Виденовата зима на Европа
Европа върви към римейк на българската Виденова зима от 19961997 г., шегувахме се в офиса на „Капитал“, докато подготвяхме този брой. Приликите са няколко: Цените на тока и газа препускат стремглаво нагоре
Това заедно с мерките на правителствата да компенсират засегнатите води до инфлация Високите цени създават сериозни смущения във веригите на доставки и съответно се увеличава рискът за дефицит на някои стоки Ако зимата в Европа се окаже студена, ниските запаси от газ може да не са достатъчни и някои хора реално да седят на студено. Разбира се, сравнението с Виденовата зима е пресилено — тогава все пак във всички магазини нямаше почти нищо, а хиперинфлацията хапеше доста зловещо. Но за отвикналата на кризи „стара“Европа идващите няколко месеца — есента и зимата, ще бъдат необичайни. (Вижте всичко по тази тема на стр. 11 – 21.)
Високите цени на тока и газа няма и да са единственият проблем в нашата част от света. Енергийната криза вече се е прехвърлила в Азия и част от фабриките в Китай вече ограничават производството си. Към това се прибавят и все още нерешените проблеми с корабните превози, което прави транспорта на стоки много по-скъп и трудно предвидим. И сякаш това не е достатъчно — поредната вълна на ковид във Виетнам държи затворени част от производствата и там. Крайният ефект от всичко това е едно от найголемите нарушения на веригите за доставки през последните години. Nike през седмицата обяви официално, че производството и продажбите на обувките им през следващите месеци ще бъдат ограничени. Същото се случва и с някои компании за дрехи. Проблеми вероятно ще има и с производството на домакинска техника, мобилни телефони и това в допълнение към и без това неприятния дефицит на чипове и съответно електроника, че и на нови автомобили.
За повечето хора подобни пазарни сътресения създават известно неудобство, много компании ще загубят тях. Със сигурност обаче ще има и възможности да се спечели от тази ситуация — така е във всяка криза. Доказателство за това е историята за медицинските лаборатории — компаниите за различни здравни изследвания, които през последните две години имат огромно увеличение на приходите и съответно печалбите. Причината за това е ясна — епидемията от ковид създаде изцяло нов, и то голям пазар за тях. Тестовете — за болни, профилактика, или пътуване, нямаше как да бъдат заобиколени. Така десетте най-големи компании имат увеличение на приходите от над 80% за миналата година. Този тренд вероятно ще се запази и през настоящата година, а предвид ниското ниво на ваксинация, твърде вероятно потоците от пари към лабораториите ще бъдат силни и през следващата (вижте повече на стр. 41– 45).
Кризите не са единственото, което ще променя Европа през следващите месеци. Тази седмица в Германия имаше парламентарни избори и скоро ще стане ясно кой е наследникът на Ангела Меркел и коя коалиция ще управлява една от най-силните държави в ЕС. Това е въпрос със значение за цялата европейска политика и икономика — Берлин има голямо влияние върху фискалната политика на съюза, а много хора от Полша, Унгария (и може би малко от България) се надяват Германия да погледне по-строго по отношение на спазването на върховенството на закона в страните от ЕС (стр. 34).