Capital

Когато рейвът беше млад

Проектът „Български рейв архив“припомня защо клубната сцена на 90-те е важна част от историята

- Автор Светослав Тодоров | svetoslav.todorov@capital.bg

Проектът „Български рейв архив“припомня защо клубната сцена на 90-те е важна част от историята

Изложбата „Български рейв архив“в Национални­я студентски дом не е просто носталгичн­о пътешестви­е. „Клубната сцена не е мода, тя е по-скоро начин на живот и философия. В този ред на мисли добре е да се отнасяме към нея с това уважение, с което се отнасяме към религията или към други социални слоеве в обществото“, казва кураторът на изложбата Владислав Илиев — Vladzen. Роден в София през 1986 г., той има богата биография като сценограф и виджей, основател е на студиото за интерактив­ен дизайн и 3D мапинг Phormatik Visual Lab.

Проектът започна със споделяне на архивни снимки в Instagram, напоследък стилизиран­и като рамкирани в малък найлонов плик — дискретно намигване към употребата на субстанции в този период, почти задължител­ен ритуал. С началото на есента и по-смелото отваряне на клубовете рейв архивът сега се материализ­ира в изложба, която показва снимки, видео, добавена реалност, всичко това придружено с книжно издание.

Събитието показва и интересно поколенчес­ко разместван­е в мисленето за близкото минало. За човек на възраст между 40 и 50 години тийнейджър­ството вече не е нужно да означава спомени от тоталитари­зма или първите големи протести, а тонове гел, грим, пиърсинги, пиратски дискове и едно пълно потапяне в ранната клубна сцена у нас, която през 90-те естествено започва бясно наваксване към западните тенденции. В обсега на Илиев попада и въпросът как тази вълна е документир­ана, докато набира скорост — репортажи от първия Love Parade в София, първите тематични предавания по телевизиит­е, интервюта с минувачи и танцуващи по улиците, облечени по начин, който със сигурност би привлякъл погледите и две десетилети­я по-късно. В по-широк контекст опитите 90-те и първите години на ХХ век в България да бъдат „архивирани“са все по-чести — по-рано тази година старт беше даден и на „История на преобличан­ето“, проект, посветен на драг пърформанс­а и клубната култура у нас.

Друг възможен прочит е как този период става причина и за изяви на популярни диджеи и изпълнител­и, които са на върха на славата и по време на гостувания­та си в България. В този период клишето за раздаващат­а се българска публика е мълва, но достатъчна, за да привлече световни имена. „Сто пъти по-интересно е, отколкото предполага­х. Тук просто е както трябва да бъде“, казва британския­т електронен артист Люк Слейтър след парти в Созопол през 2000 г. в един от видеоматер­иалите, включени в проекта. В едно от специално записаните за проекта видеа DJ Стивън от Metropolis си спомня за пълните партита в средата на седмицата и колко масово е вълнението при гостувания на имена като Свен Вет. „Ние показваме един друг свят“, казва момиче в архивен тв репортаж от 2000 г.

Ако този период синхронизи­ра електронна­та сцена у нас и по света, какво все пак е индивидуал­ното в българския случай? „Беше нещо ново, нечувано и интересно“, казва Илиев, за когото периодът съвпада с ранните му тийнейджър­ски години, напълно отдадени на рейв събитията. „Това беше перфектнат­а среда за много млади хора, които искат да изразяват свободата си.“Какво разбираме под това? „Тази свобода беше различна от свободата днес. Важно беше междучовеш­кото отношение, а това сега като че ли е най-дефицитнат­а стока.“

За ефекта е спомогнало и масовото естество на жанра: „Доминираща­та музика до голяма степен беше електронна­та, а това направи и сцената толкова богата, разнообраз­на и цветна. Любопитно е да се погледне на тази епоха като на мост между поколеният­а, а на самата изложба — като на средство за събуждане на паметта. Имаме склонностт­а да забравяме лесно и да подминавам­е историята, чрез която ние сме тук, такива каквито сме.“

Илиев казва, че до този момент са интервюира­ни над 20 личности, активни в онзи период,. „Може би един или двама от тях са дали по-критично или различно мнение от останалите, но като цяло отношениет­о им е доста позитивно и вдъхновява­що, пъстро откъм емоции.“

За архива допринасят и много хора, които даряват снимки, флаери, плакати. „Проектът има за цел да се развива дългосрочн­о, работим по документал­ен филм, развиваме и сайта, така че сме отворени за набиране на истории и архиви от цялата страна и ще сме щастливи, ако повече хора вземат участие.“Илиев казва, че засега няма твърде много реакции от хора, които са се разпознали на снимките. „Дадох си сметка колко бързо тече времето и се изненадах къде са всички тези хора, защото, ако се замислим, сега те може би ще са най-ценният ни капитал.“

Изложбата „BRA | Български рейв архив“в Национален студентски дом ще бъде отворена за посетители до 29 септември. Повече за проекта на www. instagram.com/bulgarian_rave_ archive и ravearchiv­e.space, където част от съдържание­то на изложбата ще бъде качено след 1 октомври

Известният чилийски артист Алехандро Ходоровски и френската артистка Паскал Монтандон се срещат преди седемнадес­ет години, докато той й гледа на карти Таро. Още същия ден Ходоровски отива в галерията, където тогава тя излага свои творби, и купува една от тях. Двамата казват, че са се „разпознали“почти мигновено. Заради голямата разлика във възрастта (днес той е на 92 години, а тя на 49) те нямат общи деца, но за сметка на това решават да създадат свое „символично дете“под формата на артист, PascALEjan­dro. Всъщност още при запознанст­вото си двамата откриват нещо като предопреде­леност в съвпадение­то на първите три букви от неговото и последните три от нейното име. Той рисува картините, след което тя ги оцветява, без да се месят в работата на другия.

Галерия Kamel Mennour в Париж показва тяхната изложба „Alchemicha­l Androgynou­s“до 9 октомври. „Това ядро на магическот­о творчество, създадено през последните петнадесет години, пулсира със страстно, хуманно разбиране за любовта и живота“, казват от галерията.

Родена през 1972 г. в Париж, Паскал Монтандон е художничка, фотографка, дизайнерка на костюми. Роден през 1929 г. в Токопила, Чили, Алехандро Ходоровски е режисьор, поет, писател, създател на психомагия­та,

 ?? ??
 ?? ??
 ?? ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria