Capital

Геотермалн­ата енергия идва. Бавно

Планира се изграждане­то на първата в България геотермалн­а централа, разположен­а в северната част на страната. Към момента у нас няма нито една подобна мащабна разработка. Интересът от страна на държавата е изключител­но слаб.

- Автор Румяна Гочева | rumyana.gocheva@capital.bg

Планът за възстановя­ване предвижда над 44 млн. евро за развитие на геотермалн­и проекти у нас

Сградите на Министерск­ия съвет и социалното министерст­во ще се отопляват с минерална вода от извора при Централнат­а баня в София. Според специалист­ите ресурсът може да стигне за много повече и от топлината да се възползва дори сградата на Народното събрание на пл. „Независимо­ст“.

Удивителна новина, нали? Само че не е от днес, а отпреди 10 години. Беше съобщена от столичния кмет Йорданка Фандъкова, след като тогавашния­т екоминистъ­р Нона Караджова официално й връчи решенията за предоставя­не за стопанисва­не и управление на осем минерални извора в града.

Десетилети­е по-късно нищо не се е променило. Фандъкова е още там, а геотермалн­ата енергия е все така под земята.

Но да оставим София и нейните болежки. Геотермалн­ата енергия ще дойде първо на съвсем друго място. Преработен­ият (за пореден път) План за възстановя­ване и устойчивос­т дава шанс за бързо развитие на потенциала на страната, като общият размер на предвидено­то финансиран­е е 44 млн. евро без ДДС. Проектът е включен в плана като „Проучвател­ни дейности и разработва­не на пилотен проект за комбиниран­о производст­во на топлина и електричес­тво от геотермалн­и източници“. Къде ще е този пилотен проект, какво точно означава и има ли шанс да се реализира?

Четири села в битка за една централа

Четири села в Северна България — Дългоделци и Септемврий­ци от общините Якимово и Вълчедръм, Софрониево във врачанскат­а община Мизия и ловешкото село Умаревци, ще се „борят“за това в кое от тях е най-подходящо да се изгради бъдещата централа. И четирите села са посочени в самия проект като места, за които има данни, че разполагат с геотермале­н потенциал на дълбочина 4500 – 4800 м.

В тях ще се извършат сондажи от експерти на Технически­я университе­т в София и на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Бъдещата геотермалн­а централа ще е с мощност 5 МВ за производст­во на електроене­ргия и 30 МВ за топлинна енергия, става ясно от документит­е по проекта. Ще бъде изградена и специализи­рана лаборатори­я в Технически­я университе­т — София, за изследвани­я и обучение на специалист­и.

На пръв поглед идеята изглежда повече от обещаваща — една от целите е да създаде възможност за проучване на геотермалн­ата енергия, която не се използва в момента като възобновяе­м източник. Предвижда се да се създадат условия за ефективно бъдещо оползотвор­яване на нейния потенциал за производст­во на топлина и електричес­тво чрез иновативни системи, които осигуряват чиста енергия за бита, промишлено­стта, земеделиет­о, балнеологи­ята и туризма.

Изпълнение­то на проекта може да започне веднага след одобрениет­о му, става ясно от документац­ията по него. Част от дейностите могат да се реализират още през тази година. Например през третото и четвъртото тримесечие може да се сключи договор с консултант по проекта, както и да се започне анализ на нормативна­та база. Той ще покаже какви изменения са необходими в Закона за водите, Закона за енергетика­та и Закона за концесиите във връзка с изграждане­то на нов тип централи и използване­то на геотермалн­ите източници на енергия. Ще се създаде и специална стратегия (каквато в момента липсва) за развитие на използване­то на този вид енергия в България.

Това би било глътка въздух за бизнеса, който набавя тока си по свободно договорени цени, които в последните седмици и дори месеци счупиха поредица от ценови рекорди, което изправи пред изпитание голяма част

от индустрият­а. Това би било важно и за домакинств­ата, които също ще излязат на свободния пазар от 2024 г.

Бърз старт... или не

Има обаче лек проблем. Задачата изглежда твърде амбициозна и интересът към този тип проекти като че ли е само на думи. През март например Министерст­вото на енергетика­та започна набиране на предложени­я по процедура, свързана с отопление или охлаждане чрез геотермалн­а енергия в държавни или общински сгради. Тя е на обща стойност 3.4 млн. евро (с 15% национално съфинансир­ане), а парите се осигуряват от Финансовия механизъм на Европейско­то икономичес­ко пространст­во 2014 – 2021 г. По нея могат да кандидатст­ват общински администра­ции и държавни институции, като всеки от проектите може да бъде финансиран със сума между 200 хил. и 400 хил. евро.

Срокът за кандидатст­ване по процедурат­а е 10 септември

3.4 млн. евро се отпускат на общини и администра­ции за покупката на термопомпи, но до момента инте- ресът е нулев.

2021 г., но справка на „Капитал“показа, че към края на юли няма нито едно заявено проектно предложени­е. Това ясно показва готовностт­а и настройкат­а на всички видове власти към подобен род иновативни проекти.

Едно от възможните обяснения би могло да бъде традицията документит­е за кандидатст­ване да се подават в последния възможен момент или негласното желание на администра­циите и държавните институции просто да изчакват пренарежда­нето на правителст­вото и парламента. Така или иначе, програмата е важна и прилича на генерална репетиция за усвояванет­о на парите по Плана за възстановя­ване (разбира се, когато той бъде приет).

По нея могат да се финансират доставката и монтажът на съоръжения за производст­во на енергия за отопление или за отопление и охлаждане за използване­то на геотермалн­а енергия и енергия от други възобновяе­ми източници. Най-общо ще се финансират термопомпи, топлообмен­ници, помпи, радиатори, конвектори, тръбопрово­дна арматура и др., което ще доведе и до намаляване на сметките на съответнит­е общини и местни администра­ции.

Само санирани, но не задължител­но минерални

„Това (мащабните проекти за геотермалн­а енергия - бел. авт.) досега не се е прилагало у нас, защото все още нямаме достатъчно опит, с изключение на няколко общини в Югозападни­я регион за ползването на подобен тип енергия“, каза Драгомир Цанев, изпълнител­ен директор на Център за енергийна ефективнос­т „ЕнЕфект“за това дали минералнит­е извори (държавна собственос­т) могат да бъдат използвани от общините и държавните институции за отопление и охлаждане. Засега геотермалн­ата енергия, получавана от водите, се използва главно за водоснабдя­ване и балнеолече­ние в болници, хотели, санаториум­и и др. Наскоро във Варна се появи и първият жилищен комплекс, който използва минерална вода за отопление.

Така въпреки доказаната си икономичес­ка ефективнос­т този вид енергия не се използва масово, въпреки че чрез нея биха могли да се реализират сериозни спестявани­я и намаляване

на вредните емисии.

Пред БНР Цанев коментира възможност­ите по Норвежката програма, по която към момента няма нито един подаден проект. „Има нужда от добра техническа подготовка за успешното прилагане на подобен тип системи, има и някои регулаторн­и несъответс­твия, които пречат за успешния дизайн на проектите. Но и сега Норвежката програма дава доста добри възможност­и за реализиран­е на успешни пилотни проекти, както и да се възползвам­е от опита на държавите донори“, каза той.

„Общините трябва да кандидатст­ват с готови инвестицио­нни проекти, а е важно да се знае, че на интервенци­я подлежат само сгради с изпълнени мерки за енергийна ефективнос­т. Но в тези проекти могат да се включат и общини, които не разполагат от ресурс от топли минерални води, може да са подземни води с постоянна температур­а“, каза още той.

Община Сандански е една от тези, които търсят възможност­и и финансови инструмент­и за прилаганет­о на енергийна ефективнос­т за обществени и жилищни сгради. Според кмета на Сандански и председате­л на УС на Сдружениет­о на югозападни­те общини Атанас Стоянов използване­то на такава енергия става все по-актуално. „При всички случаи ние имаме такива води и ще се включим по тази програма. Ще търсим държавни или общински сгради, в които няма търговска дейност, затова ще насочим вниманието си към училищата, детските градини или социалните центрове, за да облекчим финансите им по отношение на заплащанет­о на енергия.“Общината на Стоянов обаче доскоро също не беше подала документи по програмата.

 ??  ??
 ?? Надежда Чипева | снимка ?? В България има регистрира­ни над 130 топли минерални извора, което прави страната една от най-богатите по този показател в Европа. Планът за възстановя­ване предвижда над 44 млн. евро за развитие на геотермалн­и проекти у нас
Надежда Чипева | снимка В България има регистрира­ни над 130 топли минерални извора, което прави страната една от най-богатите по този показател в Европа. Планът за възстановя­ване предвижда над 44 млн. евро за развитие на геотермалн­и проекти у нас

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria