Танц за трима
Сформирането на ново правителство може да отнеме дълго време. Рискът е големите компромиси да доведат до стагнация
Германия и ЕС отдавна се готвят за живота след Ангела Меркел. Но дългото й сбогуване може да се проточи още. Изборите във федералната република на 26 септември не дадоха еднозначен отговор нито кой ще е наследникът на Меркел на канцлерския пост, нито с какво правителство ще управлява. И тази неизвестност може да продължи дълго.
Няколко неща са ясни. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и нейният кандидат за канцлер Олаф Шолц са победители. Но печелят с едва една четвърт от гласовете и със само процент и половина разлика пред Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел и неговия баварски партньор Християнсоциалния съюз (ХСС). Дали заради близките резултати, или просто защото отказва да признае грешките си, кандидатът за канцлер на ХДС/ХСС Армин Лашет настояваше в изборната нощ, че има мандат да състави правителство. Което му навлече иронични коментари от водещия колумнист на сп. Spiegel Щефан Кузмани, че обитава „някаква странна паралелна вселена“и страда от „остра загуба на връзка с реалността“.
Реалността е, че този път ситуацията е съвсем различна и процесът на започващите коалиционни преговори е обърнат с главата надолу. Обикновено победителят има привилегията да си избере партньор. Сега обаче, ако се изключи повторение на настоящата „голяма коалиция“между ХДС/ХСС и ГСДП, каквато никой вече не иска, двете по-малки партии — Зелените, спечелили 14.8% от гласовете, и Партията на свободните демократи (ПСД) с 11.5% — са тези, които ще определят кой ще е следващият канцлер и как ще изглежда правителството му. По сполучливата метафора на германски наблюдател „коалиционните преговори са като правене на любов между слонове — провеждат се на много високо ниво, съпроводени са със силни ревове и резултатът не е известен дълго време“. В случая най-вероятният резултат е, че за първи път от десетилетия управленският танц в Германия ще бъде за трима.
Изборите свършиха, интересното започва
Опасението е, че Берлин ще бъде обхванат от полупарализа, както след последните избори за Бундестаг през 2017 г., когато бяха нужни шест месеца, за да успее Меркел да сформира своето четвърто и последно правителство. „Всички участници в тогавашния процес са си взели поуки и са решени да не допуснат повторение. Предположението ми е, че този път преговорите ще се движат по-бързо и ще има резултат по-скоро“, казва пред „Капитал“проф. д-р Андреас Рьодер, преподавател по съвременна история от Университета в Майнц.
Двете най-вероятни коалиции, които ще разполагат с мнозинство в Бундестага, са т.нар. Ямайка (ХДС/ХСС, Зелените и либералите) и „Светофар“(ГСДП, Зелените и либералите) (виж графиките). Лидерът на либералите Кристиан Линднер не крие предпочитанията си към съюз с ХДС/ХСС, за да „няма „зелени“дългове и „червени“данъци“. Съпредседателят на Зелените Аналена Бербок припознава като естествен партньор социалдемократите, с които имат сходни обещания за вдигане на данъците и милиони евро разходи за нови инвестиции. „При всеки от вариантите не само преговорите ще бъдат сложни, но и правителството, което ще произлезе от тях, вероятно ще бъде помалко стабилно, отколкото сме свикнали да бъде в Германия“, прогнозира пред „Капитал“Роланд Фройденщайн, директор на Wilfried Martens Centre for European Studies. Най-малкото защото вместо от две ще се състои от три партии, които освен това имат сериозни политически разминавания.
Основната разлика с 2017 г. е, че този път Зелените и ПСД първо водят разговори помежду си и след това ще поканят ГСДП и/или ХДС. Дори постигането на съгласие между малките формации, преди да се включи трети партньор, не е лека задача. „Това е сблъсък на два свята“, каза в понеделник другият съпредседател на Зелените, Роберт Хабек, директор на Bruegel
Много ще зависи от това дали Кристиан Линднер ще бъде следващият финансов министър. Това ще бъде от решаващо значение за фискалните политики на ЕС.
ГСДП 206
ХДС/ХСС 196
ГСДП 206