Коронна година за лабораториите

Потребителите вече са платили сами тестове и други ковид изследвания за около 300 млн. лв.

Бездействието на държавата в тестването изстреля бизнеса с изследвания в частните обекти.

Приходите на топ десетте лаборатории скачат с 80%, а печалбите растат почти четири пъти.

Собствениците очакват затихване на бизнеса и обещават да реинвестират спечеленото.

A Дълги опашки, нищо че е скъпо. Пандемията върна невижданото явление - чакащи с часове хора, които кашлят, или пък искат да пътуват към Гърция. Причината: държавата не пожела да тества и на ковид сцената излязоха частните лаборатории. Те години наред заместваха публичния сектор в класическите кръвни изследвания. Миналата година, а и тази, класическият им бизнес беше изместен и царят беше корона тестването.

Лабораториите се ориентираха сравнително бързо в ковид ситуацията и започнаха от миналата пролет да предлагат познатите вече на всички PCR-и. Трудното начало с лимитиран внос и дефицит на апаратура и кадри плавно бе преодоляно. За да отчетат превъзходна финансова година. А бизнес щастието им поне частично продължава и до момента.

Избухването в числа

Данните показват, че дотук наймного тестове са извършени в доболничната помощ, тоест в частните лаборатории - общо 3.24 милиона. От тях здравната каса е платила за нищожно количество през 2020 г. - 71 хил. PCR теста на обща стойност 4.3 млн. лв., останалите са заплатени от самите пациенти.

Ако приемем, че около 2 млн. от тях са PCR тестове на средна стойност 100 лева, а останалите

- антигенни или антитела, струващи средно 30 - 40 лв., то излиза, че пациентите са платили над 200 млн. лв. само за тестове за година и половина. А заедно с тези за антитела за изкаран ковид сумата докосва 300 млн. за година и половина, или бизнес за около 150 млн. лв. само за април - декември 2020 г.

Финансовите данни на десетте най-големи лаборатории показват приходи от почти 150 млн. лв. (виж таблицата), като в сумата влизат и класическите тестове, но в силно свит обем. Почти няма друг сектор, който да отчита подобен повсеместен ръст в приходите - от средно почти 80% за топ 10.

Но по-впечатляваща е печалбата - тя расте почти 4 пъти. Подобаваща е и рентабилността на приходите - ако през 2019 г. най-големите десет са печелили по 10 ст. на всеки получен лев, то през миналата година плюсът е бил средно над 21 ст. на лев. А при две дружества маржът е 40%.

Кои са те

Безспорният шампион на сектора се казва “Рамус”. Компанията на фамилията Михайлови първа в София предложи ковид изследването, генерирала е наймного приходи - над 52 млн. лв., има скок в оборота над 2.5 пъти, страхотна печалба от почти 20 млн. лв., най-много служители - 642 към това лято.

Основателят на лабораторията доц. д-р Росен Михайлов е дългогодишен директор на клиничната лаборатория в една от големите столични университетски болници и преподавател в Медицинския университет София. Той започва бизнеса си късно - в началото на века, но за сметка на това успява да го разшири в цяла България по няколко начина. “Рамус” има най-много пунктове за събиране на проби в около 400 населени места, които се обработват в 30 лаборатории.

На какви разстояния, при какви условия и как трябва да се пренасят кръвни проби и въобще как се осигуряват качеството и точност винаги е било точка на изключително голям конфликт в диагностичните среди, но пък в крайна сметка точно тази мрежа близо до хората, изглежда, е в основата на

успеха на най-голямата верига.

По същия начин например лаборатории “Цибалаб” имат общо 29 обекта в София, за да могат да покрият търсенето в целия град и с отделни дружества оперират и в много други градове на страната.

В България общо работят около 600 лаборатории, като поне по една лаборатория има във всяка от 360-те болници, а отделно от това са основани частни медико-диагностични лаборатории, които работят самостоятелно или в рамките на медицински центрове. През тази година здравната каса е отделила бюджет за лабораторни изследвания 100 млн. лв.

Собствениците на лаборатории в България, както и на частните болници, по традиция са лекари, решили да започнат свой бизнес. Началото за всички е трудно, обикновено със собствени спестявания и кредити и дълго време работа с един-два обекта. По принцип банките дълго време не финансираха частни лечебни и здравни заведения заради високия риск, а и в момента не кредитират масово експанзията на бизнеса на лекарите.

Преглед на дружествата от

топ 10 в сектора показва, че те нямат обезпечения към банки, което значи, че не са ползвали големи дългосрочни заеми. Вероятно обяснението е, че в този бизнес няма активи за обезпечения - обектите са под наем, а оборудването е движимо и не е достатъчно да гарантира поголям кредит.

При лабораториите, както и при болниците, зависимостта

от работата със здравната каса е изключително голяма, тъй като пациентите масово очакват безплатни направления за изследвания от личния си лекар и изключително рядко са склонни да плащат за допълнителни изследвания извън платените от НЗОК. Това донякъде спъва инвестициите на лабораториите и те по-често са регионални, а не национални играчи.

Външни инвеститори в сектора почти няма. Едно от изключенията е лабораторията на лекаря от Хайделбергския университет д-р Ханс Лимбах, която десетилетия обработва тестове от България и през 2007 г. придобива миноритарни дялове в две от софийските вериги лаборатории - “Бодимед” и “Лаборатории Кандиларов”. Другите са веригата „Синево“, която е собственост на шведската Medicover, и германскобългарската верига “Зинвест”, която работи в Южна България.

Общо над 70 са признатите от здравното министерство ковид лаборатории, като повечето от тях са в държавни болници, а малка част са в частни клиники (там обаче няма публични финансови данни за тази дейност) и частни лаборатории.

Трудният път до теста

Нуждата да разбереш дали си болен от ковид след първите открити случаи през март 2020 г. продължи седмици, в които никой от потенциалните пациенти не можеше сам да си направи изследване, тъй като тестове на пазара просто нямаше. Изследванията се правеха в Националния център за заразни и паразитни болести, ВМА и още няколко държавни лаборатории. В Бургас например частната верига лаборатории “Лина” обработваше пробите на държавните болници, но пък така и не получаваше възможност да предлага услугата на частни лица.

Заради липсата на тестове и реактиви държавата на практика изкупи всички налични диагностични средства от вносителите и така частните лаборатории трябваше да чакат седмици, за да започнат изследвания.

През март бяха направени общо 2851 изследвания за цялата държава, като повечето бяха на 412-те болни. В този период изследвания на пациентите в болницата се правеха всеки ден в клиниката, докато се стигне до отрицателен резултат.

Първият частен пробив

През април вече първите частни лаборатории и лабораториите на болниците започнаха да правят PCR тестове и само за месец броят им скочи до близо 17 хил., като повече от три четвърти от тестовете бяха платени лично от пациентите.

Първата лаборатория, която предложи ковид тестове, беше “Рамус”, която освен това правеше и тестове по домовете, за които първоначално се чакаше минимум две седмици, а веднага след нея услугата започна да предлага и веригата “Цибалаб”.

Заедно с това лабораториите имаха и услуга, насочена към фирмите - т.нар. пул-PCR-тестове, при които се взимаха проби на например 100 служители в офиса, като позитивният пул се обработваше допълнително. Това позволи на работодателите да са спокойни, че само здрави служители работят в офиса или поне с честа диагностика да се предпазват от масови заразявания в екипите. Най-голямата като брой легла частна болница „Аджибадем сити клиник болница Токуда“например изследваше в лабораторията си всяка седмица персонала си от 1300 души, като отделно от това проследяваше и пациентите си.

Освен за здравни цели визитата в лаборатория беше и заради пътувания. При много ниски нива на заболяемост броят на тестовете надхвърли 100 хил. месечно през юли, като основната част от тях бяха сертификационни - предимно за да бъдат представени на граничните пунктове с Гърция. Всеки ден частните лаборатории в София извършваха средно по 1500 теста, предназначени за хора, заминаващи във ваканция.

Колко струва

В първоначалния етап PCR тестовете

струваха средно 130 лв., като освен тази сума се събираха допълнителни такси за вземане и обработка на пробата, за дезинфекция, защитни облекла на персонала и за унищожаване на опасния отпадък, така че в част от случаите цената достигаше 160 - 170 лв.

Според изчисленията на лабораториите себестойността по обработката и консумативите за един PCR тест е стигала 85100 лв. през лятото на миналата година, като след това себестойността е започнала да пада и в момента е около 60 лв., като единствено висока цена държат касетъчните тестове за бърза диагностика, които струват 90100 лева и дават резултат до 1-2 часа.

Сега цената на един PCR тест е средно 60 - 70 лв. в повечето лаборатории, като продължава да има отстъпки за групово тестване.

Лидер в сектора е “Рамус” - компанията на фамилията Михайлови има приходи над 52 млн. лв., скок в оборота над 2.5 пъти и печалба почти 20 млн. лв.

Отделно от това в ковид зоните към болници и поликлиники се извършва напълно безплатно за гражданите тестване с антигенни тестове. Все още територия без държавно финансиране са тестовете за антитела.

Лабораториите приемат приходите си от ковид тестове като заместител на спадналите с 30 до 50% стандартни изследвания през миналата и тази година. Повечето от тях не са мислили, че масовото тестване ще продължи и през тази година, защото са разчитали епидемията да бъде изкоренена с имунизацията.

“Получи се така, че имаме пациенти, които са дали само през тази година 1000 лв. за тестове, но не искат да си поставят ваксина”, разказва д-р Благовеста Пенчева, медицински директор на лаборатории “Рамус”.

Постковид

Собствениците на лаборатории планират да инвестират получените средства в няколко основни посоки - допълнително увеличаване на заплатите на изтощения от работа персонал, покупка на нова апаратура, усвояване и налагане на нов тип изследвания и инвестиции в отваряне на нови обекти. Новият тип изследвания, чийто ред е след пандемията, е раковата диагностика, на която смятат да наблегнат в “Цибалаб” (виж интервюто на д-р Недялко Калъчев, собственик на лабораторията). До момента лабораториите са инвестирали милиони в апаратура за PCR диагностика, консумативи и реактиви, както и в обучението и наемането на специалисти, и смятат да изплатят инвестицията си с развиване на изследванията за заболявания, които се улавят точно с PCR. Съвсем грубо, обзавеждането на една лаборатория за ковид диагностика с ремонт на помещението, ламиниран бокс, апаратура е струвало единично между 150 хил. и 200 хил. лв. на обект.

Урокът, който лабораториите научиха от пандемията, тъй като в много от тях се поставяха и ваксини, е, че организацията от страна на държавата е нулева, че неуредиците са всекидневие, че уговорките, че ще получат консумативи, епруветки или ваксини по време на пандемия, не важат и че трябва да разчитат на собствените си сили, за да реорганизират работата си, потоците пациенти, да предпазят персонала и да рекламират това, което правят. Но пък напрегнатата ситуация им се изплаща добре.