Трудни прогнози, по-висока инфлация

Анализаторите и международните институции засега са на мнение, че е твърде рано прогнозите за икономически растеж да се влошат, но удар върху бизнес активността изглежда неизбежен. Напълно ясно е, че има нарастващо чувство на безпокойство относно икономическите перспективи, тъй като все по-голям брой компании смятат, че разходите им ще нарастват. Като цяло по-високите цени на газа повишават риска от стагфлация - висока инфлация, съчетана с нисък растеж.

Свръхразхлабена парична политика, проблемите по веригата на доставки и повишаване на цените на суровините вече повишиха инфлацията в цяла Европа – през август стойността й в еврозоната достигна 3%, най-високата от десетилетие. Във Великобритания скочи повече от очакваното до най-високата от над 9 години. Сред централните банкери обаче остава консенсусът, че увеличаването на потребителските цени е временно. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви в началото на септември, че „временното покачване на инфлацията отразява главно силното увеличение на цените на петрола“наред с други фактори. Инфлацията в еврозоната остава доста под тази в САЩ, където цените се покачват най-бързо от големите икономики. Все пак вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гуиндос заяви в средата на месеца, че ръстът на цените може да бъде по-силно изразен, отколкото първоначално се очакваше. „Инфлацията тази година може да се окаже дори по-висока, отколкото си мислим сега, ако проблемите с предлагането продължат“, казва той. Това може да се приеме като сигнал, че цените на природния газ ще бъдат на радара на централните банкери. И има защо, тъй като в Германия 310 хил. домакинства са изправени пред 11.5% увеличение на сметките за газ, показват последните данни. Производствените цени в най-голямата европейска икономика вече са най-високите от 1974 г. насам, а анализаторите на Citi прогнозират 5% покачване на цените на електроенергията и газа през януари, което ще добави 0.25 пр. пункта към потребителската инфлация през следващата година.

По-високите разходи за храна са друг ефект, като се има предвид недостигът на въглероден диоксид, който се използва в кланиците и за удължаване срока на годност на храните.

„Ако имаме по-висока инфлация, преходна или структурна, и имаме побавен растеж - това ще бъде много трудна ситуация за пазарите и централните банки да я оценят, да се ориентират и да комуникират“, казва пред Euronews Пит Хейнс Кристиансен, главен стратег в Danske Bank.