Искат или не, компании ще позеленяват

Натискът на акционерите активисти и все по-голямото значение на ESG рейтингите стават ключови

подкрепят такъв, тъй като знаели, че въвеждането му е почти невъзможно.

Другата причина за “осъзнато” нежелание са огромните инвестиции, които компаниите трябва да направят за климатична адаптация. Те просто не виждат смисъл от тях и бърза възвращаемост от това.

Тези аргументи обаче се приемат все по-малко от инвеститорите. По данни на Financial Times към края на май тази година прокараните и приети климатични резолюции на годишните корпоративни общи събрания в САЩ са се увеличили от 16 на 26 процента. Подкрепата дойде, след като около десет големи инвеститора, сред които BNP Paribas Asset Management, DWS и Comgest Asset Management, предупредиха, че справянето с глобалното затопляне трябва да продължи да бъде приоритет за публичните компании въпреки пандемията. Компаниите, които са обект на сериозен климатичен натиск, са JPMorgan, австралийските енергийни компании Woodside Petroleum и Santos, миннодобивната група Rio Tinto, корабната JB Hunt Transport Services, енергийната Ovintiv. Списъкът е по-дълъг и ще расте. Натискът

често включва настояване за разкриване на рисковете от дадени производства, съкращаване на замърсяващите от тях, както и стратегии за зелено развитие.

ESG рейтингите (Environmental, Social & Governance) отчитат колко една компания прилага политики в сферата на околната среда, социалната отговорност и доброто корпоративно управление. Те помагат да се идентифицират и финансови рискове, които не могат да се разчетат в отчетите на компаниите. Което пък е предизвикателство за големи и малки инвеститори. Защото заплахите от климатичните промени за една компания може да се окажат ключови за бъдещото й представяне. По данни на Morningstar за цялата 2020 г. 11 от 12 ESG фонда се представят по-добре от бенчмарка S&P 500. Със средна възвращаемост от 22.4% ESG фондовете са се представили доста по-добре от възвращаемостта от 18.4% на S&P за годината. Или колкото по-зелен ставаш, толкова подоходен и привлекателен си за инвеститори.

Доклад на Unit Energy and Climate Intelligence Unit (ECIU), британска организация с нестопанска

цел, и Oxford Net Zero показа през март, че 21% от най-големи 2000 публични компании в света вече са се ангажирали да постигнат нулеви нулеви въглеродни емисии. Те заедно имат приходи от близо 14 трлн. долара.

BlackRock например, която е най-голямата компания за управление на активи в света и все по-голям застъпник на зелените инвестиции, идентифицира сектори, които ще бъдат най-изложени на климатичните промени. Според проучване от 2019 г. компанията посочва, че секторът на имотите ще бъде особено силно засегнат. Освен непосредствените щети от бури и наводнения проучването, цитирано от Economist, посочва и по-скъпо или намалено застрахователно покритие, по-скъпа енергия, разходи за инсталиране на резервни генератори и други аварийни системи, както и падащи цени на имотите в уязвимите райони.

Климатичните промени, екстремно високите температури и наводненията носят голям риск и за енергийната система, особено за държави като България, където има лошо и неефективно управление в държавния енергиен сектор. Рекордните цени на тока от последните седмици дойдоха в резултат на високите температури и появилия се дефицит на електричество заради първоначалния отказ на ТЕЦ “Марица-изток 2” да засили мощностите си, но също и заради координираното ограничено предлагане от НЕК - както от водноелектрическите централи, така и по договорите с т.нар. американски тецове. Подобни ексцесии ще карат все повече компании да търсят енергийна независимост или поне частично да заместят потреблението от мрежата със собствени източници. Вече има стотици такива примери, като сред най-мащабните

проекти са тези за соларните инсталации на “Аурубис” и “Филкаб” за завод край Пловдив. Други компании, които не разполагат със собствени терени за монтиране на фотоволтаици, пък предпочитат да купуват зелена енергия - чрез сертификати за произход или директни договори с производители. Трети като циментовия завод в Девня инвестират в енергоефективни технологии, които им спестяват голяма част от нужната енергия.

“Все повече фирми предпочитат да са независими, като изграждат ВЕИ инсталации за собствени нужди. Почти всички наши предприятия планират подобни проекти - някои от тях са в по-напреднал етап, други са още в идейна фаза”, каза за “Капитал” изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) инж. Ивайло Найденов. Според него ключов момент в развитието на проектите за собствени нужди е и фактът, че към подобни инициативи вече се насочват не само големите предприятия, но и помалките. “Първоначалният тласък към изграждането на собствени ВЕИ допреди време беше липсата на редица такси (като задължение към обществото, мрежови цени и др. - бел. авт.), но сега бизнесът е стимулиран заради високата цена на електроенергията и възможността сам да си осигурява ток и на практика да бъде независим”, каза още той. Найденов смята, че за изграждането на фотоволтаични централи могат да се използват редица западнали логистични бази. “За мен изпуснат шанс е и площадката на „Кремиковци“. Там можеше да се изгради голям фотоволтаичен парк, вместо теренът да стои неоползотворен”, смята изпълнителният директор на БФИЕК.

От началото на август борсовата цена на електроенергията в България е рекордно висока — около 120 евро/мВтч. Това е три пъти над средната стойност за 2020 г. и два пъти над нивата от зимните месеци януари и февруари тази година. Разбира се, токът поскъпва не само в България, а и в цяла Европа. Но на Запад промяната е значително по-умерена, като в момента именно там — в Германия, Франция, Нидерландия, Белгия и скандинавските страни, имат най-евтината електроенергия. Което е и причината българският бизнес да твърди, че плаща най-скъпия ток.

Сред общите причини за тази тенденция са възстановяването на икономиките — БВП на ЕС е нараснал с 13.2% през второто тримесечие на годишна база, горещата вълна и поскъпването на квотите CO2, които вече доближават 60 евро/тон (при производството на 1 мВтч електроенергия се отделят от 0.5 до 1.2 тона CO2, ако се използва природен газ или въглища). Но има и чисто национални фактори, които именно правят големите разлики. За България това са грешните политически решения за развитие на енергетиката, неслучилите се реформи в сектора и корупцията.

Забавената либерализация

Основният проблем на българската енергетика е, че продължава да е разделена на регулиран и свободен пазар на дребно. Първият е за битовите потребители с около 50-55% от общия обем и там цените на електроенергията са непазарно ниски по политически съображения.

За да компенсират това, производителите (80% държавните централи) изкривяват втория сегмент, така че да получат максимално висока цена. С това натоварват бизнеса за сметка на домакинствата, но реално крайната сметка пак плащат хората — през поскъпването на стоките и услугите.

Наличието на огромен регулиран сегмент не позволява да се либерализира и пазарът на едро, защото голяма част от субсидираната енергия за домакинствата се осигурява от дългосрочните договори на двете американски централи „КонтурГлобал Марица-изток 1“и „Ей И Ес Марица-изток 3“. Двете централи произвеждат между 30 и 35% от енергията годишно.

Заради липсата на свободен пазар на едро и дребно не може да се премине към либерализацията на пазара на балансираща енергия и към системата на пазарни търгове за капацитет. Точно сегментът на балансираща енергия продължава да бъде най-непрозрачният и е свързан с най-голям политически и корупционен натиск плащанията да се насочват основно към ТЕЦ „Варна“на лидера на ДПС Ахмед Доган и централите от групата на Христо Ковачки.

Нуждата от свободен пазар на дребно и едро, както и пазар на балансираща енергия многократно е поставяна като ултимативно условие от Европейската

комисия през последните десет години, но досега заради политическия страх от реформи и от непрекъснатите корупционни интереси при търговията с ток и балансиращия пазар решенията са били отлагани. В момента либерализацията на пазара на дребно, която е предпоставка за другите реформи, е отложена за 2024 г.

Друг управленски проблем са твърде закъснелите пазарни обединения, особено в сегмента „Ден напред“с Румъния, през който България ще се свърже с Централна и Западна Европа. Връзката с Румъния би успокоила екстремалните стойности на борсата чрез внос.

Непрозрачно управление на държавната енергетика

Показателно е, че екстремно високите цени на електроенергията в страната сега са факт при много по-ниско потребление спрямо зимата. С други думи, мощности за производство има, но не работят. Същевременно около 20% от произведения в България ток се изнася, при това по дългосрочни договори, сключени на много по-ниски от дневните цени.

Държавата чрез Български енергиен холдинг, чрез поделенията му НЕК и АЕЦ „Козлодуй“все още произвежда над 60% от електроенергията в България. Един от най-големите проблеми е непрозрачният и корупционен начин, по който държавните дружества продават енергията си. Те не сключват прозрачни дългосрочни договори, с което лишават бизнеса от предвидимост на разходите, от възможност да закупи нужната енергия на годишна база например и го излагат изцяло на пазарния риск. Държавните дружества продават 20 0 250 200 150 100 50 0

енергията си предимно на сегмента „Ден напред“на борсата, като при лоша международна конюнктура като настоящата това предопределя екстремалните стойности, които бизнес потребителите са принудени да плащат.

Слабият мениджмънт в енергетиката освен на политическо е и на оперативно ниво — в Българския енергиен холдинг и дружествата му. Обратното щеше да означава: първо, ТЕЦ „Марица-изток 2“да се включва адекватно на пазара, а не след натиск от работодателите и служебното правителство, второ, НЕК да активира ВЕЦ-овете (за разлика отпреди година сега язовирите са пълни — средно над 71%), с което да покрие пиковото потребление, както и да натовари допълнителни т.нар. американски централи, и трето — Електроенергийният системен оператор да не активира излишно скъпи резервни мощности като ТЕЦ „Варна“на Ахмед Доган.

Блокиране на инвестициите във ВЕИ

Сегашната криза с цените ясно показа, че в страните с най-много интегрирани възобновяеми източници (ВЕИ) цените са най ниски. По ред причини — от геополитическите интереси на Русия, през интересите на газовото и въглищното лоби, както и корупционните интереси, в България се води истинска война срещу новите ВЕИ и за последните осем години общо новоприсъединените мощности към системата са около 200 мВт. Продължава да има множество административни пречки за инвестиции в нови електроенергийни мощности. В момента фотоволтаичните централи произвеждат най-евтината енергия — 50-60 евро/мВтч, което е двойно под пазарните цени. Въпреки очевидната възможност такива в България почти не се строят (с изключение на малки мощности за собствени нужди). От една страна, ЕСО не дава публична информация за наличните капацитети за присъединяване на нови големи мощности и бави процедурите, а от друга — и самите ЕРП са доста тромави в този процес, а от тях зависи присъединяването на ВЕИ централи под 5МВ. По данни на КЕВР през 2020 г. инсталираните слънчеви централи в мрежата на ЕСО се увеличават от 275 на 300 мегавата, в разпределителната мрежа на „Енерго-про“— от 54 мВт през 2019 до 123 мВт през 2020 г., при ЧЕЗ инсталираната мощност на фотоволтаиците расте от 150 до около 160 мВт, а при ЕВН има минимално увеличение до 538 мВт. Или общо едва около 80 мегавата.

Сагата „Марица-изток“

Вместо двигател на промяната и успешен пример за икономическа и енергийна трансформация комплексът „Марица-изток“сега е огромен проблем.

Заради очаквания и предвидим скок на цените на квотите въглищните централи се превърнаха в най-скъпия източник на енергия в системата със себестойност на произвежданата енергия от 110 – 160 евро/мВтч.

Политиката на ЕС за търговията с емисии и ограничаване на въглищната енергия е от над 10 години и няма нищо изненадващо в настоящата ситуация. Пропуснатите години за подготовка на стратегия за развитието му и привличане на финансиране както от фондовете на ЕС, така и частно, доведоха до това в момента да се наливат милиарди, за да се поддържа една губеща и неконкурентна система, която няма бъдеще.

Ако трите централи в комплекса произведат същото количество електроенергия както през миналата година, потребителите ще трябва да ги компенсират с над 2 млрд. лв. за закупуването на квоти

Грешни политически решения за развитие на енергетиката, неслучилите се реформи в сектора и корупцията са в основата на скъпия ток в България.