Делта вариантът поразява икономиката по различен начин

Растежът няма да е устойчив, докато здравната криза не бъде окончателно разрешена

Доскоро изходът от глобалната корона криза изглеждаше все по-близо. Данните за първото полугодие в повечето развити страни даваха повод за оптимизъм — ускорено възстановяване, което доведе в някои от тях до завръщане към предпандемичните нива. Рестрикциите падаха на фона на успешни ваксинационни кампании, а след месеци на локдауни потребителите в богатите страни излязоха от домовете си и започнаха да харчат натрупаните спестявания.

Оптимизмът обаче изглежда прибързан — САЩ, Китай и еврозоната вече растат по-бавно, отколкото инвеститорите се надяваха. Потребителските цени се покачват твърде бързо,

особено отвъд океана. Дори в еврозоната, където инфлацията е символична от години, през август достигна 3%, което е най-високото ниво от десетилетие. Бизнесът се притеснява от продължаващия недостиг на части и работна сила, скъпото корабоплаване и новите мерки за блокиране в различни части на света заради разпространението на делта варианта на вируса.

Делта вариантът безспорно оказва влияние върху ситуацията, а експертите отбелязват, че се променя начинът, по който пандемията влияе върху икономиката. Вълните от инфекции досега водеха до внезапно спиране на икономическата активност и цените се успокояваха или дори спадаха. Делта вариантът засега, изглежда,

тласка икономиките към стагфлация — потиска по-малко растежа, но увеличава инфлацията, отбелязва сп. Economist.

Той натежава върху потребителските разходи в богатия свят, но не ги удря сериозно. Европейският сектор на услугите се отвори на фона на ръста на заразените, но и на много повече ваксинирани. Само в страни с драконовски мерки хората остават у дома. Австралия и Нова Зеландия са изправени пред нова рецесия в резултат на блокадите, а секторът на услугите в Китай, изглежда, се свива.

Ако се фокусираме само върху производството, БВП в повечето развити страни плахо се опитва да достигне нивата си отпреди пандемията, а някои като САЩ дори вече успяха. Все пак производството е под дълготрайната си тенденция. Кризата структурно промени части от икономиката, на които ще им отнеме по-дълго време да се върнат към нормалното, ако изобщо успеят. Затварянето на бизнесите от ключови сектори и ограниченията в придвижването доведоха до проблеми с веригите за доставки, което създава несигурност в икономиката. Тя създава пречка пред производството, води до дефицити в редица индустрии и до ускорена инфлация.

„Коронавирусът показа, че глобализацията и глобалните вериги за доставки са нещо, което е много крехко. Това ще се усети най-силно от държави с относително малки и силно отворени икономики като българската. Нашият внос е 65- 67% от БВП. България внася голяма

от храната (до 70 – 80% от зеленчуци и плодове), дрехи, инвестиционни стоки, суровини и материали, половината от потребяваната енергия“, обяснява сегашната ситуация пред „Капитал“Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Нашата икономика е силно изложена на глобални шокове и затова инфлацията ни е почти изцяло внесена независимо от разходите на правителството, нарастването на доходите и на паричното предлагане.

Повишението на цените в развития свят, допълнително раздувано от държавните стимули, увеличава натиска над централните банки да спрат или намалят антикризисното „печатане“на пари в момент, когато икономиките може все

още да не са готови за това. В ситуацията на висока непредвидимост и разнопосочни икономически сигнали централните банки, изглежда, нямат полезен ход. Тежко пострадалата заетост пък се възстановява по-бавно и доста изостава от ръста на БВП.

Здравният проблем още не е разрешен

Допълнително напрежение върху икономиката оказва все още нерешеният здравен проблем. Повече от 18 месеца след началото на пандемията напредъкът е осезаем, но изходът все още не се вижда на хоризонта. В началото на пандемията мнозина подценяваха обхвата и продължителността й. Създаването на ваксини беше важна стъпка в борбата с вируса, но

тяхното разработване сякаш се оказа по-бързо и лесно от физическото производство и разпространяването им. Плановете за постигане на масов имунитет постоянно се отлагат, а крайните срокове се надхвърлят. В някои страни като България това не е въпрос на достъпност, а нежелание за ваксиниране, основно поради подценяване на рисковете от инфекцията, както и поради широко разпространени дезинформация и фалшиви новини. Ефективността и продължителността на действието на ваксините също не са ясни.

И ако за богатия свят доскоро имаше оптимизъм, то за развиващите се страни светлината в края на тунела е едва забележима — съществуващите сериозни проблеми като глад и бедност бяха задълбочени от кризата. МВФ предупреди миналия месец за нарастващо неравенство между бедните и богатите страни, дължащо се на неравномерен достъп до ваксини (виж карето). Основната причина е, че правителствата на богатите държави се презапасяват, купувайки повече дози, отколкото са им необходими. В резултат на това едва 1.8% от населението в бедните страни е ваксинирано.

Неваксинираните страни по света сега са по-уязвими от всякога за новите вълни на вируса. Те със сигурност ще бъдат засегнати, но в условията на глобална икономика последиците няма да закъснеят и в другите части на света.

Големите световни икономики бяха поели по пътя на ускорено възстановяване след отпускането на мерките срещу пандемията. Растежът в страни като САЩ, Европа, Япония и Китай обаче, изглежда, губи инерцията си и минава на по-ниска предавка през третото тримесечие, сочат данни на Организацията за икономическо сътруд

ничество (ОИСР). Промяната на посоката се дължи основно на делта варианта, подценените проблеми с веригите за доставки, както и климатичните промени. По данни на организацията за 38 страни техните икономики продължават да растат, но с по-бавен темп — пикът вече е в миналото. Покачването на производството в европейски страни като Германия, Великобритания и Франция се забавя, както и търговията. Подобна е ситуацията с Русия и Бразилия. Индикаторите, които сигнализират за забавянето, са бизнес и потребителски нагласи, данни за търговията на дребно, ръст на заплатите и международната търговия, заетост и производство, услуги и строителство.

Глобалните печалби на корпорациите вероятно ще отчетат спад през третото тримесечие за първи път от 18 месеца след рекордно високата им стойност за април – юни по изчисления на Reuters. Често компаниите прехвърлят по-високите си разходи към потребителите, ако това е възможно, допринасяйки за по-висока инфлация. Намаляващата правителствена подкрепа в някои страни пък ще се отрази негативно на потреблението.

Според икономистите на ОИСР е очаквано върховете при възстановяването да се редуват със спадове въпреки отварянето на икономиките и напредъка с ваксинационните кампании. Разпространението на делта продължава да затруднява глобалното предлагане на стоки, точно както потребителите, особено американците, планират да купуват повече автомобили и електронни устройства. Огнищата в страните от Югоизточна Азия с ниски нива на ваксинация водят до временно затваряне на производствените предприятия и логистиччаст

достигна инфлацията в еврозоната през август на годишната база, което е найвисокото ниво от 2011 г.

ните мрежи, което удължава прекъсването на доставките. В САЩ търговците на дребно, включително GAP и Nike, са лобирали пред Белия дом да дарят повече ваксини на Виетнам, защото фабриките в страната са станали изключително важни за техния бизнес, разказва Economist. Недостигът повишава цените.

Всички пътища тръгват от Китай — отново

Изглежда, че колелото на пандемията се завърта отново, но сега с по-ниска скорост. Икономиките на Китай и страните от Югоизточна Азия са сред първите, засегнати от новата вълна на вируса. Ръст на случаите на ковид-19 затвори магазини и фабрики там. Това намалява перспективите за корпоративните печалби след силната първа половина на годината. Главната причина е, че в страните от региона населението е слабо ваксинирано и търпи посериозни щети от вируса.

Индикаторите за икономиката и бизнеса показват силен ръст на годишна база. Това е естествено, имайки предвид, че най-тежкият удар на кризата беше в началото на миналата година. Ръстът на тримесечна база обаче е слаб. Вероятно периодът юли — септември ще бъде първото тримесечие на спад за големите азиатски компании, показват предварителни оценки на Reuters, основаващи се на данни на Refinitiv Eikon за 1069 компании с пазарна капитализация от поне 1 млрд. долара. Очакваното понижение е 6.19%. Продажбите на автомобили във втората най-голяма световна икономика са спаднали с 11.9% през юли в сравнение със същия месец миналата година, което е трети пореден месец на понижение. Индексът Caixin за производствената дейност в Китай 9 8 7 6 5 4 3 2 1 0 120 110 100 90 80 70 през август падна под 50 за първи от април миналата година, което е знак за свиване. Китай се сблъсква с по-слабо търсене при износа, високи цени на материалите, използвани в производството, и забавящ се строителен сектор, който беше сред основните движещи сили на възстановяването. Рестрикциите нанасят щети също на услугите и удрят туризма.

Ограниченията създават главоболия за някои от най-големите световни производители, които разчитат на автомобилни части и полупроводници от Тайван, Виетнам и Малайзия, където мерките принудиха голяма част от фабриките да преустановят работа. Регионът е твърде важен за световното производство и блокирането на работата там е неизбежно да има негативно отражение върху световната икономика.

Конкретните измерения на забавянето ще станат ясни едва когато страните публикуват официални данни за БВП за третото тримесечие, но послабите резултати са почти сигурни. Страните, които бяха относително отворени и впоследствие обявиха нов локдаун, вероятно дори ще отчетат спад на БВП, смята Робърт Карнел от ING Think, цитиран от Reuters. ING са понижили прогнозата си за растежа на Тайланд, Индонезия, Малайзия, Филипините и Австралия. Възстановяването на австралийската икономика също губи инерция.

Ефектите се усещат в САЩ

Американската икономика също дава сигнали за забавяне през третото тримесечие. За

това може да се съди по данни за отделни сектори, които отбелязват понижение на фона на новата вълна на ковид-19. Потреблението започва да се свива, а много бизнеси отлагат връщането към работата в офис. Броят на регистрираните от авиолиниите пътници бележи спад през август, като изтъкваната причина е не само краят на туристическия сезон, а и делта вариантът. Американските хотели и ресторанти са отчели по-малко посетители през август спрямо миналия месец, сочат още данни от проучвания, цитирани от Bloomberg. Нагласите на американските потребителите през август, измерени от Мичиганския университет, са рекордно ниски за последното десетилетие, като са 13.4% надолу от предходния месец, а 5.1% е спадът на годишна база, т.е. показателят е дори под нивата от 2020 г. Според експерти засегнати от настоящата вълна са отделни сектори, което няма да доведе до рецесия, а само до забавяне на възстановяването. В този смисъл Goldman Sachs понижи прогнозата си за ръст на американската икономика за третото тримесечие от 9% на 5.5%.

Инфлационното напрежение в страната e високо — 5.4% през юли по данни на Trading Economics, а цените на имотите продължават да растат. Това развитие поставя в тежко положение Федералния резерв, който трябва да реши бъдещето на антикризисната си програма за изкупуване на ценни книжа в светлината на разнопосочните икономически сигнали — заплахата от ново забавяне или рецесия, от една страна, и повишаващата се инфлация, от друга. Управителят на Фед Джером Пауъл заяви в края на август, че целта на централната банка по отношение на инфлацията е