Какво да правим с Трети март

Решението е за национален празник да бъдат обсъдени две наистина изключително важни дати - 24 май и 6 септември, на които бихме чествали силата на българския национален дух. Българската култура е основният инструмент, чрез който той се запазва при почти петвековното чуждо управление, но и чрез който се формира съвременната българска идентичност.

На 6 септември, когато честваме Съединението на Княжество България с Източна Румелия, отбелязваме едно изцяло българско дело, извършено въпреки противопоставянето на Великите сили и защитено с кръвта на българските герои в СръбскоБългарската война.

Така че имаме много ясна перспектива за нов национален празник, без да лишаваме от почит саможертвата на руските, украинските, финландските, молдовските, белоруските и други войски, които са оставили костите си в Руско-Турската война от 1877-1878.

е дело на гения на българските средновековни владетели.

Бойкотирането на Трети март тази година би било един чисто символен жест на общество, което рефлектира и върху историята си, и върху днешния ден. Не може да има съмнение, че режимът на Путин е жестока регресия към сталинизма, към неоимпериализма на Русия. Срещу това, което той прави с Русия, трябва да има съпротива - гражданска, политическа, морална. издател и преводач, собственик на издателство “Жанет-45”, Пловдив, във фейсбук

Смятам, че официалните тържества за националния ни празник тази година трябва да бъдат отложени и хората да го отбележат в тишина и размисъл.

В този момент нито е етично, нито е редно държавниците ни да говорят за „руската армия освободителка, спасила своите братя славяни“, когато сегашната руска армия е безмилостен и зъл нашественик, който избива славянските си братя.

Тържествата неизбежно ще се превърнат в шествие на всевъзможни путинофили (не русофили): от арогантната руска посланичка, през хиляди платени тролове, до стотици хора, които бъркат ненавистта към политиката на Путин с ненавист към Русия.

А това е последното, от което се нуждаем в момента.

Корупция в сърцето на Европа

Най-видимото лице на този провал е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който отговаря за компанията, изграждаща газопровода „Северен поток 2“и се очаква да поеме целия държавен „Газпром“през лятото. Сега се оценява, че състоянието, което е натрупал от работата си за руски компании, е за около 20 милиона евро.

Но Шрьодер далеч не е единствен. Бихме могли да направим цял списък от западни политици, кооптирани в управлението на различни руски компании или работещи в лобистки фирми, заплащани с руски пари. Миналата година бившият френски премиер Франсоа Фийон се присъедини към борда на руската нефтохимическа компания „Сибур“. Австрийските политици са особено активни в това отношение. Бившата австрийска външна министърка Карин Кнайсл, на чиято сватба присъства самият президент Путин, също спечели място в надзорния

„Проблемът с българското русофилство е, че то има характера на мистична вяра, непробиваема с рационални аргументи. Винаги е в крак с властта в Кремъл, независимо дали е царска, сталинска или путинска.“

журналистът Веселин Стойнев в „Дойче веле“