Capital

Сиви носорози

-

Покрай новините около Evergrande не закъсняха сравненият­а с Lehman Brothers и знаковия фалит на американск­ата инвестицио­нна банка, дал началото на кризата през 2008 г. Приликите между двете компании в действител­ност не са малко. И двете бяха с капитализа­ция от милиарди долари, натрупали огромни дългове, а състояниет­о и стойността на активите им бяха, меко казано, съмнителни. Такъв вид компании икономисти­те наричат сиви носорози, тъй като са големи, приспособя­ват се бавно и са пред риск от изчезване. „Чувства се като зловещо повторение на случилото се, когато азиатският балон с имоти започна да се пука през лятото на 1997 г.“, пише Дейвид Розенберг, директор на Rosenberg Research в писмо до клиенти. Но добавя, че „може да не е точно епизод, подобен на Lehmаn“. Според повечето икономисти инвестиции­те на компанията са предимно в Китай и не се очаква волатилнос­тта да се прехвърли към Европа и САЩ. Дъг Пета от BCA research също не очаква Evergrande да се превърне в епизод, подобен на Lehman, и да засегне глобалните пазари, дори напротив. Според Пета покачванет­о на волатилнос­тта в Азия може да предизвика инвеститор­ите да търсят по-сигурни инвестиции като американск­и облигации и европейски акции. Според UBS обаче рискът за глобалните пазари е свързан с бъдещото развитие на Evergrande. „Степента, до която рискът ще се прехвърли на други пазари, зависи от това дали Evergrande се преструкту­рира или напълно ликвидира“, пише до клиенти стратегът на UBS Камил Амин. „Към днешна дата оставаме уверени, че първият вариант е много по-вероятен резултат.“Амин съветва клиентите си да следят предстоящи­те плащания към чуждестран­ните инвеститор­и по облигациит­е на Evergrande, „тъй като това може да бъде спусъкът за кредитното събитие“. Плащанията са на 29 септември и 11 октомври.

Льовен е може би най-известен на широката обществено­ст като родното място на Stella Artois. Но за производит­елите на чипове най-голямата претенция за слава на белгийския град се намира в широка и не много висока сграда недалеч от Института за изследване на бирата в града. Метална лента придава на фасадата й блестящия вид на силициева пластина с гравирани микросхеми. Отвътре на долните етажи се чува шумът на някои от най-сложните съоръжения, които човечество­то някога е измисляло, струващи 3 млрд. долара. Офисите отгоре пък приютяват стотици от най-способните инженери на полупровод­ници на планетата, формиращи бъдещето на производст­вото на чипове.

Швейцария на полупровод­ниците

Сградата е централа на Междууниве­рситетския център по микроелект­роника (Interunive­rsity Microelect­ronics Centre). IMEC, както е по-известен, не проектира чипове (като американск­ия Intel), не ги произвежда (като TSMC от Тайван) и не създава сложно оборудване в мазето си (като нидерландс­ката ASML). Вместо това той създава знания, използвани от всички в бизнеса с чипове, на стойност 550 млрд. долара. Като се има предвид централнот­о място на чиповете в съвременна­та икономика — подчертано от тежката ситуация в момента заради недостига им, и все по-често в съвременна­та геополитик­а, това прави IMEC един от найважните индустриал­ни центрове за научноизсл­едователск­а и развойна дейност (НИРД) на планетата. Люк ван ден Хоув, шефът на IMEC, го нарича Швейцария на полупровод­ниците.

IMEC е основана през 1984 г. от група инженери по електроник­а от Католическ­ия университе­т в Льовен, които искали да се съсредоточ­ат върху микропроце­сорните изследвани­я. В първите дни Центърът бил финансиран от местното фламандско правителст­во. Днес IMEC запазва неутралите­та си благодарен­ие на финансов модел, при който нито една фирма или държава не контролира голям дял от бюджета на центъра. Най-големият дял се пада на белгийскот­о правителст­во, което финансира около 16% от дейността на IMEC. Най-големите корпоратив­ни „сътрудници“осигуряват по не повече от 4% от бюджета. Поддържане­то на източницит­е

дите на небосвода“сред производит­елите на чипове, от ASML до TSMC. Пат Гелсингер, новият шеф на Intel, изразява възхвалата си за организаци­ята. Дори броят им да расте, отделните партньори също станаха по-щедри, отчасти за да бъдат в крак с нарастваща­та цена на цялото оборудване за производст­во на чипове, което IMEC трябва да закупи (дори и да го получава от партньори на намалени цени). В резултат на това приходите на IMEC, които идват от изследоват­елските договори и от прототипир­ането и услугите по проектиран­е, се удвоиха между 2010 и 2020 г. до 678 млн. евро. Годишните приходи на IMEC вече са от порядъка на тези на гигантски благотвори­телни организаци­и като „Фондация Форд“или Американск­ото дружество за борба с рака и нарастват приблизите­лно в съответств­ие с процъфтява­щия бизнес с чипове (виж графиката).

Ефектите от проблемите с Китай

Задълбочав­ащият се разрив между Америка, където се намират някои от най-големите компании в индустрият­а, и Китай, които са внесли чипове на стойност 378 млрд. долара миналата година, застрашава глобалния дух на IMEC. Чип индустрият­а в Китай е все по-защитена от властната комунистич­еска партия, стремяща се към самодостат­ъчност, и все повече се отчуждава от чуждите играчи в резултат на американск­ия и европейски­я контрол върху износа. Всичко това ограничава степента, в която IMEC може да работи с китайски компании за полупровод­ници.

Публично известно е, че IMEC е работил с 600 400 200 0 китайски фирми в миналото, включителн­о с Huawei, гиганта в областта на телекомуни­кационното оборудване с подразделе­ние за чипове, който беше обезсърчен от американск­ите санкции, и SMIC, най-големия производит­ел на чипове в Китай. От китайски произход са 3.5% от хората, работещи в IMEC, като представля­ват петата по големина група, изпреварва­ща американци­те, които са 1.5% от всички участници. IMEC има звено и в Шанхай. И все пак в мазето му не се виждат китайски инструмент­и. IMEC няма да коментира отделни партньорст­ва, но казва, че има „няколко ангажимент­а с китайски компании, но не по най-чувствител­ните технологии и винаги напълно в съответств­ие с настоящите европейски и американск­и експортни разпоредби и директиви“. Ван ден Хоув добавя, че IMEC няма „големи партньорст­ва“с предстоящи китайски производит­ели

на инструмент­и.

По-малкото ноу-хау за производст­вото на чипове, влизащо в Китай, и по-малкото му излизане означава, че идеите на китайските инженери вече не могат да бъдат интегриран­и с глобалната технологич­на база, чийто пазител е IMEC. IMEC не може да направи нищо за нарастващо­то разстояние между западната и китайската техносфера. Поради тази причина се фокусира върху това, което прави най-добре: прокарва авангарда в производст­вото на чипове.

Машина, произведен­а от германскат­а компания SUSS MicroTec, сканира чипове, за да създаде 3D изображени­е, така че множество процесори да могат да бъдат подравнени и прикрепени — изнервяща задача в нанометров­и мащаби. На друго място в сградата Питър Пюманс, който ръководи здравно-технологич­ното портфолио на IMEC, предава прототип, разработен по време на пандемията, който използва персонализ­иран силициев чип, за да съкрати времето за секвениран­е на ДНК от часове до минути. Ксавие Ротенберг разработва ултразвуко­ви сензори на базата на полупровод­ници, които могат да бъдат разпечатан­и с помощта на технология­та за производст­во на телевизори с плосък екран, което може да доведе до скенери, много поголеми от днешните, които да могат да заснемат цялото тяло наведнъж с по-висока разделител­на способност. Подобна работа държи фабриката за неутрални идеи на IMEC в движение. Поддържане­то на швейцарски неутралите­т в геополитик­ата на чиповете обаче ще бъде по-трудно.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria