратен момент за Еxxon и за индустрията и ще ускори нуждата от промяна”, коментира пред Financial Times Андрю Логан от Ceres, неправителствена организация за устойчиво развитие.

На глобално ниво климатичните промени водят до преосмисляне на отношението на инвеститорите и стейкхолдърите към компаниите, но и все по-голям натиск да се обърне внимание на проблем, който много от корпорациите не признават. Причината е, че за едни ситуацията е добра и не виждат смисъл от промяна. Общата печалба само на ЕxxonMobil и конкурента му Chevron през второто тримесечие на годината е близо 8 млрд. долара, подкрепена от високите цени на петрола и глобалното възстановяване. Или както каза миналата седмица след публикуването на отчета шефът на ЕxxonMobil Дарън Уудс - резултатите не дават повод за промяна на стратегията. Нещо повече - в началото на август бе прекратено членството на компанията в Климатичния съвет на лидерите - организация, в която членуват някои от най-големите глобални компании, която защитава въвеждането на карбонов данък. Причината беше таен запис, направен от „Грийнпийс“, на лобисти на ЕxxonMobil, които са казали, че