Съдебна битка за бургаския хотел „България“може да преобърне лизинговия пазар. В главните роли са Пощенска банка, Митко Събев и хазартни босове

Бургаският хотел „България“е в центъра на съдебна битка.

В главните роли са Пощенска банка, Митко Събев, собствениците на групата „Химимпорт“Иво Каменов и Марин Митев и лица от хазартния бранш.

Първа инстанция вече се позова на спорен текст и отмени договор за обратен лизинг от преди десет години.

Търговските спорове между частни компании рядко са вълнуващи за обществото — в повечето случаи те засягат само страните. Има случаи обаче, когато историята буди и по-голям интерес — например заради обекта на спора, заради мащаба му, заради ползваните юридически хватки или заради участниците.

В заплетения казус около бургаския хотел „България“има по малко от всичко това. Построената през 1976 г. внушителна сграда е емблематична за морския град. Действащите лица в различните етапи на историята включват Пощенска банка, Митко Събев, собствениците на групата „Химимпорт“Иво Каменов и Марин Митев и две от големите имена в хазартния бранш. А решението на съда след първа инстанция е да се развалят договори от преди

над десет години. Включително и последваща продажба от 2017 г., след която настоящият собственик е направил скъпа реновация на сградата.

Но залогът е още по-голям. От изхода на съдебните спорове може да зависи дали въобще обратният лизинг (виж карето) в България е законен. И съответно би могла да последва лавина от дела от неизрядни длъжници, които също да поискат нищожност на своите сделки.

Дългата история на един дълг

Всичко започва през 2006 г., когато контролираният тогава от Митко Събев и Денис Ершов дистрибутор на горива „Петрол“апортира хотела с 14 хил. кв.м РЗП в дъщерното си „Еврокапитал-България“. Сградата е използвана като обезпечение за кредит от Пощенска банка към компанията, майка на групата — „Петрол холдинг“.

През 2008 г. обаче се решава задължението да бъде преоформено като лизинг и на 25 юни се сключва договор между банката, дружеството от групата й „И Еф Джи лизинг България“, „Еврокапитал-България“и „Петрол холдинг“. Така лизинговата компания придобива хотела за малко над 12 млн. евро, а „Еврокапитал“остава негов ползвател и започва да обслужва договорения погасителен план, който предвижда всичко да бъде издължено за 15 години.

Вноски се правят в продължение на седем години, въпреки че групата „Петрол“е раздирана от същинска война между акционерите. Като крайно през 2013 г. тя е частично овладяна от КТБ, а след закриването на банката попада във владение на Гриша Ганчев. Мениджмънтът на „Ев

рокапитал“обаче остава по-скоро близък на Митко Събев.

През 2014 г. компанията започва да изпитва трудности, като все пак се правят опити заемът да остане обслужван: чрез предоговаряне на вноските и допълнително обезпечение — запис на заповед, който е трябвало да бъде авалиран от „Петрол еко тур инвест“и лично от Митко Събев. През 2015 г. обаче „Еврокапитал“престава да плаща задълженията по договора и „И Еф Джи лизинг“(преименувано на „И Ар Би лизинг“) на 30 октомври отправя изявление за разваляне на договора с нотариална покана и кредитни известия, а в началото 2016 г. иска от лизингополучателя да върне актива, което той отказва да направи.

През 2016 г. се водят съдебни спорове, но в края й, изглежда, се стига до развръзка — на 14 декември се постига рамково

споразумение между „И Ар Би лизинг“, „Еврокапитал-България“и „България хотел мениджмънт“, с което имотът да се продаде на последното, което да го придобие без никакви тежести. На 23 декември между „И Ар Би лизинг“и „Еврокапитал-България“е била постигната съдебна спогодба, а на 12 януари 2017 г. сградата е прехвърлена на „България хотел мениджмънт“срещу 8.4 млн. евро.

В средата на 2018 г. е подадена молба за несъстоятелност на „Еврокапитал“от кредитор, към който се присъединяват и други и така на 25 март 2019 г. дружеството е обявено в неплатежоспособност. Това изглежда като край на сагата, но се оказва само началото на същинската съдебна схватка. Само два месеца по-късно, на 30 май 2019 г., „Еврокапитал“подава пред Окръжен съд – Бургас, искова молба срещу „М лизинг“(новото име на лизинговата компания, която междувременно през 2018 г. е продадена на „Армеец лизинг“, което е част от групата „Химимпорт“), като претендира, че още оригиналният договор за лизинг и съответно нотариалният акт по прехвърлянето са нищожни. И съдът поне на първа инстанция се съгласява и в края на 2020 г. отменя сделките от преди повече от 10 години. Решение, което, ако бъде потвърдено, би трябвало да отнеме имота от настоящия му собственик и да го върне в масата на несъстоятелността на „Еврокапитал“.

Спорното приложение на един текст

Основният аргумент на съдията, залегнал и в исковата молба на синдика на „Еврокапитал“, е, че договорът от 2008 г. противоречи на чл. 152 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Той гласи: „Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено,

Атакуваният договор за лизинг е стандартен, така че при финален успех вероятно ще последва лавина от искове от длъжници срещу лизингови компании.

предсрочно изискуемо, е погасяването и на задължения на свързани с „Еврокапитал“дружества към лизинговата компания и Пощенска банка — нещо, което също е честа практика.

Очевидно контролиращите „Еврокапитал“са влезли съзнателно в тази сделка и са я изпълнявали години наред, като включително са се съгласили и на продажбата на хотела през 2017 г.

Според адвоката на „М лизинг“Минко Русинов въобще разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, на която се позовава съдът, не би трябвало да намира приложение по отношение на търговските сделки. „Същата се явява обща, а правилата на Търговския закон са специални по отношение на нея. В раздел V от ТЗ се съдържа специална уредба на обезпеченията при търговски сделки, която изключва приложението на гражданското законодателство (в това число на чл. 152 от ЗЗД). В подкрепа на становището ни за неприложимост на чл. 152 по отношение на търговските сделки е и разпоредбата на чл. 333 от ТЗ, която урежда продажба с уговорка за обратно изкупуване“, коментира той пред „Капитал“.

Синдикът на „ЕврокапиталБългария“Николай Ганев обаче смята, че лизинговата компания реално е ощетила дружеството с около 9 млн. евро, тъй като през 2017 г. е продала хотела на цена под пазарната. По думите му през 2008 г. той е бил оценен на 16 млн. евро (по-ниската цена в договора за лизинг е своеобразна гаранция за кредитора), като са правени и подобрения през годините за около 2 млн. евро, а също и са върнати около 5 млн. евро главница. Дори данъчната оценка е била малко над 13.1 млн. евро, докато сделката от 2017 г. е за 8.4 млн. евро.

„Продажбата на хотел „България“на остатъчна стойност е причината „Еврокапи