Битката за новия председател на ВКС
Дискредитиран Висш съдебен съвет (ВСС), станал фокус на обществени критики и граждански протести, ще избира новия председател на Върховния касационен съд (ВКС), който да оглави съда за следващите седем години. Междувременно стана известно, че в съдилищата се разпространява подписка, инициирана от съдии във ВКС, с която се призовават четиримата членове на съвета, избрани от съдебната квота - Атанаска Дишева, Олга Керелска, Севдалин Мавров и Цветинка Пашкунова, да си подадат оставките като начин за окончателна делегитимация на ВСС. „Това ще бъде решаващ акт за прекратяване на мандата на този Висш съдебен съвет, защото администриращ съдебната власт колективен орган, който не включва членове, излъчени от съдиите, е напълно лишен от легитимност и не може да продължи да функционира“, се казва в обръщението към подписката. Няма никакви гаранции, че изборът на този съвет за председател на ВКС ще бъде различен от избора за главен прокурор, се казва още там.
Всъщност всичко, случило се досега, дава основания да се смята, че изборът на председател на ВКС ще бъде дирижиран от главния прокурор и прокурорската колегия, върху която той има пълно влияние, и от членовете на съдийската колегия от парламентарната квота. Парадоксът прокурорът да избира съдията е един от дефектите на системата, които отдавна са идентифицирани и заради които основни политически сили уж се ангажираха с реформа на ВСС, но досега все неуспешно.
Преди седмица Пленумът на ВСС реши, че процедурата за избор на нов председател на ВКС ще бъде открита на 30 септември, а изборът ще бъде проведен на 14 януари. Номинациите ще се правят на четири заседания на пленума през октомври.
Последният бастион
„BKC ocтaнa eдин oт мaлкoтo нeпpeвзeти бacтиoни нa нeзaвиcимocт в cъдeбнaтa влacт и тoвa пoвишaвa знaчeниeтo и зaлoга нa пpoцeдypaтa. Пoлитичecкaтa кoнюнктypa в мoмeнтa e пpoмeнeнa, нo плacтoвeтe нe ca paзмecтeни дo cтeпeн нa нeoбpaтимocт и зaтoвa нe e бeз знaчeниe кoй щe бъдe избpaн зa cлeдвaщ пpeдceдaтeл нa BKC.“Това се казВСС се състои от 25 членове, трима от които са председателите на върховните съдилища и главният прокурор. Съдийската колегия е от 14 души - двамата председатели на върховните съдилища, шестима членове, избрани от съдиите, и шестима, избрани от парламента. Прокурорската колегия има 11 членове заедно с главния прокурор ва в обръщение на Българския институт за правни инициативи от миналата седмица.
На практика това е последна възможност на досегашното статукво да наложи „свой човек“за председател на ключовия съд, доколкото разместването по върховете на властта води до очаквания и за промени в съдебната власт. Политическата несигурност е труден момент за хора, които са свикнали да вземат решения по указания. Задкулисното кадруване в съдебната система осъществява влияние
основно чрез назначаване на административните ръководители, от които се очаква да осигуряват натиск за „правилно“решаване на важни за властта и определени бизнеси дела. Това срива авторитета на съда и правосъдието като цяло.
Значението на избора на председателя на съда е в много посоки. От една страна, това е фигура, която е силна със своя професионален авторитет и личен пример. Ако той е професионалист с интегритет, значи ще очаква същото от колегите си. Ако участва в корупционни и лобистки схеми, значи всички в съда ще се чувстват свободни да правят това. Неговите публични анонси са важен обществен ориентир за проблемите и нагласите в съда. От друга страна, макар че председателите на съдилища не са началници на съдиите (за разлика от системата в прокуратурата), те разполагат със сериозни лостове за административен натиск, с които да осигуряват резултати по определени дела, включително и за кадруване по линия на командироването.
До момента ВКС се опази от външно влияние, за което заслуга има и Лозан Панов. В същото време съдът е атомизиран, няма общност, за което някои съдии винят отново Панов, който по техните думи „се обърнал изцяло извън съда“. Съмнително е, твърдят те, дали ще може да се постигне съгласие дори за свикване на пленум, на който да се подкрепи кандидат за нов
Напълно дискредитираният ВСС, където доминира главният прокурор, ще провежда избора за новия председател на Върховния касационен съд за следващите седем години.
Това може да завърши с овладяване на един от малкото нeпревзети бастиони на независимост в cъдeбнaтa влacт.
Единственото неизвестно е дали съдиите ще бойкотират ВСС до пълната му делегитимация.
председател - министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов даде да се разбере, че би внесъл кандидатура, подкрепена от съдийските и правните среди.
Но пък във Върховния административен съд (ВАС) е съвсем различно. За няколко години под управлението на Георги Чолаков във ВАС се сформира бетонно мнозинство от съдии, които гласуват изцяло по неговите инструкции. И само по себе си това сравнение не е в полза на ВАС. Но пък „непокорените“съдилища страдат - материална обезпеченост, кадри, конкурси.
Прости сметки
За да бъде избран следващият председател на ВКС, той трябва да бъде подкрепен от 17 гласа в съвета, който пък в момента се състои от 22-ма членове вместо от 25. В Прокурорската колегия стои вакантно едно място вече година и осем месеца, след като в края на януари 2020 г. Пламена Цветанова беше избрана за зам. главен прокурор. Цветанова беше член на съвета от парламентарната квота и нейното място най-вероятно няма да бъде попълнено до избора. През юни т.г. оставки подадоха двама от членовете на Съдийската колегия - Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова, провокирани от негативните коментари за предложения от тях модел на съдебната карта. За 9 и 16 октомври е насрочено общо събрание на съдиите в страната, които трябва да изберат двама нови членове от съдийската квота във ВСС. Кандидатите са двама, колкото са и свободните места - Деян Денев от Окръжен съд - Варна, и Марина Дойчинова от ВАС. Сред съдийските среди се чуват призиви за бойкот на този избор, което е единственият начин да се покаже мнението на професионалната общност за настоящия ВСС.
Работата е там, че валиден избор за членове на ВСС от професионалната квота може да има само при наличие на изискуемия в закона кворум. Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите в страната. Ако са гласували по-малко, се провежда нов избор, който е валиден, ако са гласували не по-малко от 33 % от имащите право на глас.
Според сайта на ВСС съдиите с право на глас са 2169 души. Тоест, ако на 16 октомври не гласуват поне 1085 души от тях, изборът няма да се смята за редовен. В този случай на следващия ден трябва да се проведе нов избор, в който трябва да участват поне 716 души, в противен случай няма избор, дори ако някой кандидат е получил 100% от подадените гласове.
Законът не предвижда гласуване против. Ако на първо гласуване при наличие на кворум никой от кандидатите не получи повече от половината от действителните гласове, се провежда второ гласуване, а за избран се смята този, който е получил наймного гласове. Така, ако има кворум, всеки от двамата кандидати би бил избран дори и само с един пoлyчeн глac, например неговия.
Хипотетично
Всичко това, разбира се, са хипотези. И отново в една хипотетична ситуация, дори и четиримата призовани членове на Съдийската колегия да си подадат оставките, а съдиите от страната да проведат успешен бойкот, което да доведе до непопълване на съдийската квота с нови двама членове, във ВСС ще останат 18 членове (заедно с Лозан Панов). Пак хипотетично това означава, че ще са налице необходимите 17 гласа за избор на нов председател на ВКС със същия профил като главния прокурор Иван Гешев. Защото няма основание да се смята, че същото мнозинство във ВСС, което избра Гешев и потвърди избора му след ветото на президента, ще се разпадне при избора на новия председател на ВКС. През октомври 2019 г. Гешев бе избран с 20 гласа от 25-членния съвет, като само 4 гласуваха против - председателят на ВКС Лозан Панов, Атанаска Дишева, Красимир Шекерджиев и Олга Керелска. При прегласуването заради ветото на президента през ноември против гласува и Цветинка Пашкунова, която отсъстваше на заседанието през октомври.
Това не означава обаче, че бойкотът и оставките са безсмислени, напротив - те биха показали, че системата все още има съпротивителни сили. В което някои се съмняват.
Пред БНТ служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов застъпи обратната теза - според него оставките не решават проблема. „Евентуалното оттегляне на съдиите, които са представители на съдийската общност във ВСС, би делегитимирало състава му, но едва ли би прекратило неговия мандат. Борбата трябва да се води отвътре, защото отстъпването на допълнителни позиции вероятно няма да срути крепостта“, каза той.
Само че ВСС вече отдавна е загубил легитимност, а борбата вътре в крепостта е очевидно обречена. В крайна сметка тази липса на обществено доверие в съдебния орган ще се прехвърли и върху процедурата, и върху избрания кандидат.
Иначе военната терминология подхожда в случая - и на ВКС, и на ВСС политическата класа гледа като на крепости за овладяване.
Примерът на Капка Костова и Галина Захарова
При аналогични обстоятелства през юни 2011 г. Капка Костова и Галина Захарова подадоха оставки като членове на ВСС заради скандалната и безпринципна кадрова политика на тогавашния съвет, довела до серия от лобистки и предрешени назначения на очевидно неподходящи хора. Конкретният повод за оставките им беше изборът на Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд. Това беше първият постоянно действащ ВСС, с мандат от 2007 до 2012 г., и в него още от началото се проявиха всички недостатъци на този орган и уродливият механизъм на управление на системата, с тежка зависимост от задкулисното влияние. От онзи период е лобисткият скандал с Красьо Черния и признанието на Константин Пенчев - тогава председател на ВАС, а днес конституционен съдия, че кадруването на системата не се извършва във ВСС, а някъде другаде - на бели покривки.
Години по-късно Янева бе отстранена за серия закононарушения, а през 2017 г. - и осъдена с влязла в сила присъда за манифактурно издаване на незаконосъобразни разрешения за подслушване и проследяване, а в медиите изтекоха записи на разговор между нея, Румяна Ченалова и адвоката Момчил Мондешки, които разкриха силни зависимости в съдебната система.
Дори в професионалните среди днес са забравили имената на онези, които направиха възможен избора на Янева, фигури като Иван Колев, Цони Цонев, Стефан Петров, Петър Стоянов и др. Те не понесоха отговорност нито за това, нито за други лобистки решения по време на мандата си.
Но Капка Костова и Галина Захарова получиха тежки атаки за това, че са се осмелили да се разграничат от този модел. Което отново показа, че конформизмът и инертността в системата са силни, а безочието на тези, които градят паралелна кадрова мрежа, е безгранично, защото те всъщност нямат своя воля.