Държим жива мечтата да направиш „голямата история“

Хората имат гигантски копнеж да научават нови неща за света, което стана по-трудно в сегашната среда, защото в много сфери на журналистиката възможността за печалба се стопи. През живота си съм видял разпада на много медии. ProPublica сигурно нямаше да се появи, ако не бяха масовите уволнения в медиите в периода около основаването ни през 2008 г. Най-засегнатите сфери тогава бяха разследващата и международната журналистика като най-скъпи. Ако се опитвате да орежете бюджета си, трябва да уволните или някой опитен по-близо до пенсиониране, който получава 150 000 долара годишно, или трима млади журналисти, които получават по 50 000 долара годишно. По-лесно е да се отървете първо от скъпоплатения журналист. В резултат от това чуждестранните новини и разследващата журналистика бяха пометени. Ето защо, когато филантропите Хърбърт и Марион Сандлър обмисляха да даряват по 10 млн. долара годишно за журналистика, си зададоха въпроса: „Защо не разследваща журналистика?“И дойдоха при мен. Аз тъкмо щях да се пенсионирам от Wall Street Journal и имах идея какво може да проработи, хареса им, имахме късмет и нещата се получиха.

ProPublica замени част от загубената заради медийната криза разследваща журналистика, но и измисли нови начини за правене на разследваща журналистика, които може би нямаше да се появят още много години, ако ние не се бяхме появили на терен. Промяната в медийната среда има своите положителни и отрицателни страни и от гледната точка на загубените работни места отрицателните до този момент са повече от положителните. Но в дигиталния свят е по-лесно да започнеш нещо, стига да разбереш, че рекламната част от вестникарския бизнес е тежко повредена. За някои медийни бизнеси може и да сработи, Politico например, но няма да можеш да накараш рекламата да прорабо

основател на ProPublica и бивш главен редактор на Wall Street Journal

ти като модел на финансиране в повечето случаи. Медийният успех може да дойде от млади хора или дори от по-стари опитни журналисти, ако могат да намерят финансиране или дори само добра идея, с която да започнат. Ако в медийния пазар оперира организация като ProPublica, която може да им помогне в ключов момент, или ако са налице хората, които финансират ProPublica, можеш да постигнеш и спирала нагоре, не само към дъното.

Какви иновации в разследващата журналистика въведе ProPublica и как структурата и начинът на финансиране на платформата й позволяват да извършва и разраства тази дейност?

Едно от нещата, които знаех много добре, когато започвахме, е, че най-голямото предизвикателство ще бъде да накараме хората да ни четат. До този момент все пак не съществувахме. Тъй като щяхме да се

издържаме от дарения, нямаше нужда да се тревожим дали разследванията ни ще правят пари, но за да имат въздействие, трябваше да се четат. Методологията, която измислих, беше да си съдействаме с други медии и да даваме текстовете си безплатно, но ексклузивно за определено време на важни за посланието на статиите медии. Ако за някакъв срок дадеш ексклузивно разследване на по-известна медиа или на медиа с особено влияние сред публиката, която искаш да достигнеш, те ще го сложат на първа страница и така има много по-голяма вероятност да се окаже реално въздействие. Това, което ни помогна рано в живота на ProPublica, е, че някои от най-големите и уважавани новинарски организации в Америка решиха да рискуват с нашите текстове. New York Times сложиха един от текстовете ни на първа страница. Вторият текст, който използваха от нас, беше на корицата на неделното им списание, което