По-слаб растеж и още инфлация
Все повече икономисти предупреждават за риск от стагфлация в Европа и продължаващ ръст на потребителските цени в България.
Износът на български стоки към Русия и Украйна е едва 2.4% от общия, но са разрушени вериги на доставки.
Големият въпрос е дали ще бъде спрян руският газ.
Войната в Украйна започна в момент, в който икономиката на България беше започнала да набира скорост след ковид кризата и много компании чертаеха планове за разрастване и дори нови инвестиции.
Събитията, започнали в утрото на 24 февруари обаче, ще променят много от тези намерения. Те поставят под въпрос досегашните прогнози за икономически растеж на Европа и в частност на България. Очакванията за страната бяха за продължаващо възстановяване (3-4% ръст на БВП) и постепенно затихване на растящата инфлация (която достигна 9.1% на годишна база през януари). Сега все повече икономисти предупреждават, че инфлацията няма да се забави през второто полугодие, а икономическият растеж може да се окаже двойно по-нисък. За еврозоната пък все по-често се споменава рискът от стагфлация (икономически застой в комбинация с висока инфлация).
Да се правят конкретни прогнози обаче е рано. Те зависят от изхода на войната и от това колко продължителна ще е тя. Но трагедията на Украйна, караща стотици хиляди да напуснат родината си, затворените граници и пренасочени товаропотоци, зависимостта на Европа (и в частност на България) от руския газ и петрол и наложените санкции ще имат негативни последици, които ще се усетят от почти всеки.
Едрата картина
Войната в Украйна започна на фона на
растящи енергийни цени и продължаващи смущения във веригите за доставки, които изстреляха инфлацията в САЩ до рекордните 7.5% през януари и 5% в еврозоната. Сега военният конфликт ще засили тези негативни ефекти за ЕС. Русия е най-големият доставчик на газ и петрол за Европа, затова и големият въпрос е дали Путин е готов да спре износа им. „За момента това е единственият приходоизточник на Русия, така че не е логично да го прави - но не всичко е логично по време на война. Липсата на газ за индустрията би ударило европейската икономика. При липса на газ ще имаме сигурна стагфлация, т.е. рецесия плюс много висока инфлация“, казва Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“.
За България конкретно около 90% от природния газ идва от Русия, приблизително 60% от горивата в страната към момента са с произход руски петрол. „България е зависима от руския газ, но в същото време е голям производител и износител на електроенергия. Това позволява известна гъвкавост. При поскъпване на газа, от което България губи, поскъпва и токът, от което България печели. Това осигурява буфер за компенсации на засегнатите от ново поскъпване на енергията. Важно е бързото завършване на връзката с Гърция и достъпът до азерски газ и втечнен газ през терминалите в южната ни съседка“, убеден е Ангелов.
Търговците на горива в страната пък твърдят, че могат да се преориентират към
изп. дир. на „Монбат“
негативен ефект“, допълва Ангелов. Отделно вносът от Русия и Украйна също ще спре, което ще наруши поне временно веригите на доставки. Изцяло зависим от внос на суровини например е бургаският производител на стомана „Промет стиил“. Компанията е собственост на украинската „Метинвест“и използва заготовки от Украйна, а годишното й производство е около 500 хил. тона. Още в деня на руското нападение на сайта на групата се появи съобщение, че двата завода в Мариупол спират работа за седем дни, а решението дали ще бъде подновено производството ще зависи от развитието на ситуацията. „Метинвест“има завод и в Запорожие, но няма информация дали той работи, а от групата не коментират. Самите продажби на българското предприятие няма да понесат директен удар, тъй като то изнася продукцията си предимно в Европейския съюз. Основният риск за него обаче е да остане без суровини за производство.
„Ние внасяме от прибалтийските републики, Украйна, Русия, Беларус, Грузия, Армения и в момента имаме проблеми. Наши камиони са задържани на румънско-украинската граница и се опитваме да ги изтеглим. Но продължаваме да работим, няма да спираме, да прекратяваме, да фалираме. Търсим алтернативни възможности за доставки, казва и Виктор Бакуревич, собственик на веригата магазини „Берьозка“.
Туризмът също ще усети войната - Русия и Украйна напоследък не са в топ 5 на пазарите за страната, но няколко години допреди ковид кризата статистиката отчита общо по над 800 хил. туристи от тези две дестинации на година (което е около 13% от всички нощувки с цел туризъм в страната). Тази година обаче едва ли ще има туристи от тези две дестинации, не е ясно и дали заради близостта на Черно море до военния конфликт няма да има и други отказали се.
Вероятно някои бизнеси ще спечелят от войната - например производителите на зърно, компании, които успеят да привлекат украински бежанци за свои служители, някой нишов производител. Като цяло обаче негативите са много повече от позитивите и те тепърва ще се усещат от всички.
По темата работеха още Иглика Филипова и Мара Георгиева