Ще се задържи ли дефицитът на работна ръка в богатия свят

Отговорът се крие в това дали напусналите могат да бъдат примамени обратно

Последният доклад за заетостта в САЩ беше едновременно окуражаващ и отрезвяващ. Най- голямата световна икономика е добавила 943 хил. нови работни места през юли. Това е най-добрата стойност от почти година — но дори с това темпо заетостта няма да достигне предкризисното си ниво до началото на 2022 г., 6 месеца след възстановяването на производството. На заетостта и в останалия развит свят вероятно ще отнеме време да се върне към високите си нива отпреди пандемията. Търсенето на работна ръка все още е по-ниско отпреди ковид-19 и по-важното — хората се оттеглиха от света на работата.

Преди пандемията богатите страни се радваха на бум на пазара на труда. През 2019 г. поголям дял от хората над 15-годишна възраст са били част от работната сила, т.е. или заети, или търсещи работа, отколко

то в който и да било момент от 1990 г. насам, въпреки бързо застаряващите населения на страните. Нивата на заетите в трудоспособна възраст (делът на хората между 16 и 64 години, които работят) бяха рекордно високи в повече от половината развити страни.

Обратно движение

Сега изненадите от пазарите

на труда са в обратна посока. Хармонизирани статистики се публикуват с голямо забавяне, но най-доброто предположение, базирано на данни от 8 страни, е, че заетостта в богатия свят е 3% под нивата преди пандемията. Това сочи към дефицит около 18 млн. души — огромна загуба на талант, да не споменаваме и удара върху държавните приходи.

На какво се дължи разминаването? Едно възможно обяснение е, че има твърде малко търсене на работна ръка. Груба сметка за общата нужда от работници включва прибавянето на вече заетите към броя на обявените свободни работни позиции. Дори в САЩ, страната с най-силно икономическо възстановяване, показателят е 3% под равнището си отпреди пандемията, въпреки рекордно високите свободни работни места. Някои компании, например в производството и здравеопазването, показват здравословно търсене на работна ръка, но в развлекателната индустрия и хотелиерството търсенето е 12% под предпандемичните нива.

Ограниченията срещу ковид-19 като забраните за пътуване със сигурност са част от обяснението за слабото търсене. В Париж много от хотелите остават затворени. Кореспондентът на The Economist неотдавна е трябвало да изтърпи неудобството да се качи на нощен полет от летище JFK напълно трезвен, защото баровете на летището още са затворени.

Някои икономисти посочват недостатъчната покупателна способност като причина за потиснатото търсене на работници. В три четвърти от богатите страни „фискалният импулс“— мярка за стимула, който правителствените харчове дават на икономиката, става отрицателен тази година.

И все пак изглежда малко вероятно правителствата да са способни да затворят дефицита на пазара на труда чрез повече разходи. Да сравним САЩ с ЕС. През пролетта на 2020 г. общите работни часове и в двете икономики се сринаха. Америка тогава въведе мащабни механизми за стимулиране, докато европейските правителства предпочетоха по-скромни мерки.

Възстановяването на работните часове оттогава е незначително по-добро в Америка — не много повече труд срещу много похарчени пари.

Това означава, че дефицитът не се дължи само на търсенето. Предлагането на работна ръка може да е паднало още повече, ограничавайки възстановяването на заетостта. Делът на хората, част от работната сила, в развития свят, рязко е паднал от началото на пандемията и е оценен на 1.5 пр. пункта под върховата му стойност. Други индикатори също подсказват недостиг на работна ръка. Заплатите например растат стабилно.

Защо намалява предлагането на работна ръка

За да разберем дали и кога дефицитът на работници може да се облекчи, трябва да обмислим защо предлагането на работна ръка е паднало. Три най-общи обяснения са възможни: разриви, дължащи се на разпространението на ковид-19; въздействието на социалната политика и пенсиите; и промени в дългосрочните нагласи, предизвикани от пандемията.

Да започнем с разривите. Разпространено е вярването, че затварянето на училищата е направило невъзможно родителите, особено майките, да работят. Доказателствата за това обаче са спорни. Анализ на Джейсън Фърман, Мелиса Кърни и Уилсън Пауъл III заключава, че допълнителната безработица сред майките на малки деца е

Заетостта в богатия свят е 3% под нивата преди пандемията, което е около 18 млн. души.

„пренебрежително малка“част от дефицита на работна ръка в Америка. Въпреки че се говори за shecession (рецесия, засягаща най-вече жените) в началото на пандемията, в повечето богати страни дефицитът на работна ръка при мъжете остава по-висок.

Разриви в миграцията могат да дадат по-достоверно обяснение за недостига. Преди пандемията имиграцията беше двигател на ръста на работната сила. Държавите затвориха границите си, за да удържат разпространението. Днес ограниченото издаване на визи в Америка допринася за около една пета от дефицита на работници. Австралия нетно губи мигранти за пръв път, откакто се събират данни от 50-те години на миналия век.

Страхът от вируса може да е нарушил и предлагането на труд. Дори в страни с висок дял ваксинирани изненадващо голяма част от хората се страхуват да не се заразят с ковид-19. Това със сигурност отказва някои да търсят работа в сфери като хотелиерството, където са изложени на контакт с повече хора.

Пониженото предлагане вероятно е отражение на социални политики като помощи и пенсии — втората категория причини. Раздути фондови борси е възможно да са повишили стойността на някои пенсионни фондове, карайки хората да започнат членството си в клуба по голф по-рано от очакваното. Изглежда, такъв е случаят в Америка — скорошно проучване на банката Goldman Sachs открива, че „допълнителните пенсионери“допринасят за около една четвърт от спада на нивото на участие [на пазара на труда] в страната.

На други места обаче делът на 55- до 64-годишните в работната сила се е повишил. Проучване на ОИСР показва, че в много страни 110 100 90 80 70 60 50 390 380 370 360 350 340 80 60 40 20 0 2018 2019 2019 2020 2021

възвращаемостта на пенсионните фондове е била слаба през 2020 г., вероятно защото някои фондови мениджъри са продали на дъното на пазара през пролетта. Реалната възвращаемост на канадските фондове беше 1.9%, или една трета от американската; в Австралия — отрицателна. Никаква изненада, че и на двете места участието на възрастните работници се е повишило.

В същото време щедрите социални плащания за по-младите, въведени през 2020 г. като елемент на пакетите за стимулиране на доходите, може да са притъпили нуждата от намиране на работа. Макар много от тях сега да спират, хората вероятно са използвали предходните плащания за натрупване на спестявания, което ще забави връщането им към пазара на труда. Анализ показва, че домакинствата в развитите страни са натрупали допълнителни средства в размер на една десета от годишното потребление.

Третата голяма причина за по-ниското предлагане на труд е свързана с промяната в нагласите. Една интригуваща възможност е, че пандемията е накарала хората да ценят труда по-малко. Мнозина биха отговорили, че оценяват времето, прекарано със семейството, повече от преди. Изместване на работните предпочитания би било сеизмично явление; но е изключително трудно да се измери дали наистина се случва. Знак идва от Великобритания, където се отчита, че има хора, които искат да работят по-малко часове, дори ако това ще намали заплащането им. Обикновено икономическите спадове карат „свръхзаетостта“да се срине. Но не и в този случай.

Събирайки всичко заедно, доколко дефицитът на работници ще се задържи, изглежда, ще зависи отчасти от това колко ще продължат разривите и страхът от пандемията. Повишаващите се заплати могат да изкушат напусналите трудовия пазар да се върнат на него. Но колкото подълго продължи пандемията, толкова по-трудно става за тях да се завърнат и толкова по-голям е шансът новите навици да се задържат. Дефицитът на работници вероятно ще остане за известно време.