На българина вторият акъл

Българинът се сеща за морето само когато трябва да почива, когато се появят пакети с наркотици или когато... някой кораб реши да се блъсне в скалите. Тогава всички медии се скупчват на брега и гледат умно към водата. Управляващите пък застават пред микрофоните и почват да се вайкат — ама как може такава безотговорност. (Един пък, дето партията му управлява вече 12 години, дори се оплака от Брюксел.) Еми може — като десетилетия никой не се сеща за това, че България като морска държава има своите отговорности към спасяването на хора, имущество и екология по редица международни съглашения. Така при случая с кораба Vera Su изведнъж се разбра, че държавата нито има спасителен кораб, нито има баржа за улавяне на нефтени петна, нито организация, нито отговорности — НИ-ЩО! И не е като държавните институции да не са знаели — точно уволненият сега директор на „Морска администрация“ лично е писал докладни, препоръки и цялата тая бумащина, която да обърне внимание на транспортното министерство, че България трябва да има техника, организация и планове за действие в подобни ситуации. И отговорности. Защото иначе става по-скъпо.

Както сега — на помощ идва вторият акъл на българина: що да не наемем едни холандци, дето са вадили атомни подводници. Така ще е хем по-скъпо, хем побавно, хем по-трудно.

Вместо да се направи план, да се предвидят едни средства и да се възстановят необходимите аварийни служби, които съществуваха преди и които успешно бяха съсипани и потопени. Защото сега става въпрос за три хиляди тона азотен тор, но утре може да става въпрос за 300 000 тона нефт. Или ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Вярно, по-трудно може да се откраднат пари от това, но пък има шанс да защитим екологията и живота на круширалите.